Сега ми припомнихте,че има такива събирания.Никога не съм ходила.Не знам след коя годишнина срещнах съученичка и тя ми каза,че не са могли да ме открият.Малко хора се събрали.Някой ги успокоил,че живея в чужбина и затова ми се губели следите.Не съм живяла в чужбина,но някои наистина заминаха.Бяха такива времена,че се сменяха често телефонни номера,нямаше умни телефони,сменяше се местоживеене и постепенно се загубиха дирите.Ние също не бяхме от един квартал.И този безкраен преход,преобърна всичко на някои поколения.Аз дори не си спомням имената на повечето ми съученици.Дори такива с,които сме имали хубави и забавни случки,си спомням само физиономиите.Странно,по-добре си спомням учителите.
- Публикувана: 2 авг. 2022, 19:05 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2022, 00:29 ч.
Ходите ли на събирания на класа?
Ходя винаги с удоволствие, даже миналата събота пак бях и откарахме до сутринта. Бяхме малък клас само от момичета и ни е много хубаво да се срещаме, напоследък го правим всяко лято. Сега дори си обещахме да се виждаме и на кафе и да се съберем пак през есента. Близки сме, на срещите винаги е много забавно, има много спомени и много смях. Завършили сме преди 35 години, за 40-годишнината вече се надявам да организираме среща на целия випуск.
Няма да кажа преди колко години съм завършила. До някое време се събирахме редовно през 5 години, но от две петилетки явно няма организатори. Ходила съм горе-долу на половината събирания и винаги ми е било приятно, винаги има какво да си кажем. Като ученици не бяхме много задружен клас, след завършване на гимназията се пуснахме по живота, студенти, нови хора, не се търсехме много. Но десетина години след завършването, като че ли започнахме много повече да контактуваме и да се търсим. Сега пак се отдалечихме, но с няколко души поддържам контакт, виждаме се понякога.
Странно е, че студентският ни курс беше десет човека, би трябвало много повече да общуваме, още повече професионално, а не сме се виждали от години. Поддържам приятелства с хора от други специалности.
Странно е, че студентският ни курс беше десет човека, би трябвало много повече да общуваме, още повече професионално, а не сме се виждали от години. Поддържам приятелства с хора от други специалности.
Не бяхме задружен клас. Бяхме предимно момичета и имаше страшна омраза - коя била по-красива, по-богата.
Бях крайно щастлива на завършването, че никога повече няма да ги видя. На първата година се събрах с няколко човека, с които се разбирах. После престанах, защото заминах за чужбина, а и честно казано - дреме ми за хора, с които грам не се понасях. От куртоазия са ми във фейсбука - промяна няма.
Бях крайно щастлива на завършването, че никога повече няма да ги видя. На първата година се събрах с няколко човека, с които се разбирах. После престанах, защото заминах за чужбина, а и честно казано - дреме ми за хора, с които грам не се понасях. От куртоазия са ми във фейсбука - промяна няма.
Нищо общо не виждам между учителите и сплотяването. Учителите са от другата страна на барикадата
Не, разбира се.
НЕ-то е ок, ама защо да се разбира?
Ходя с удоволствие, участвам и в организацията. Събираме се на всеки 5 години, вече 35 години 
Организацията започва около 5-6 месеца по-рано, за да могат хората от чужбина да планират прибиране. Добре си изкарваме, присъстват и учители. С една част от съучениците му поддържаме доста регулярни контакти и през останалото време. Мога да кажа, че трайните приятелства са ми по-скоро от гимназията, отколкото от студентските години.
Организацията започва около 5-6 месеца по-рано, за да могат хората от чужбина да планират прибиране. Добре си изкарваме, присъстват и учители. С една част от съучениците му поддържаме доста регулярни контакти и през останалото време. Мога да кажа, че трайните приятелства са ми по-скоро от гимназията, отколкото от студентските години.
При нас е "Един неразделен клас"
Първите 10г след завършването - пауза, а после..
Между официалните годишнини, всяка година има неофициални.
Имаме си група във вайбър и когато се случи някой да се върща от чужбина, групата се активира.
Никога не сме скучали и винаги има за какво да си говорим или да се забавляваме. От цял клас само един не пожела да ни види за всички 27г.
Първите 10г след завършването - пауза, а после..
Между официалните годишнини, всяка година има неофициални.
Имаме си група във вайбър и когато се случи някой да се върща от чужбина, групата се активира.
Никога не сме скучали и винаги има за какво да си говорим или да се забавляваме. От цял клас само един не пожела да ни види за всички 27г.
И в нашият клас имаме един такъв екземпляр. С триста зора го бяха намерили и той отказал да дойде, защото бил оплешивял и го било срам.