Дете на 8 години изпада в страшни кризи

Както е казала мама ру, децата са жестоки. Винаги ще намерят за какво да се подиграват. Дали ще е заради очила, килограми, уши и т.н. Ще говорите много. И ако може търсете училище, което държи на дисциплината, че е голяма рядкост сякаш.

Моят син също има  проблеми, поради което го "напънах" повечко от останалите деца с учебния материал (сега ще е първи клас), а и не само, тъй като при него говорът е основната препънка.
Най - доброто, което сработи при нас е режимът - твърд, без стъпки в страни (максимум +- половин час). Това, което постигна е, че си знаеше в кое време ще излиза, в кое ще лежи, гледа нещо, ще учи, яде, играе и т.н. И свикна, а това облекчи и мен. Бях организирала времето по часовник, съобразено с моите и на баща му ангажиментите и нещата с малко настояване се случиха. Естествено самият график се доближаваше максимално и до режимът в детската градина, а сега вече го нагодих за училище, т.е. лятото няма да му се различава съществено по отношение на "учене" с това в училището. Но с течение на времето забелязвам, че вече независимо кога ще го накарам да свърши определено нещо няма проблеми и рев.
Това, което ще взема като идея от тук е таблото със задачи за деня, защото сега му е ред да става по самостоятелен и да организира времето си сам.

Вивиан много е важно приятелките които ще си намери и подбере /донякъде и ти може да въздействаш/. Има и добри деца, които ще оценят добротата на детето ти и ще го приемат такова каквото е . Към 9-10 годишни учудващо добре преценят другите.

Относно лошото поведение на децата едно към друго  нямам обяснение за мен. Дъщеря ми сложи очила тази година и веднага беше наречена "Цъки" от едно момиченце от класа, което също носи очила  .

Виан, предложението на bencholino за фиксиран режим е много добро. Ако и момичетата да понасят по-добре от момчетата на тази възраст импровизациите, децата с обучителни затруднения имат нужда от голяма сигурност и предвидимост в колкото може повече области, защото в другите им се стоварват много повече предизвикателства и стрес. Това поведение не е пубертетско, а на дете, което не знае как да овладее ситуация, въпреки че полага усилия.

С каква цел я караш да пише - краснопис или правопис?
Ако е първото, наблегни на упражнения за фина моторика - рисуване по шаблон (от типа "как да рисуваме..." https://www.youtube.com/watch?v=QVOMF3Ixg1g), бродиране, квилинг. Едно упражнение, което ми показа френски логопед, за овладяване на краснописа (специално за момичетата  ): печаташ на лист единични големи букви от ръкописен шрифт и детето  ги украсява допълнително с цветя, личица, човечета и каквото й душа иска. После избира дума, която й харесва и я апликира  върху нещо, с всички възможни декорации, които материалът предполага - плат, хартия, глина, шоколад, тесто (правили сме го с дъщеря ми и с тел, за английския). Полезно е и да се научи да пише на компютър с такъв шрифт, само да е с по-голяма разрядка. Пипкава работа е, затова наистина ваканциите са удачно време за такива експерименти.
В училище настоявай да й разрешат да пише печатно. То и без това след първи клас се молим само да е четливо.

За четене - има един шрифт,  ADYS, създаден от българка, специално за лица с дислексия. От три години го вмъквам периодично в текстове за четене и контролни работи на чужд език и част от децата реагират по-добре на него, отколкото на други, които за мен лично са по-лесни за разграничаване.

Ако е за правопис, може да замениш писането със спелуване и за да не е самоцелно - под формата на игра: всеки казва дума, започваща с последната буква на думата, казана от другия. Може и по теми - животни, птици, филми, чувства и т.н. Колкото повече роднини и приятели се включат, толкова повече се размива дидактичният и задължителен ефект.

Виан, приеми я такава, каквато е, и емоциите й също. Не иска да учи - не побеснявай вътрешно, може би тя усеща, че в някакъв смисъл твоето отношение към нея е накъсано от някаква условност и се чувства нестабилна. Успокой я. За целта ти трябва да се успокоиш. Силата на личността идва от детството, от синята му безбрежност, безусловната обич и сигурността. Дали ще пропише на 8, 9 или 13 е все тая.

Не, не е все тая. До тогава ще бъде с тотално смачкано самочувствие е изолирано. Децата са жестоки, учителите - още повече към такива деца, защото дърпат класа надолу.

Ру, въпрос на разбиране и избор (по-често несъзнателен, всички ние сме движени от страховете си).Болката, причинена от децата или учителите, се надживява; недоверието на майката или обичта по пунктир не се.

Аз никак не харесвам класната на сина ми. Но трябва да ѝ призная една сериозна заслуга - момиченцето от нашия клас, което има проблеми, е добре прието от всички и няма тън-мън, класната буквално ги дресира да не я изолират по никакъв начин. Виждам, че детето се чувства добре и личицето му грее на тържествата, когато успее да си каже думичките, а другите деца я приемат като мъъъничко по-специална. Пиша това, за да дам пример, че всичко зависи от учителя.

Моят син е на същата възраст и в първи клас имахме проблеми с материала (мързи го и му се играе, не му се учи). Разликата при нас е, че аз категорично не мога да се занимавам с уроците му, просто нямам никаква възможност и време. А и на мен продава най-големите фасони. Махнах го от държавната занималня - шумна и претъпкана - и го пратих в частна. Там се занимават перфектно с него и детето не само навакса всичко, но по математика е даже направо отличник. Но без тази занималня и учителките там той щеше да е от последните в класа, без да е научил каквото и да е.

Моят съвет е да вземете учителка да учи индивидуално детето или да намерите частна занималня с подходящи за вас специалисти. На майка си децата задължително се качват на главата и викат ура. Няма как вие да научите детето - то просто е с кофти държание, когато вие се опитвате да му обяснявате. С учителите няма да се държи така и ще внимава повече.

Не съм чела отговорите, може някой вече да е дал този съвет. Успех!