Като не искаш да се стига до гонене да не беше допускала да ти влиза в къщата, че и да остава. Хем си я знаеш каква стока е. И точно тук трябва да се намеси мъжът ти и да й покаже вратата. Той какъв е в тая къща, безгласна буква ли?
- Публикувана: 15 авг. 2018, 01:12 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2018, 20:26 ч.
Нетърпимо положението
все още не го разбираш, но за сега само ти си жертва
скоро и детето ти ще бъде жертва, т. е. ще използвано като оръжие срещу теб, а самочувствието ти на майка ще бъде размазано на плочките в банята
т. е. ще трябва да се бориш освен за себе си, и за детето
избегни го и я прати да си ходи
скоро и детето ти ще бъде жертва, т. е. ще използвано като оръжие срещу теб, а самочувствието ти на майка ще бъде размазано на плочките в банята
т. е. ще трябва да се бориш освен за себе си, и за детето
избегни го и я прати да си ходи
Като не искаш да се стига до гонене да не беше допускала да ти влиза в къщата, че и да остава. Хем си я знаеш каква стока е. И точно тук трябва да се намеси мъжът ти и да й покаже вратата. Той какъв е в тая къща, безгласна буква ли?
И следващия път, когато реши да ви навестява, се постарай да обясниш, че не е гости с преспиване.
Ситуацията е нелепа, затова си абсолютно права. И да ти кажа, аз в такава не изпадам щото детето си го гледахме сами. Родителите помагаха, когато сме помолили, а не когато те са си решили. И отговорът ми е да, бих го помолила да се справи със ситуация, с която аз съм неспособна да се справя. В крайна сметка сега вие двамата с бъдещото дете сте семейството. Останалите са лекинко извън него. Ако виждам, че половинката ми се чувства зле, ще си предложа помощта без да чакам да ми се каже, нито пък ще ми пука виновния за това какъв се явява или ще ме спре евентуалния конфликт. Предполага се, че това е най-близкият ми човек, нали?
Ситуацията е нелепа, затова си абсолютно права. И да ти кажа, аз в такава не изпадам щото детето си го гледахме сами. Родителите помагаха, когато сме помолили, а не когато те са си решили. И отговорът ми е да, бих го помолила да се справи със ситуация, с която аз съм неспособна да се справя. В крайна сметка сега вие двамата с бъдещото дете сте семейството. Останалите са лекинко извън него. Ако виждам, че половинката ми се чувства зле, ще си предложа помощта без да чакам да ми се каже, нито пък ще ми пука виновния за това какъв се явява или ще ме спре евентуалния конфликт. Предполага се, че това е най-близкият ми човек, нали?
Не мисля, че намесването на мъжа тука ще е ОК- такъв тип родители само това чакат после да го мразят и да създават още по-големи проблеми между тях в бъдеще. Направо могат да им вгорчат живота (и без това го могат добре).
Не знам, един сериозен разговор с майката, да й кажеш, че сега не искаш помощ и ако прецените, че имате нужда, ще си кажете (което е най-препоръчително никога да не става)? Ще се разсърди, ще дудне как не я оценяваш и ще вменява вина, но може и да си тръгне доброволно.
Не знам, един сериозен разговор с майката, да й кажеш, че сега не искаш помощ и ако прецените, че имате нужда, ще си кажете (което е най-препоръчително никога да не става)? Ще се разсърди, ще дудне как не я оценяваш и ще вменява вина, но може и да си тръгне доброволно.
Напротив. Добре е мъжът също да си заяви категорично мнението иначе авторката като излезе от болницата с бебока ще намери маман отново нанесена в тяхната къща и старата песен ще почне на нов глас. Щото междувременно мъжът ще я е пуснал, за да не причинява конфликти между тях.
Като не искаш да се стига до гонене да не беше допускала да ти влиза в къщата, че и да остава. Хем си я знаеш каква стока е. И точно тук трябва да се намеси мъжът ти и да й покаже вратата. Той какъв е в тая къща, безгласна буква ли?
А мъжа ми днес му споделих как ме заплашва и тя веднага се отметна все едно нищо не била казала. Той си замълча, но знам, че го прави само за да не стават конфликти.
Не сме заедно, със съпруга ми си имаме собствено жилище, а майка ми дойде за да помага преди раждането на бебето
Поговори с нея, може да не се усеща. И ако трябва, я отстрани от дома си. Мерси от такава помощ.
Аз бях тормозена от свекърва ми, след раждането на бебето. Живеехме у тях, нямаше къде да отидем. Тя много помагаше, спор няма. Обаче непрекъснато някакви забележки към мен, претенции, че не гледам бебето, както трябва - а то трябва, както дъщеря й си е гледала бебето, непрекъснато някакви искания бебето да спи при нея и какво ли не.
Добре, че излезе възможност, и послед зима се махнахме, бебето нямаше три месеца.
Не сме се карали с нея, просто й съобщихме и се изнесохме.
В твоя случай, мъжът ти няма работа да се разправя с майка ти, ти трябва да се справиш с нея.
Като не искаш да се стига до гонене да не беше допускала да ти влиза в къщата, че и да остава. Хем си я знаеш каква стока е. И точно тук трябва да се намеси мъжът ти и да й покаже вратата. Той какъв е в тая къща, безгласна буква ли?
Аз имах подобен проблем с майка ми след раждането. До заплахи с бой не се е стигало, но ме побърка. Дошла уж да помага (аз не исках никой да идва, но и тя, и свекърите много се обидиха, като им казахме, че не искаме да идва никой в началото – и аз глупачката оставих да дойдат първо те, после и тя). Обаче помощта тя си я представяше като дърпане на бебето от ръцете ми и критикуване на всичко, което правя, щото нали тя бебе е гледала, аз не съм и аз по дифолт нищо не знам и не мога.
Докара ме до нервен срив (бях и със следродилна депресия), докато накрая мъжът ми видя, че не успявам да се оправя с нея и я хвана на къси вълни. Не знам какво ѝ беше казал насаме, но се кротна. Обидена и нацупена, но поне с директния тормоз се поспря. Не беше опция да я изпратим по-рано, понеже сме в чужбина и тя беше дошла специално, полети резервирани за съответни дати и т.н. Но ако си бяхме в България, сигурно мъжът ми директно до тях щеше да я закара.
Най-добре ще е, ако ти успееш да я изпратиш по живо, по здраво. Ако не, мъжът ти трябва да ти помогне с това. Хубаво е да има някой да помага, не с бебето, а с домакинството, но рядко се получават добре нещата. А и домакинството не е фатално да се поизостави в началото, докато се напаснете с новия член на семейството.
Докара ме до нервен срив (бях и със следродилна депресия), докато накрая мъжът ми видя, че не успявам да се оправя с нея и я хвана на къси вълни. Не знам какво ѝ беше казал насаме, но се кротна. Обидена и нацупена, но поне с директния тормоз се поспря. Не беше опция да я изпратим по-рано, понеже сме в чужбина и тя беше дошла специално, полети резервирани за съответни дати и т.н. Но ако си бяхме в България, сигурно мъжът ми директно до тях щеше да я закара.
Най-добре ще е, ако ти успееш да я изпратиш по живо, по здраво. Ако не, мъжът ти трябва да ти помогне с това. Хубаво е да има някой да помага, не с бебето, а с домакинството, но рядко се получават добре нещата. А и домакинството не е фатално да се поизостави в началото, докато се напаснете с новия член на семейството.
А чий е апартаментът ви ? Сами ли сте го купили без помощ от двете роди или някой е помогнал/ завещал на някой от вас двамата с мъжа ти?
Питам, защото, ако сами сте го купили, свекърите не биха били така срамежливи да идват. Още повече пък ако те са го осигурили това жилище.
Виж, ако е от твоите родители или те са помогнали, тогава става ясна картинката защо майка ти се чувства като господар там, а другите не смеят да припарят...
Питам, защото, ако сами сте го купили, свекърите не биха били така срамежливи да идват. Още повече пък ако те са го осигурили това жилище.
Виж, ако е от твоите родители или те са помогнали, тогава става ясна картинката защо майка ти се чувства като господар там, а другите не смеят да припарят...
А чий е апартаментът ви ? Сами ли сте го купили без помощ от двете роди или някой е помогнал/ завещал на някой от вас двамата с мъжа ти?
Питам, защото, ако сами сте го купили, свекърите не биха били така срамежливи да идват. Още повече пък ако те са го осигурили това жилище.
Виж, ако е от твоите родители или те са помогнали, тогава става ясна картинката защо майка ти се чувства като господар там, а другите не смеят да припарят...
Питам, защото, ако сами сте го купили, свекърите не биха били така срамежливи да идват. Още повече пък ако те са го осигурили това жилище.
Виж, ако е от твоите родители или те са помогнали, тогава става ясна картинката защо майка ти се чувства като господар там, а другите не смеят да припарят...
Апартамента с наши пари всичко сме си покрили и ние си го купихме.