Домашното насилие

Явявам се сьвсем случайно, След като се разведох и си взех решението за развод, сложих си го под вьзглавницата и всяка вечер си го чета като молитва. Никога повече няма да допусна подобна грешка. Следващото дете си го родих, баща му го призна, дьлго меубеждаваше, че трябва да се оженим, но не се сьгласих. Шесто чувство. Той не е от Бьлгария, даже като се врьщах от 42 адски дни гостуване при близките му, исках да целувам бариерата на бьл.граница. Бог ме запази от нова грешка, нямаше да изтьрпя тяхния начиин на живот.

Donna, този твой хубосник да не е от Божурище? Не мога да повярвам, че такива хора доживяват старост след всичките гадости, които са сътворили 
Аз за щастие не съм преживяла домашно насилие, но съм се нагледала на жестокости. Ще ви разкажа за една жена, за да разберете всички вие които търпите домашно насилие до какво се стига рано или късно търпейки.
Имах една съседка, която живееше с най-гнусния пиян нещастник на света. Леля Калинка беше най-добрия човек, който съм срещала. Правеше сладки и ги разнасяше във всички къщи в околията, където има деца. Всяка вечер прибирайки се от работа мръсния боклук я подхващаше от врата и я размяташе като парцалена кукла. Присъствах на една сцена, която никога няма да забравя.
Бяхме се качили на едно дърво и чухме силен удар. Погледнахме към близкия прозорец и видяхме как нещасника я беше вдигнал с една ръка във въздуха, а с другата държеше нож. Замахна и го заби над рамото и, като това се повтори още веднъж, над другото и рамо. Миличката остана да виси на стената забита с 2 ножа за пенюара. Остана така плачеща повече от час. Всеки път минавайки покрай нея мръсня боклук я удряше и отминаваше.
Синът и дъщеря им пораснаха в такава среда. Дъщеря и завърши и  побърза да се ожени, но синът и се превърна в още един побойник в дома. И той посягаше на майка си за всяка дума. Жената поне доживя да види внуче.
Разболя се от рак, а неспирния побой продължаваше. За съжаление не гнусният и мъж умря, а тя. Отишла си е в сънят си. Тихо и спокойно. Мир на прахът и! Дано Господ я дари с вечен покой!
Мили майки не търпете подобно отношение. Спасете живота си докато можете, за да се радвате на мили и всеотдайни деца. Не позволявайте в домът ви да се възпита един бъдещ насилник, който ще вгорчи живота на една бъдеща любяща съпруга, която ще получава шамар вместо целувка.
Бъдете силни и вярвайте и търсете спасение от това положение!

Здравейте и от мен, аз лично не съм пострадала от дом.насилие но приятелят ми е. А това ме притеснява много дали някой ден няма да му се отпусне ръката срещу мен или детето(тя не е негово дете). Разказвал ми е много за начина по който е възпитаван- шамари, юмруци, ритници и т.н  . Моето мнение е че майка му е виновна за тормоза, можела е да изгони таткото от апартамента (той е нейн)А на всичкото отгоре след почти 40години брак тя се надява той да се поправи. А сега всички последствия ще бъдат за моя сметка( дано не съм права). На моменти избухва за глупости и аз обикновенно му казвам че е същия като баща си и това го обижда и спира. Но не знам докога ще минава номера? Извинявайте за несвързания постинг, но бързам да оправя малката. Моето мнение че никой не заслужава да бъде обиждан и бит, трябва да се говори за това

Това ще го решаваш ти... от теб зависи дали ще бъде за твоя сметка... освен ако не решиш и ти да се надяваш 40 години в кауза пердута...ако усещаш,че в гнева си е на ръба да ти посегне...прецени можеш ли и искаш ли да поемаш този риск за себе си и дъщеря си?

аз ще се изкажа като човек, който е виждал дом.насилие в семейството,но не мога да говоря още за това, прекалено е болезнено, а и може би никога не трябва.....стари неща,но боли, когато си ги спомня!
Дано ничии детски очи не видят това, което аз съм видяла

Ааааааа, дали случайно това важи за минал период?  И дефакто какви са моите облаги от цялата тази история???


По темата за домашното насилие.... какво да кажа, то моята история всички я знаете, не искам да се повтарям.
Искам само да окуража тези които не смеят да говорят и споделят да го направят. Момичета, не сте сами, има много като вас и за щастие още повече минали по този път които днес живеят "нормален" и спокоен живот.
И аз навремето си мислех, че няма кой да ми помогне,но когато поразпитах и се поинтересувах се оказа, че има много инстанции готови да подадат ръка и да помогнат.
Е, по мое време (ха-ха, колко далечно звучи....) в България на домашното насилие и психическия тормоз не се гледаше така както се надявам да е днес. Тогава моето единствено спасение беше в чужбина и сега не съжелявам, така бившия няма пряк достъп до нас.
А, ако питате него, всичко което правел и продължава да прави е от любов  Много държи на нас и не може да живее без нас. Как изобщо съм смеела да го обвинявам в такива зверски неща....
Да не би тези мъже да имат раздвоение на самоличността 

Искрено ти съчувствам за положението е което си.

Ще ти дам пример със себе си относно финасовата зависимост.

Когато останах сама бях на едно майчинство от 120 лв с две малки деца. За справка само памперсите ми струваха около 100 лв. на месец.

Имало е моменти в които с дни не съм хапвала нищо, а децата ми са били на варени макарони, сутрин със сол, на обяд със захар а за вечеря ако случайно събера малко стотинки и успея да купя мляко, имаше и мляко.

Имаш възможност да се върнеш при родителите си, да се преместиш в по-евтина квартира или да кандидатстваш за помощ от общината. За помощта винаги можеш да кандидатстваш!!!

Както виждаш никъде не споменавам възможността да останеш при него само заради едните пари. В никакъв случай! Парите днес ги има утре ги няма. Здравето е много по-важно както и психиката на детето а и твоята разбира се.

Когато детето е достатъчно голямо ще тръгне на градина, ти ще започнеш работа и малко по малко нещата ще се наредят. Може да не живеете в разкош, но поне ще сте спокойни!
От сърце ти го пожелавам   

 Като че ли с магнит ме привличат тези теми. Може би защото винаги съм се борила с това и съм се омитала при първите сигнали. Няколко пъти  съм писала за премеждията си, но винаги в различни теми и никога събрано на едно.
 Започвам с първите случаи. Преди да се самоубие баща ми когато бях на 9 си спомням как млатеше като парцал майка ми. Как хвърляше тенджери през терасата и как тя ни е вдигала през ноща 3 деца да ни води да спим в разни нейни приятелки. Радвам се че се самоуби. С това ни спести един дългогодишен ад от който не се знаеше кой с какви последици щеше да излезе.
 Спомням си и първия ми личен случай, за мое щастие за сега последен спрямо мен. Имах врързка с мъж, който можеше само да разпродава покъщнината и всичко от което може да вземе 2 лева и да го профуква на комар. На всичко това беше болезнено ревнив и аз не само нямах право да работя, а и трябваше да стоя гладна, защото той пак е изиграл и последната стотинка. Не беше така в началото, но не защото той не е бил такъв, а просто защото много умело се е прикривал. Когато разбрах и започнах да проумява що за човек имам насреща си, започнах малко по-малко да вдигам глава. Преместих се в голям град, намерих си квартира и работа, и направих отново грешката да го пусна в дома си след хилядите му обещания. Не ме беше удрял, но за това пък ревноста му ме убиваше - беше просто маниакална. Забременях и понеже не можех да се грижа за дете, а и да си призная честно тогава не исках дете още по-малко от него, казах че ще направя аборт. Съгласи се с мен, но започна да протака с цел да стане късно. Една вечер просто събрах смелост и му казах, че на следващият ден някой трябва да си изнесе багажа. Спомням си първият шамар, момента в който ме държеше до прозореца на 8-ия етаж и заплашваше че ще ме хвърли, а после ще скочи и той. На сутринта по тъмно станах и по най-бързия начин отидох до сестра ми, която живееше на близо. Обадихме се на леля ми която работи в съда, направих си медицинско и него го викнаха по-бързата процедура. Аз направих аборт и изведнъж се върнах към обичайното си състояние на млад и весел човек. Повече не съм го виждала.
 Тази история може би много вече я знаят. Тя е за бащата на Габи. Бебо беше на 6 седмици, когато той го посини. Разбрах от полицията, която ми го съобщи докато чакахме в болницата да ни кажат от какво са му тези синини на Габи. Еми казаха ми, а аз дори не се прибрах да си събера багажа. Социалните служби ни помогнаха много. Сега си имам приятел с който се разбираме прекрасно и аз най-накрая мисля че имам истинско семейство. Знам само, че колкото и да го обичам, ако някога посегне на мен или на детето то няма да се колебая да го напусна на момента. Видях и знам че има кой да ти помогне без значение на кой край на света си и колко пари имаш в джоба. С времето всичко се намества.

 desi02 , не искам да те плаша, но бащата на Габриел е израстнал в невероятен тормоз, както и цялото му семейство. Докато още се гаджосвахме съм плакала с него докато ми е разказвал през какво е минал. Резултата обаче е на лице. В моят случай детството му си каза тежката дума.

  donna al volante , ти просто стана идеала ми за силна и волева жена. Свалям ти шапка и ти пращам огромна 

  kiara, на Габи баща му като го питали в полицията: "Защо?" - отговорил: "Защото я обичам, а нещата не вървяха". Знам че не съм виновна и въпреки всичко изпитвам вина, но не съжалявам за нито едно от решенията които съм взела.

 gostenka_a, не обричай себе си и детето на ад. Много смелост ти желая!

 Извинявайте ако е станал много дълъг постинга ми, повярвайте опитах да напиша всичко възможно най-кратко.

kiara

благодаря за хубавите и окуражаващи думи

както пише в подписа ти всичко се случва,когато му дойде времето-аз в момента съм много объркана-ние имаме много дълга връзка-15 г.,до преди да забременея всичко между нас вървеше добре,след това полека-лека започанаха да се скапват нещата помежду ни.лично мое мнение е,че раждането на детето е отключило комплекси в него,които са от детството му-като малък е бил пренебрегван,и сега факта че за мен е на второ място след детето-чувства се тотално пренебрегнат-мисля си че това е нещо,което може да го преодолее...не зная
аз  едва сега започвам да говоря за тези неща-много съм сдържана,трудно ми е да споделям,но започнах...
аз му казах,че повече не искам да ми крещи пред детето,а за шамари изобщо да не помисля повече и от тогава се сдържа...ще видим докога

четейки тук се чувствам по-силна и уверена,вашата морална подкрепа означава много за мен 

Извиняавай - сега го видях.

Не важи за минал период само за 1 месец от момента на насилието.

Izvinyavay, ne sam se izkazala pravilno
Imam v predvid ne minal period ot nasilieto a ot podadenite jalbi v politsiya, prokuratura, rayonnen, meditsinski.... Tezi dokumenti imat li davnost???

PS izvinyavam se za latinitsata no toya kredor se poyavyava izbiratelno 

Nyama znachenie kolko e dalga vrazkata, shtom te unijavat i ne se otnasyat s teb kakto podobava ne ti e myastoto tam.
Ne se nadyavay che shte se promeni, samo shte se lashkata ot zatishie kam burya i obratno.
Obsajdali sme kakvo ste prichini tova na deteto.... prosto ne si zaslujava


  za tova ne se byah seshtala. Vinagi mi se e vartyalo v glavata che shte ima neshto obshto s bashtata/roditelite i povedenieto mu no....
Ti mnogo hubavo si go formulirala.
I pri men problemite zapochnaha sled detsata, choveka se oplakvashe che detsata mu prechat, iskal men ne tyah i tyam podobni.....
daaaaaa, psihologiya..... i vsichko tova idva ot mama i tati......

комплекси от детството са това- той  е виждал как неговата майка угажда и слуша баща му и сега очаква от мен същото,думи на неговата майка "той изкарва парите,дължиш му уважение"
не не му дължа уважение-той го имаше и сам направи така,че да го загуби-започна да ме лъже,а аз го разбрах-един път,втори...и след третия път си казах "ми майната ти"
само дето преди да се появи детето аз точно това правех-слушках го и сега ми идва нанагорно,щото ми писна,в момента ,в който спрях да му обръщам внимание 100 % станах лоша,грозна,тъпа п...и аз идиотката му вярвах...но в едим момент се усетих,че той се заяжда с мен...аз пък се затворих в себе си-така реагирам аз -като не ме харесваш иди си намери друг,с когото ще ти е приятно(малко на тактиката на щрауса ми напомня това -също не е хубаво)-той хем не ме иска,хем не ме пуска...

а ако го видите как се държи навън...душата на компанията-чаровен,мил,галантен,страничен човек не би ми повярвал...

зная,че трябва да се боря с дълбоко вкоренени навици,искам и себе си да променя-да не се затварям толкова,не умея да контактувам с хората-все се сдържам-да не би да  нараня,да не би да ми се изсмеят-вече не само с него,а с всички така се отнасям
дано ме разбирате какво искам да кажа-все едно се събуждам от много дълбок сън и още не мога да се осъзная
само чувството си за хумор не съм загубила,ама и него го въздържам

но искам да опитам

Като начало защо не си промениш написаното под ника... "лоша и грозна" не са добро начало за човек, който иска да си върне самочувствието и самоуважението:)) Повярвай ми даже и тези дрбени неща имат значение и помагат...
.......извинявам се за ОФФа по темата