- Публикувана: 20 авг. 2018, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 10:44 ч.
Личността във връзката
То този проблем ще се разреши сам с одъртяването и/или имането на дете. След 30 малко хора имат енергията да висят до 6 сутринта редовно и да купонясват. Започва много по-тежко да се отразяват алкохолът и безсънието. Компаниите се разсъхват - кой трябва да става рано за работа, кой недоспал и уморен... 
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...
Накрая остава по някой шотландски боец с изключително младежки организъм, ама сам, сам...Верно е тва, много трудно е да си намериш приятели, които не трябва да стават за работа или имат сили да изкарат до сутрешните новини по телевизията. Имам чувството, че всички са станали много мързеливи и хич не им се купонясва като едно време.
Един остана,само един,ама пък и най-добрия приятел на мъжа.Другите се зажениха ,остаряха
Само този остана да се бори с идеята,че вече не са на по 20.
Това е и въпросния с приятелката,дето не живеят заедно.Ама те и да заживеят заедно,тя запива повече от него,така че едва ли това ще ги спре
Хаха,обаче наистина има безброй и една теми с оплаквания за липса на внимание,отношение,помощ,но тук всички са в хармония 
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
То и не очаквам другите да пишат.
Обикновено връзки,в които единия е недоволен от вниманието,което получава,не оцеляват дълго...
С мъжът ми имаме едно голямо търкане,единственото ,заради което правим компромис със себе си.
Ще ми е интересно да чуя вашето мнение.
Когато излизаме вечер,заедно(на дискотека,на кръчма,на гости...)на мен винаги ми омръзва по-бързо,доспива ми се и искам да си ходя.Мъжът може да седи до 6 сутринта,а на мен ми писва към 1-2 макс.Мъжът ми е на мнение,че щом на мен вече не ми се седи-ами,да си ходя да си легна,а той ще се прибере по-късно.Аз пък мисля,че е абсолютно недопустимо да идем някъде заедно и да си тръгнем поотделно.
Имахме дрезги относно този принцип около година,после приложихме модела-аз седя малко повече отколкото ми се иска,той си тръгва малко по-рано,но....в интерес на истината така и двамата излизаме недоволни накрая
Според вас кое е правилното?
Друго, за което помрънквам, е че от двама ни, той е по-затворения, та ако може да не си подаваме носовете от вкъщи и си гукаме на дивана - най-добре. Пък аз рядко, но все пак по-често от него, решавам, че искам да излезем някъде.
При нас е обратното - аз мога да вися до сутринта, той вече в 1 започва да ме ръчка да си ходим. Ами, тръгваме си, както той ми е угодил да отидем на джангъра, така пък аз не го "мъча" до сутринта. Немислимо ми е да се приберем отделно.
Вервам, ами вие изглежда сте намерили някакво решение - като излизате с компания Х, се прибирате по приемливо за теб време, а когато той иска да излиза с колегата Младежев Неостаряев - могат да си излизат заедно или ти да се прибираш като ти писне. Зависи и от честотата на тези срещи, 1-2 пъти месечно ми изглежда поносимо, но ако е през ден или всеки уикенд, би ми било неприятно, защото който се прибира в 6 сутринта, после спи до 14, т.е. 1/4 от почивните дни за седмицата са пропилени.
О,не,той излиза сам с въпросния човек не повече от 2-3 пъти в годината.
Намерили сме решение за нас си,но не знам до колко е правилно.
Иначе и на мен ми е неприемливо да се прибера сама.Или отивам и си тръгваме в час угоден и на двамата или изобщо не излизам с него.
Seerose.
той не ги вижда нещата така.Същото му казвам и аз-дошла съм заради теб,останала съм повече отколкото бих,ако бях сама,хайде сега ти ми угоди и се прибери,мисля,че така е редно.Но в неговите очи няма проблем да си ида сама и той да остане да се забавлява.Той си мисли,че така хем аз ще си легна когато искам,хем той ще си седи до когато иска.Е,с годините разбра,че не ми е ок този вариант и ,че не всеки е с неговото мислене.
Намерили сме решение за нас си,но не знам до колко е правилно.
Иначе и на мен ми е неприемливо да се прибера сама.Или отивам и си тръгваме в час угоден и на двамата или изобщо не излизам с него.
Seerose.
той не ги вижда нещата така.Същото му казвам и аз-дошла съм заради теб,останала съм повече отколкото бих,ако бях сама,хайде сега ти ми угоди и се прибери,мисля,че така е редно.Но в неговите очи няма проблем да си ида сама и той да остане да се забавлява.Той си мисли,че така хем аз ще си легна когато искам,хем той ще си седи до когато иска.Е,с годините разбра,че не ми е ок този вариант и ,че не всеки е с неговото мислене.
Нямам проблеми да се прибера сама, обаче ММ никога няма да го позволи. Дали с дете или преди да се роди детето - става и тръгва с мен. Много пъти съм го карала да остане, защото виждам, че им е весело, но не се съгласява.
Обаче това много зависи и от обкръжението Ви. Аз, когато бях бременна и с предписание да не ставам от леглото - събиранията бяха у нас или в съседи, където масата се редеше до дивана, на който аз да си лежа, а те седяха на столове. Казвала съм, че за мен не е проблем да се събират и без моето присъствие, но пък те ми осигуряваха необходимите условия. Съобразяваха се с това и не мрънкаха, че не могат да ходят по заведения. Да не говорим, че тогава нямаше нито една двойка с деца и това им бяха чужди проблеми.
Обаче това много зависи и от обкръжението Ви. Аз, когато бях бременна и с предписание да не ставам от леглото - събиранията бяха у нас или в съседи, където масата се редеше до дивана, на който аз да си лежа, а те седяха на столове. Казвала съм, че за мен не е проблем да се събират и без моето присъствие, но пък те ми осигуряваха необходимите условия. Съобразяваха се с това и не мрънкаха, че не могат да ходят по заведения. Да не говорим, че тогава нямаше нито една двойка с деца и това им бяха чужди проблеми.
Ми хващаш си такси и отиваш да спиш. Кво сложно има?
Не е като да не си личи,че си мъж
Много го "обичам" това отсичане "личи, че си мъж". Е, аз съм жена. Но и според мен този вариант е най-логичният:
Понеже съм като теб, аз си хващах такси и се прибирах. Така и двамата бяхме доволни.
Ние без половинки имаме ли право да коментираме?
Излизането заедно или по - отделно няма нищо общо с изневярата. Тя е следствие от други неща, не от прекараното заедно време.
Излизането заедно или по - отделно няма нищо общо с изневярата. Тя е следствие от други неща, не от прекараното заедно време.