Защото аз съм го носила 9 месеца, мъчила съм се да раждам, а той какво - просто е боднал чушката. 
За съжаление много мислят точно така.
За съжаление много мислят точно така.
- Публикувана: 21 авг. 2018, 11:03 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2018, 23:03 ч.
Какви права има случаен осеменител
Гледай сега какво пише тук: че право да предявят иск за доказване на бащинство имат детето и майката, заедно или поотделно, но не бащата (нароченият за баща).
http://irinakonstantinova.com/2010/11/2-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82 … 1%82%D0%B2%D0%BE/
http://irinakonstantinova.com/2010/11/2-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82 … 1%82%D0%B2%D0%BE/
Ето конкретните членове от Семейния кодекс - майката или детето могат да търсят баща:
Чл. 69 СК: Произходът от бащата може да се установи с иск, предявен от майката – в тригодишен срок от раждането на детето или от детето до три години от навършване на пълнолетието. Когато искът е предявен от детето, призовава се и майката.
А набеденият за баща има право да оспорва бащинство:
Чл. 62 СК: (1) Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
(2) Майката може да оспори, че съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от раждането.
(4) Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие.
Има нещо, което напоследък ми се върти в главата и като прочетох тази тема съвсем не ми дава мира. Не мога да си обясня защо много голяма част от майките си мислят, че имат по-големи права от бащите и защо приемат, че като са родили едно дете, то е повече тяхно и могат да постъпват с него както си искат? Въпроса ми се буди от все по-често срещана практика след раздяла на родителите майката да спекулира с детето, да го дава когато ТЯ реши, както и за колкото време тя реши... Все едни такива истории, тип, аз решавам, щото съм майка, пък ти нямаш право на мнение, щото видиш ли, си просто един баща и нищо повече. Естествено съда лесно може да реши въпроса, това ми е ясно. Просто се чудя и като чета тук, почвам да си мисля, че майките стават все по-собственически....
Претенциите по закон могат да са до 3 или 7годишна възраст на детето.(Не съм сигурна кое от двете бе).
Но както жената има право в тези срокове да търси бащинство и да съди билогичния създател за име и издръжка,така и бащата има същите права в същите срокове.
Изобщо..не знам що си мислите,че само майките имат права да водят дело за доказване на родителско
право,било то бащинство или майчинство..Такова право имат и двамата билогични родители,а понятието "билогичен родител" не се изчерпва с понятието "майка"..
Елементарен казус..
Но както жената има право в тези срокове да търси бащинство и да съди билогичния създател за име и издръжка,така и бащата има същите права в същите срокове.
Изобщо..не знам що си мислите,че само майките имат права да водят дело за доказване на родителско
право,било то бащинство или майчинство..Такова право имат и двамата билогични родители,а понятието "билогичен родител" не се изчерпва с понятието "майка"..
Елементарен казус..
Е как пък реши, че греша? В кой тип раздели? За да разсъждавам над този въпрос, вероятно имам и примери около себе си, не мислиш ли? И, не, не винаги бащата е създателя на проблеми, за да се разделят двама души. А за ситуациите, които подбуждат мисленето ми има примери бол.....
Не можеш да отнемеш правото на бащата да го припознае. Дали ще го направи /ще пусне декларация за припознаване, ДНК изследване не е задължително/ е друг въпрос.
как така ДНК не е задължително, шегуваш ли се? Това ли е законът - всеки който иска може дa припознае децата ти щото иска да се праи на баща или просто така си ги е харесал за себе си?
Защото аз съм го носила 9 месеца, мъчила съм се да раждам, а той какво - просто е боднал чушката.
За съжаление много мислят точно така.
За съжаление много мислят точно така.
Осеменителят има сходни права с донора на яйцеклетка и сурогатната майка.
Осеменителят дава семе.
Донорът - яйцеклетка.
Сурогатната - матка.
Освен при специални условия, които не знам доколко са регламентирани у нас изобщо, законът приема и 3те групи органи/клетки за биологични родители
Те от своя страна обикновено имат навика да не си говорят на "осеменител" и "матка", ами на "милото", "скъпия", "ММ", "БНД" и подобни. Децата също като цяло ги учат да казват на биологичния си баща "тате", а не "ей осеменител, кога ще ме заведеш на мач/балет"
Под "специални условия" имам предвид донорска сперма, донорска яйцеклетка, матка под наем (сурогатна майка). Апропо - нямам идея защо им викат "донорски" на спермата и яйцеклетките, след като си се плаща май на даващите този материал... Ето релевантни клюки за четене през дългия работен ден
Осеменителят дава семе.
Донорът - яйцеклетка.
Сурогатната - матка.
Освен при специални условия, които не знам доколко са регламентирани у нас изобщо, законът приема и 3те групи органи/клетки за биологични родители
Те от своя страна обикновено имат навика да не си говорят на "осеменител" и "матка", ами на "милото", "скъпия", "ММ", "БНД" и подобни. Децата също като цяло ги учат да казват на биологичния си баща "тате", а не "ей осеменител, кога ще ме заведеш на мач/балет"Под "специални условия" имам предвид донорска сперма, донорска яйцеклетка, матка под наем (сурогатна майка). Апропо - нямам идея защо им викат "донорски" на спермата и яйцеклетките, след като си се плаща май на даващите този материал... Ето релевантни клюки за четене през дългия работен ден
Е как пък реши, че греша? В кой тип раздели? За да разсъждавам над този въпрос, вероятно имам и примери около себе си, не мислиш ли? И, не, не винаги бащата е създателя на проблеми, за да се разделят двама души. А за ситуациите, които подбуждат мисленето ми има примери бол.....
Има нещо, което напоследък ми се върти в главата и като прочетох тази тема съвсем не ми дава мира. Не мога да си обясня защо много голяма част от майките си мислят, че имат по-големи права от бащите и защо приемат, че като са родили едно дете, то е повече тяхно и могат да постъпват с него както си искат? Въпроса ми се буди от все по-често срещана практика след раздяла на родителите майката да спекулира с детето, да го дава когато ТЯ реши, както и за колкото време тя реши... Все едни такива истории, тип, аз решавам, щото съм майка, пък ти нямаш право на мнение, щото видиш ли, си просто един баща и нищо повече. Естествено съда лесно може да реши въпроса, това ми е ясно. Просто се чудя и като чета тук, почвам да си мисля, че майките стават все по-собственически....
По темата:
За мен е съвсем разумно в някои случаи детето да е с баща неизвестен. Ако много исках дете, но около мен нямаше подходящ мъж, щях да действам точно по този начин.
Даже може да отиде при първия срещнат нотариус и да го припознае с декларация. А после ти трябва да водиш дело да доказваш, че не е.
Съгласна съм, има много случаи, в които е по-добре да е с баща неизвестен. И такива познавам, които с нищо не заслужават да се наричат бащи. Но като чета въпросите в първия пост оставам с впечатление за съвсем друга ситуация. Не разбирам с какво право една жена ще скрие от един мъж, че ще става баща. Няма как да се знае какъв баща би бил и смятам, че има право да знае за съществуването на детето си. Освен разбира се ако не се ползва гореспоменатата опция за изкуствено анонимно осеменяване. Понякога на бащите дори не се дава шанс да бъдат бащи, само защото забременелите така са решили... А аз смятам това за нередно.
Припознаване може да се направи до навършване на пълнолетие при детето.
...По темата:
За мен е съвсем разумно в някои случаи детето да е с баща неизвестен. Ако много исках дете, но около мен нямаше подходящ мъж, щях да действам точно по този начин.
За мен е съвсем разумно в някои случаи детето да е с баща неизвестен. Ако много исках дете, но около мен нямаше подходящ мъж, щях да действам точно по този начин.
Така че, мислете и за детето, не само за себе си!