Здравейте. На 38 години съм. Животът ми се стече така, че загубих всичките си близки – дядо, баща, баба и майка. Като малък ме тормозеха в училище, но преживях го.
Първото ми гадже беше, когато бях на 21. Заряза ме заради друг. След това имах връзка чак когато бях на 35 – и тя ме заряза заради друг. Имал съм и някакви несериозни връзки, но те дори няма смисъл да ги споменавам.
Живея сам. Имам си финанси, имам си дом, живея близо до голям град, имам си работа. Не пия, не пуша. Романтичен съм, мил и добър. Нямам много приятели. Поне колегите и колежките от работата ми казват, че не изглеждам зле външно.
Пробвах да си направя Инстаграм, Баду и подобни социални мрежи, но уви — или попадам на някакви платени, или на студентки, които не знаят какво искат. А другата част са обвързани, омъжени, с бебета, деца и т.н.
И се питам вече какво да правя… Изпаднал съм в такава депресия. Гледах някакви събития — спийд дейтинг ли, какво е — обаче съм ги изтървал. Мислех там да ходя. Гледам и някакви агенции за запознанства — дали стават? Някой пробвал ли ги е? Ще ми е интересно да чуя мнение и от мъжка, и от женска гледна точка.
А аз просто искам да си имам едно другарче до мен — когато се прибера вкъщи да има с кого да си кажем нещо и да се подкрепяме. Недай си Боже, ако се разболея — няма кой да ме погледне…
И така. Иначе ми е някак странно да тръгна по града и просто ей така да се запознавам с някакви непознати…