Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 7

Това са да.
Писала съм и в първия пост за тях.
За да имат ефект се правят всеки ден, без пропускане. Само като съм в цикъл не правя първите два или три дни. Сега 2 дни не правих. Утре пак ги си ги почвам.

sinergon2, колко килограма си сега?
А поне на гладно изследва ли кз и инсулин?
А иначе съвета със зеленчуците не е лош. Но не да ги ядеш допълнително.
Аз съм си свикнала от години на всяко ядене да имам сурова салата от зеленчуци.
Преди като ядях картофи, винаги пак със салата. Или само салата с хляб.
Грешка си беше, сега го осъзнавам.
От старите навици само салатата си остана. Просто прибавих протеините и мазнините и махнах хляба 

Изчетох ви и ми стана толкова тъжно.
Аз винаги съм била слабо и нормално изглеждащо дете и девойка.

За детето от преди раждането й много внимавам и следя храната, като след 4 годишнината й леко отпуснах каиша и вкуси сладолед и прочие.
 Но винаги съм с едно наум за всяка храна и наистина искам да расте здрава.

Трицифрени все още, обаче вече знам, какво трябва да правя  
Само време ми трябва, защото вълчият глад просто си изчезна.

П.П. Не съм изследвала нищо, защото предпочитам малко да отслабна и после да проверявам.

Ти си знаеш.
А това, че глада ти е изчезнал е много хубаво.

sinergon2 за изследвания на инсулин нищо не си писала, а казваш, че доста неща си изследвала след прегледа при ендокринолога. Как е? Или не сте го изследвали него?

Нали не забравяш, колко е важно движението, упражненията, спорта? Занимаваш ли се с нещо?

Ами и да изследвам, не виждам, каква важна информация ще ми даде. Ако инсулинът е добре - идеално, но трябва да се вземат мерки за отслабване, ако не е добре - няма да е странно след цялото освинване и пак трябва да се вземат мерки. След толкова години протакане под лекарско "наблюдение" вероятно няма да е фатално още няколко месеца.
Аз не знаех, че въглехидратите вдигат инсулина, т.е. изморяват панкреаса докато спре да работи и бях приела, че един ден и аз ще имам диабет, като всичките си роднини.
Сега разбирам, че има вариант това да бъде забавено.


на частния преглед ендокринологът ми изписа неща за 150 лв.  Нямаше инсулин.  После, след година, като се върнах да чета, видях липси на това и онова, четох в нета, всичките свързани с изтощения, депресии и затлъстяване. Като цифри наизуст помня само, че при референтна долна граница на вит. Д: 0,3 при мен беше 0.1. 
Едокринологът каза само, че  имам анемия, щитовидната е в референтни граници, не съм подходяща за метформин, да намаля храната съгласно листовката и да си платя прегледа при сестрата 
Иначе за движение, движа се.

Синергон, като човек, занимавал се доста с фитнес и поддържане на форма зная отлично, че спорта не би трябвало да се включва при хора с тегло над 100кг.

Натоварването на ставите и сърцето е огромно и е добре първо да се падне с диета под нивота на затлъстяването и  чак тогава да се включа аеробния спорт, фитнеса, класовете по Зумба и прочие. Единствено плуване, разходки и йога в този момент и затягане на хранителния режим.

Когато се падне под БМИ-29 то тогава се започва плавно и постепенно със спорта. Успех и на теб!!

Barefoot Kontesa споделям мнението ти, затова на първо място писах движение, второ - упражнения, чак трето - спорт. Докъдето стигнат силите. Иначе дори не знам с кой акъл на човек над или дори около 100 кг ще му предпишеш спорт. Ако на мен го направеше някой, бих избягала с 200. От него, не "за спорта".

И това е грешка понякога, като се почне спорт, та спорт. Ами има хора не са за спорт бре. И няма да го направят, ама лошото е, че няма да се сетят да направят другото - да почнат да се движат. Спортът не е всичко от А до Я. Как се радвам, че моята ЛЛ ми каза минимум 3 км ходене всеки ден. И всеки път някой тук пишеше: малко е, не е достатъчно. Обаче за тежки хора, със застоял начин на живот си е. Най-малкото е много добро начало. От там нататък - каквото сабя покаже.

Е как да не е важна. Трябва да си знаеш стойностите. От къде почваш, накъде отиваш. Променя ли се въобще от промяната на храненето.
Все едно да си направя изследване само веднъж на щж и повече да не отида. А то ми дава важна информация. Как са нивата, да вдигам или да смъквам дозата.
Имам чувството, че те е страх да си видиш изследванията.
И не само че може да бъде забавено, а въобще да не стигаш до диабет.
Но трябва да си следиш стойностите. Така ще разбираш правиш ли грешки или не.
Иначе ние всички сме тук, защото не знаехме, че В вдигат инсулина и кз.
Аз даже не знаех що е то протеин, въглехидрат. Виж мазнини ми беше ясно 
Първото ми ендо като ми видя изследванията каза, че трябва да спра бързите въглехидрати.
Аз таз дума много не я бях чувала и пита какво са въглехидрати и какво да на ям. И тя вика - сладко, намаляне на хляб, картофи, ориз, никакви сокчета и колички.
Изревах направо от мъка.

Наистина като бях 110, единственото което можех да правя са тибетците и то не пълната бройка.
Правих и малко каланетика, ама рядко. Въртях и велоергометъра, но максимум 10 минути на ден. Велото ме отърва от болки в коленете. Но естествено и промяната в режима сигурно си е казала думата.
Като паднах под 100 почнах внимателно кростренажора.
Имам обаче познат от 120 кила почна да ходи на фитнес. Свали всичко за 6 месеца. Естествено и правилно хранене. Но той беше млад - на 20. Организма му е реагирал бързо. Не знам как е издържал на това натоварване.

Не е вярно това. Точно спортът помага за отслабването и стягането на кожата и тялото, ако се отслабва с диета.
Само трябва да се подбере подходящ спорт и фитнес упражнения, които да не натоварват ставите.
За такива хора е най-добро плуването, след него – ходенето. Също и силови упражнения за горна част на тялото – ръце, гърди, корем...
С очите си съм виждала как това работи, вярно, при мъж, но отговарящ на условието – над 100 кг. С тромбофлебит обаче.
Намират се начини, стига да се намери компетентен инструктор, който знае какво прави.
За Стара Загора мога да препоръчам такъв – който има успехи точно с хора със заболявания. Същият тренираше (може и още да тренира) една от параолимпийските ни шампионки. Жена на инвалидна количка.
Така че, дами, стягайте се в кръста. Извинения няма, само мързел. От личен опит ви го казвам това за мързела.  

Така е Елора и Бледилилава.
За съжаление, все още има доста фитнес инструктори, които препоръчват и на много пълни хора да бягат, да скачат и да тренират усилено с многото екстра кг по тях. Аз не споделям тези им виждания и не искам да си предсатвя травмите, с които ще трябва да живеят цял живот от тези непремерени натоварвания.

Толкова е комплексно всичко, че няма готови предписания наготово и работещи за всеки, но с основните условия и режима на хранене ..всичко се надявам да е наред при всички ни.

Лично за мен храненето е било винаги основно за всичко.
Диетата е 90% от успеха, а спорта е едва 10%, защото реално не е важно какво правиш за час във фитнеса, а какво правиш в оsтаналите 23 часа от денонощието и наблягам на хранителния режим и аз.

Ами аз от последните 3-4 години нямах сила да стана от стол, дето се вика, и едва едва се влачех пеша (нямам ни кола, ни книжка), така че и това е "помогнало". Но преди плувах, ходех само пеша, и правех упражнения с гири (а в ученическите години - скачане на въже и бягане на място, стотици коремни преси, много лицеви опори ) и си дебелеех стабилно и все по-увеличаващо се. Затова считам, че 98% е овладяване на храненето (което не успях 100 години) 1% спорт и 1% ген.

За мен и двете са важни в почти еднаква степен. Едното не може без другото.
Но съм получавала съвети, че няма значение какво ям, важното е да спортувам 

sinergon2, много е тежко това, което пишеш,  но май всички в тази тема имаме подобни за споделяне истории. Така че си попаднала на точното място. Аз, например, месеци наред не се решавах да се обадя, защото много се срамувах от килограмите и състоянието си и само четях и четях. Имах огромния късмет да попадна на Елора, която с невероятно търпение ми обясняваше на ЛС какво и как да правя. Имах и чудесния пример на Бледолилава, която смело публикуваше резултатите от изследванията си, колебанията и успехите си. Благодарение на нея пък винаги имах с какво да сравнявам своите резултати и да виждам, че съм на прав път. Amour ми даде куп добри идеи, от Deva научих сума ти неща и така... От всеки по нещо.

Сега, като се връщам назад в трицифрения си период с ИТМ=41 се чудя как на никой лекар не му направи впечатление колко съм пълна. Как охотно ми се изписваха какви ли не хапове, а аз още по-охотно ги купувах, убедена, че така си помагам. Бях отдавна свикнала с мисълта, че съм дебела, болна и ще живея кратко. На 55г. вече се прощавах с живота. Виках си - поне децата пораснаха, че и внуци видях, какво повече ми трябва.

А после дойде отрезвяването. Като удар с чук по главата. С КЗ 29ммол/л и диагноза диабет. И отново услужливите лекари, изписващи ми купища лекарства, щото той диабета е до гроб и надежда няма!. Ами има надежда, и още как. Диабетът е диагноза (макар и тежка), но не е присъда! Има начин как да се овладее, но се иска желязна воля и правилното хранене. За мен правилно се оказа ВМНВХ. Тук се изписаха хиляди постове че не работело, не било баш правилно, и какво ли не още. Не знам, всеки има своята истина. Моята е, че точно този тип хранене ми помогна да съм това, което съм сега. Пусках преди време снимки и аз тук, да ме видят момичетата (пуста суета!). Но снимката не може да покаже силата, енергията, настроението. Всеки ден с внуците качваме едни баири и чукари, състезаваме се по нанагорнището, и всеки ден отиваме все по-нагоре и по-нагоре. Само преди 6 месеца не бих повярвала, че мога да го направя. Сега ми иде малко. Спорт не бих го нарекла, то е активно движение плюс много настроение и наслада от чудните гледки и аромати на цветя и треви. Чувствам се наистина преродена. И за пръв път съм убедена, че животът има какво още хубаво да ми поднесе.

Относно храненето. Март, април и май съм яла доста по-малко от сега, средно с по 200ккал по-малко. Сега обаче се движа доста повече и доста по-активно. Така че въпреки завишените калории, пак си отслабвам, макар и по-бавно. Но както казва Елора, закъде да бързам

Щях да пропусна да те питам - как прецениха, че не ставаш за метформин? Питам, защото аз наистина не ставах, черният ми дроб беше зле.

Samt
Да, с теб по едно и също време почнахме. Сигурно си прочела за последните ми неволи с холестерола. Как е при теб? Аз допускам, че грешката си е моя, а не в режима. Първо, много пуша. Второ, намалих движението. Трето, сигурно си чела в другата тема, по едно време ме подгони глад за мазно и си му угодих. Четвърто, като увеличих леко въглехидратите, трябваше да намаля мазнините. Така се прави. Ама не го направих, щото като цяло пак не са ми високи - до 50 грама, и реших, че ще мине метър. Смятам, че всяко от тези 4 неща е оказало влияние, най-вероятно комплексна е причината. Сега работя и върху четирите. Освен това реших малко да се алкализирам, pH-то ми е ниско още от преди режима. Изчистих левкоцитите и кристалите с червена боровинка, явно си е било възпаление някакво, не от храненто. Но на киселинността не повлия.

По повод акализацията днес даже изядох 3 смокини. Като видях после 23 гр въглехидрати че са, лошо ми стана Ама пък в момента захарта и инсулина са добре, ще го преживея. Няма да се отпускам, естествено, но почвам да търся някакъв баланс.