Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 7

По-добре да се хранят децата днес както обикновено и утре направете изследване в лаборатория. Иначе няма да знаеш дали не е бил грешен тестът. Мисля че половин ден няма да е проблем. Нали ме разбираш какво искам да кажа? Днес ако се хранят "чисто" и утре не е висока захарта, как ще разбереш дали не е от намалените въглехидрати или по принцип няма проблем, а тестът днес е бил грешен? Много засукано го написах, слънчасах и не мога да мисля, дано се разбира...

P.s. А и лекарката няма ли да иска да види лабораторни резултати?

Савина, спирането на сладкото не е достатъчно.
Ориз, картофи, брашно - също трябва да се намалят и консумират изключително рядко.
Не се притеснявай. Те са деца, организмите им са млади. Просто трябва контрол.
И направи изследвания в лаборатория.
Тия домашни апаратчета никога не са ми вдъхвали доверие.

Нали съм написала, че и тях ще спрем?
Да ще минем и през лаборатория, разбира се.

Аз от предишните ти постове разбрах, че си ги спряла уж. Та се учудих.
Но явно не съм те разбрала.

И аз както напред някой писа си мисля, че сигурно е грешка. Особено пък като се има предвид колко различно се хранят. Много ме усмихна като четох за тортата и свекървата, и как стоически издържал

Днес на плажа един татко пита детето дали иска царевица. А то, душицата, слабичко такова, енергично, казва: "Стига де тате, нали ядох вече геврек и грозде". Таткото веднага се съгласи с детето, браво и на него. Ама едно време как ни тъпчеха, мале, мале. Пък какви баби имаше и май още има? Айде баба хапни това, айде онова. И все за хубаво мислят че е, ама на.

Елора, и аз бях дебело дете. В пубертета чак отслабнах. Като се осеферих тогава и упреквах майка ми, че ме е направила такава дебела, тя с детската градина се оправда. Там ме били направили, щото като ми давали допълнително и така вкусно съм си го хапвала и ми се радвали, че едва ли не "допълнителното" ми го включили към редовния порцион

Аз бях нормално дете. Много леко пълна.
Като се разведоха родителите ми, първото лято когато трябваше да бъда уж с баща ми, го прекарах с баба ми и дядо ми. Започнаха да ме тъпчат. Първия път го помня. Изядох си манджата. Баба ми даде сутляш, аз казах, че не съм гладна. Отговорът беше силен шамар през лицето. И така докато не си го изям. Ям и рева. И така цял месец бой и ядене. По едно време сама почнах да се тъпча, че да не получа поредния шамар или ритник.
И в пубертата си бях дебела. Преди да започне тормоза бях спокойно и щастливо дете. От тогава ми стана навик като съм нервна да се тъпча.

Спряла съм ги на едното дете, сега ще ги спра и на другото. И мъжът ми почти съм го убедила, че и той има нужда от сваляне.
А родители има такива, че се потрисам понякога. Снощим пием кафе пред блока и на съседната маса майка с 4-5 год дете. Детето влиза в магазина и казва "Искам праскови" На което майката : "По-добре си вземи чипс, че с прасковите ще се изцапаш". След което детето награби огромен пакет чипс, от най-големите, изяде поне половината и изпи 1/2 л. фанта. На 4 год! Ужас просто. Познавам 2 годишно, което яде само кърма, бирени фъстъци и бисквити. "Не искало" друго.

  нацелила съм и аз какво да пиша. Ама така си беше, ти не си единствената жертва. Такъв беше моделът. И те тия нашите баби в тяхното детство са гладували. Имало е тогава санаториуми за подхранване на слаби деца, наскоро четох. Сега дебелариуми имаме. И това ги е направило такива, спомена за глада.

Както мен спомена за дебелото детство пък ме направи критична точно за обратното. Моите деца постоянно ги ограничавах, но те нямаха спиране просто. Много яшни и двамата. Аз им се карам, нали помня, как обвинявах майка ми, че ме е направила дебела. Освен това и двамата имат склонност към напълняване - дъщеря ми си я реализира в момента до 80 кг, сина ми и той беше станал по едно време топче, но се взе в ръце.  

Та всеки с опита и премеждията си, един минал през едно, друг през друго. Затова бяха такива бабите. Моята помня как гонеше да храни сестра ми, че щяла да се разболее от глад и даже да умре. А тя си беше нормално, слабо, здраво, енергично дете. Виж аз бях сбъдната мечта на баба  

Ми има много хора не стават за родители.
Ненормално е да тъпчеш дете с боклуци. Това не грижа, нито обич.
Веднъж в автобуса преди години се качи една огромна жена. Качи се през вратата където няма метална преграда. Тя опираше в двете врати. Дори и беше трудно да мине. Беше с момченце, ужасно пълно. Детето ядеше пица. Тамън я довършваше и мама му подаде и другата пица. А в ръката си държеше бозичка и му даваше чат пат да преглъща. Пълна трагедия.

Бледолилава, не е нормално да удряш зверски дете за да си яде. С думи да го накараш е едно, но с бой е лудост. Това е садизъм и жива простотия. Но такава си беше баба ми - жалка и злобна женица. Всъщност след години си дадох сметка защо го прави. Защото майка ми се разведе и тъй като я нямаше там да има с кого да се заяжда, го правеше с мен. Но това не продължи дълго. Като поотраснах я сложих на място и години ходеше около мен на пръсти 
Виж с брат ми се държеше отлично. Но той беше кръстен на нейния мъж. А аз на другата баба, която тя не харесваше.
Донякъде обвинявам баба си. Но е факт, че живеехме във времена без интернет. И ядяхме така както са ни учили. В пубертета се опитвах да отслабна, но не не стана. Просто нямаше кой да ти каже как да ядеш. От една страна ми казват, че месото е вредно и да стана веган, от друга да ям сладко и че мозъка искал захар Той иска захар, ама от някоя ябълка или праскова 
Още по-трагичното беше, че като бях дете и вече ме бяха направили плондер, същата баба тормозител ми казваше, че трябва да отслабна, а след секунди ми сипва още. След 3 секунди пак ме пита защо не си изяждам петата филия хляб. И така. Да я фанеш, да я лупнеш с тигана и да и наместиш чакрите 

Ооо, за това за мозъка бях готова да се закълна, че без сладко не може да работи и туй то. Аз учих задочно, докато си гледах и двете деца, и работех. Посред нощите четях за изпити. И всеки път преди това през магазина - една торбичка шоколад, десертни блокчета разни, ядки. Хуууубаво така покрай мозъка да си окръгля пищното тяло, към 80-85 кг мисля че бях по това време. Ама верно, преливала съм от мозък с това сладко, не ли?

Но знам го много добре това усещане "мозъкът си го иска". Сега като спрях сладкото от раз, му казах просто да си гледа работата Е можело.

Ми да. Сега не иска торта. Иска диня или праскова 
Само в цикъл цялото ми тяло крещи за сладко. Вчера чийзкейк си хапнах.
Принципно ми е силен цикъла. И често и от 3 спазмалгона не ми минават болките, ама като хапна сладко и след 5 минути се кротвам.
Колегата ме пита кога ям сладко. Викам му на цикъл. А той вика - "ми аз кат съм мъж и нямам, кога да ям " 

Истината е, че едно време никой не знаеше как правилно да си храни детето и какво да прави, ако има проблем. Но не всички тъпчеха. Вярно, че нямаше толкова боклуци, но и информация нямаше.
Аз съм дебела от 8 год възраст. На 7 съм кльощаво дете, на 7.5 се ражда брат ми и на 8 вече съм кръгло дете. И на никой не му хрумва да ме заведе на лекар. Иначе интелигентни хора. През целия пубертет баща ми непрекъснато ми обясняваше че съм дебела и да спра да ям. Ама как да стане никой не ми каза. Нито спря да пазарува, да слага хляб и швепс на масата всяка вечер и мекици всяка неделя. Нито на някой му хрумна да ме запише на спорт.
И така до 20-22 год, когато сама реших да отида на ендокринолог. Който ми каза, че трябва да отслабна. Ти да видиш, каква изненада! На въпроса как, рече - ами ще ядеш по-малко. Много умно!
И от тогава 20 години се боря като прасе с тиква. Правила съм всички известни по света диети, изпила съм всички лекарства и добавки, свалила съм сигурно над 300 кг в живота си и съм ги върнала обратно.  Най-добър ефект постигнах с Мазиндол - свалих 50 кг за 8 мес. и ги задържах 2 год. Но си докарах проблеми със сърцето. Минах и през булимията тогава. Абе изобщо..... тъжна история. Да видим сега какво ще стане с този режим,  че психически се изчерпвам вече и още един неуспех ще ме довърши.

Ох, мекиците, помня ги 
Колко омитахме не е истина. Но пирожките със сиренце от детството си няма да забравя никога. Невероятно вкусни.

Позната история, за съжаление. Когато другите деца бяха по 30 кг, аз бях 40 и ме спукваха от подигравки, даже лекарката, сестрата и даскала по физическо при контролното теглене на децата в училищния кабинет се тресоха от смях. По този повод реших да отслабвам и казах на майка си. Тя каза, че трябва да ям много плодове и зеленчуци. И така моя милост изяждаше всичко и си дояждаше със зеленчуци - акъл море. Взривих се, станах цялата в стрии - от лактите до коленете и никога повече не се доближих до нормално тегло. После като я питах, как е могла да гледа, какво се случва и да не реагира, твърдеше че смятала, че ДОПЪЛНИТЕЛНИЯТ прием на зеленчуци водел до отслабване, съответно на въпроса, как така с допълнително ядене се отслабва - вдигаше рамене. Когато разказвам тази история, някои ме убеждават, че по този начин се била опитвала да ме предпазела (предполагам, че си мислят за хранителни разстройства), игнорирайки факта, че стигнах до 116 кг.
Грешките продължиха и в зряла възраст. Когато НАВСЯКЪДЕ се пишеше, че за отслабване трябва да ядете поне по 5 пъти на ден и аз го пробвах. Уж примерно - сандвич, ябълка, нормално ядене, парче краставица, нормално ядене - качих 7 кг и започнах да съм постоянно гладна.
Тъй  като абсолютно всички във семейството ми са диабетици, започнаха да спазват онази диета от листовките за диабетици - пълнозърнеста помия, минимално количество задължително тричави сухи меса, обезмаслено мляко, обезмаслено масло, обезмаслена майонеза, обезмаслено, обезмаслено, обезмаслено....
=> за две години качих 30 килограма при постоянен глад, постоянни отоци, постоянни газове, постоянен рефлукс, постоянно подут до пръсване стомах, мозъчна мъгла, тотална физическа слабост и забравяне - налагаше се да си записвам, какво смятам да правя след час, защото минаваше през главата ми и заминаваше.  
Няколко години пробвах да искам помощ от личната лекарка - тя ми викаше "намалявай храната". Не я трогна ни 5.8 кръвна захар на гладно, ни шкембето, което отпрах.  Платих частен прием при много хвален във форума ендокринолог от Варна, като обясних че дългогодишните ми диети са от неуспешни по-неуспешни (очевАдно) и че колограмите много ми тежат - не може ли външна помощ за отслабване? Срещу трицифрена сума и лабораторно установени дефицити на първо, второ, трето, четвърто и пето, констаттацията в амбулаторния лист беше - пациентът  НЕ Е ПОДХОДЯЩ ЗА ЛЕЧЕНИЕ С МЕТФОРМИН, написан на две места в листа, подчерта ми го и на глас, а съветът беше "намалявай храната" с връчена горната листовка за набиване на пълнозърнеста ярма и обезмаслено.
Реших, че може би имам ИР, защото всякак вечер си лягах треперейки от глад, поне веднъж седмично не устоявах и се наяждах и всяка година качвах по 5-6 кила. Затова почнах да чета тази тема    Дали имам или нямам, нямаше кой да каже, аз пък не смеех да си самоназначавам изследвания и да ги тълкувам.
Този съвет, който ме вкара в релси, е най-тъпият възможен - записвайте си какво ядете. Оказа се, че ям в 8, 10, 12, 14, 16, 18 и пак съм гладна, като даже нямам и спомен, че съм яла.
И проблемът започна да се решава от само себе си - четене в нета и РИТВАНЕ на съветите, как да се храним, ако имаме диабет или затлъстяване.
От декември до март ядох меса, яйца, туршии (със захар обаче), изпържих два буркана свинска мас, купих си всички хранителни добавки, които според лабораторното бяха дефицитни. Разултат -  изчезнаха ми всички оплаквания и 5 кила. Сега си ям плодове на воля, от време на време шоколад, и старателно избягвам всякакви обезмаслени неща. Аз преди диабетната диета рядко ядях хляб и никога, но заради безвкусната и храна бях започнала да ям хляб и колбаси     За 9 месеца неспазване на диетата - общо 7 кг надолу, но през зимата няма да има плодове, така че смятам, че тогава пак ще свалям.  
В темата продължавам да стоя с идеята, да разуча какво да искам за изследване, като стигна до нормални килограми, и как да го тълкувам, а междувременно  - за мотивация.

Това ли са тибетските упражнения, за които четох по-назад в темата
https://www.osata.eu/badi-krasiva/fitnes-i-spa/petimata-tibettsi … prazhneniya-4686/
Пише, че се увеличава бройката постепенно до 21бр за всяко упражнение.
Ежедневно ли  ги правите или примерно през ден?