кой крив, кой прав за раждането?

Виж ти, колко интересно, Емем - извинете, че на кирилица, ние с нашите "латински" имена... - точно нещо подобно се канех да напиша! Нещо за това как от темата на Нана научих много важни подробности за това къде колко и как българката се обезкосмява...
Но ето един много смислен постинг!


Огнена птицо (извинявайте много, не ми се сменя на латиница!...), би ли могла да обясниш повече за този дефект на небцето! Това е важно!

За мен отнемането на бебетата, всъщност, е една от най-абсурдните черти в някои български болници и все ме кара да негодувам! Негодуванието не е хубаво чувство, но какво да направя! Вземат ти го, все едно не е твоето дете, все едно имат някакви права над него! Ужасно ми е странно! (Така не е само в родилното, така е и по болници - взимат ти го, правят му някакви манипулации, не ти казват, то плаче...) А тези първи часове - това е времето, в което вероятно бебето преживява шок, то сменя така рязко средата, със сигурност има нужда от майка си! А и майката има нужда от детето си - нали тогава се установява тази прекрасна връзка (не казвам, че това не става и по-късно, но защо първите часове трябва да са агонизиращи за бебето?) Нещо тази политика ми противоречи на всякаква психологическа грамотност.
 

Кой ви е казал, че е задължително? Имате си права и можете да откажете това, което не смятате за нужно. И да си понесете последиците евентуално. 
Вие сте родител на бебето и можете да откажете то да бъде в детско отделение, няма закон който да ви задължава !

Медицината е еднаква разбира се,но в различните държави е прието да се ражда различно. Едно  в изправено положение,други наведени напред, трети легнали и т.н. А за клизмата-лошо няма. По-добре преди -всичко вън , отколкото да има вероятностр да хвърчи всичко по бебо и хората(вкл. и самата родилка) ....и това се случва.Аз нямах време за клизма,но час по-рано сама си отидох и така се почна. За бръсненето -по -хигиенично е според мен и ако се наложат шевчета-всичко е подготвено(не може да се шие през косми все пак. И по- добре предварително да стане това.

За бащата- аз лично не желая да присъства и да е свидетел на мъките и разните му манипулации. Мисля ,че по-скоро ще ме разконцентрира отколкото ще ми помогне. Това  е работа на майката и лекари с акушери. Беба си ми я дадоха няколко часа по-късно и си беше при мен през цялото време. В клиниките в които не дават мисля че просто е за да си почиват майките повече.....

Ето точно в това е абсурда на положението - защо трябва да се опълчиш срещу системата, да слагаш подписи и да влизаш в конфликт с болничния персонал за неща, които са твое изконно право? Не е ли по-логично правата ти да си с детето постоянно да бъдат гарантирани и спазвани (в нормалния случай на здраво бебе, естествено) и ако се наложи отклонение от тях (медицинска причина, поради която бебето да е в детското отделение под специално наблюдение) или допълнителни процедури, да се иска разрешение от родителя и да се обяснява защо е нужно? Както и елементарното да се пита майката за позволение преди да се пипа бебето - което пък е толкова логично? Защото в момента не е така - мога веднага да цитирам сигурно десетки постинги на майки за отношение, за това как протича къпането на новородените в болницата, където ги грабват от кошчето без въобще да те погледнат и дори без да си там, за дърпане на детето от ръцете на майката (не виждаш ли, че гладно го държиш, дай ми го да СИ го нахраня), за недаване на информация какво става с бебето, къде е и какво му правят (не майката трябва да търси лекари и да виси пред кабинети с часове страх и притеснения, а трябва редовно да й бъде предоставяна информация за състоянието на детето й и да се иска нейното съгласие за процедурите). Това са естествени и логични неща, но не се спазват и родителите се принуждават буквално да се борят за тях, като се сблъскват с неразбиране, цупене, досада, заплашителни забележки относно какви последствия ще има това или онова, което не съвпада с възгледите на персонала и нелицеприятни забележки (прост пример - $искате да го удушите ли това дете$ е много различно от предоставянето на информация какви са възможните проблеми от съвместен сън и как се избягват; $ние тука се стараеме да му правиме режим на това дете, а като ви го дадеме, вие веднага разваляте всичко$ е абсолютно типичен бисер и съвършено показателно за това как се гледа на майките и кой се чувства сякаш има право не само над детето, ами и да раздава мнения и присъди за начина на отглеждане, избран от родителите) . Няма какво да си кривим душите - такива неща са ежедневие в болниците. Всички разбираме и сме наясно с това колко са натоварени и за какви пари работят акушерките, сестрите, а и част от лекарите в болниците - но тези неща опират основно до добро желание и етикет на поведение, който ще бъде наложен рано или късно, но в момента наистина липсва.

И аз абсолютно не съм съгласна! Моя приятелка, близка, роди преди 40 дена. Взеха й бебето и не й го даваха (освен на три часа за кърмене - това е Шейново, нали така!) Давали му антибиотици. Не й казваха защо. Тя се побърка. Искаше да го задържи при себе си - не й даваха. Спори с персонала, кара се с тях - нямаше ефект. Според теб трябваше да влезе в залата, където са всички бебета, и сама да си вземе бебето?! Да разиграе някоя сцена на дърпане на бебе с някоя сестра или акушерка? ... "Да си понесете последиците", както ти казваш - в случая последиците биха били, че и бебето може да пострада при двубоя!
Жената се беше побъркала тези три дни. Добре, че всичко беше наред (не се и разбра за антибиотика, горкото дете - вместо майчино мляко) и си излязоха на 4-тия ден - тя обаче е била абсолютно скапана, с подути от плач очи... Чудесни първи дни от живота - болница Шейново, София...

Още един път искам да кажа, че болница Шейново трябва да бъде взривена ( шегувам се..).
оф: виждате ли колко са тежки последиците от комунизма?( не ме изяждайте за това ми изказване, моля ви...)

Какво имаш предвид под "последиците от комунизма"? Нашето примиренческо поведение ли? Защото иначе болниците са били точно такива в цяла Европа преди 20тина години, а може би и по-малко.

Точно същото ми се случи в Шейново -
секцио в 3 сутринта, казват ми, че бебето ще ми го донесат на втория ден в 9 да го накърмя - аз нетърпелива... ама го няма. Защо? Ами... не се знае, сигурно ще го донесат в 12. На другите момичета в стаята им ги носят.
В 12 не го носят, в 15 не го носят... и така докрай. На третия ден разбирам, че е в кувьоз (не от лекар го разбирам! от мъжа си!) Защо? Аааа, не се знае. В реанимацията никой не дойде, за да ми каже. Аз не мога да ходя като свят.
На четвъртия ден сутринта мога- не мога да вървя - съм строена пред вратата на интензивното. Звъня на звънеца - не може да излезе лекарка, за да ми каже какво му е на детето, защото има екип на телевизията да снима лекарите   Почакайте.
Чаках около 2 часа права и разревана. На края на втория час една лекарка благоволи да ми каже, че детето ми не може да се храни нормално (ама защо? не е ясно) и е на системи с глюкоза. Може ли да го видя? Не може... чакайте до 6 часа.
В 6 часа влизам... показват ми детето в кувьоз, набодено с игли и с голям хематом на челото. Какво точно му правят, какво точно му вливат, кога ще се оправи... никой не ми казва. Оставят ме при него и си излизат. След 45 минути майките ги гонят до другия ден в 6. До детето ми има една книга със справки за пробите. Зачитам се какво пише за нея... пробата от стомахчето била "гадно жълто".
Баща й и бабите й не бяха допускани въобще. Само телевизионните екипи, нали разбирате... те са стерилни, оооо....
На осмия ден най-сетне детето може да яде нормално и ми искат изцедена кърма (аз междувременно се цедя като за световно). Нали се сещате, че при цеденето помпата не съм я изварявала (то и няма къде). Помолих сестрата от интензивното да ми я стерилизират... щеше да ме изяде. А това дете досега е било на системи заради бактерийка в стомахчето.


Ей това е положението. За носенето на 3 часа след прехвърлянето в нормално детско отделение, за дохранването с АМ, за мръсотията или за обидите по време на раждане даже не ми се пише, кое по-напред. Бръсненето и клизмите... все ми е тая вече.

Едва ли е нужно да казвам, че от раждането до деня на изписването бях в неспирна истерия. По едно време намерихме връзка (през девет земи в десета) - една лекарка, която ме намери и с 2 думи ми каза защо детето е в кувьоз. Боже мили, защо трябваше да получавам информацията си с такава "клизма"?

Това е цепнатина на небцето, означава, че устата и носа не са напълно разделени. Едно на 700 бебета се ражда с такава цепнатина - на устната (тогава хората го наричат заешка устна), на небцето, или и двете...
Когато се роди такова бебе, трябва да се захрани много вмимателно. Кърменето е възможно, когато цепнатината е в по-предната част на небцето и устната. Кърменето на такова бебе прилича на цедене с ръка в устата му, защото трудно правят вакуум.
Има специални биберони, с които може да се хранят. При хранене е нужно биберона да се притиска лекичко, за да пуска мляко на равномерни струйки, а бебето само преглъща.
При други бебета успешно се оказва даването на кърма с лъжица.
В по-сложните случаи, какъвто е бил нашия, остава само хранене със сонда, защото моя бебо освен цепнатината на небцето имаше и много къса юздичка и езика му стоеше някак назад и трудно гълташе, много се давеше.
Тези неща се лекуват с операция - на устната се прави в първия месец, на небцето - към 10-12 месеца, а на венеца - на 3-4 годишна възраст.
Моят пакостник сега е на 3 години и небцето му е направено много добре, благодарение на доц. Анастасов от Пловдив.
Само дето много препатихме в първата година, и то защото ми беше трудно в началото да се реша какво да правя... Личната лекарка ни пращаше при специалисти, те ми даваха малоумни съвети от сорта на "ми те майките си ги хранят някак си", "ако го подържите 2-3 дни гладно, не яде ли с биберон?" "Сгъстявайте му млякото да е по-хранително"  и върха на медицинската етика - Емилия Пантелеева, гастроентеролог "Детето е Ваше, проблема си е Ваш!" 
Ако бях попаднала по-рано на доц. Анастасов, всичко щеше да е много по-различно...
Намерих и Асоциация на родителите с деца като моето. Опитваме се да помагаме на новите мами, които са още уплашени и объркани от "мъдрите" съвети. Всъщност този дефект не е страшен, когато бебето получи правилните грижи, и след операцията най-много да остане тъничка резка на устничката, сега пластичната хирургия е много-много напред...

И отново на темата за раждането - аз съм за спокойното, човешкото отношение към родилката и колкото може по-натурално раждане.
А за отделянето от мама - според мен раждането на бебе предполага жената да го е искала. За мен е неразбираемо да го чакаш 9 месеца и после да стои някъде другаде. И да се дере от рев.
Спомням си първата нощ, след раждането на дъщеря ми (първото ми дете) - как постепенно от едно набръчкано, зачервено и наплескано с нещо бяло бебе се превръщаше в розова, нежна и красива госпожица... Цяла нощ си я гледах и така и не заспах от вълнение, нямаше нещо по-красиво от нея - мъничка, русичка и "одрала кожата" на татко си
Ако не беше при мен, щях да съм загубила всички тези мигове...

Мамите не бива да се плашат, никой не иска от тях да обгрижват бебето - в родилното акушерките сменят памперси, преобличат и къпят бебоците. Майката само го гушка и го кърми.
Когато бебето е било в обща стая, след изписването майката среща много повече затруднения с гледането, страх да не сбърка нещо и разчита на баби, които обръщат къщата наопаки и командват... не винаги с най-добрите съвети...

Няма да ги изброяваме, може би са 50:50, но ако попаднеш в такава болница няма "Искам си бебето", казват ти, че не може и точка ...

  Никол, въпросът беше не колко на колко са, а че не навсякъде в провинцията е така.

  Тази тема в ен-тата си страница съвсем се измести.

Не знам, щом в София има все още такива родилни домове, мисля, че в провинцията е масово 

Има харта за правата на пациента, има началници, има медии и въобще има си начини за това и то съвсем различни от дърпането и двубой! А относно последиците  - става дума за бръсненето и клизмата. Наличието на косми и евентуално фекални маси при нормално раждане и спонтанно разкъсване или епизиотомия ще опорочат раната - ефекта ще е инфектирана рана, обикновенно зараства трудно, вторично.
Някой случайно да е заявил на персонала в родилния дом "аз съм майка на детето и не разрешавам то да бъде в детски бокс, настоявам да е при мен!" ?? Докато си траят жените  няма да има промяна... В МД целият 12 етаж е за майки С бебета!! Къпането, ваксините , антибиотиците и т.н. се правят в детския бокс, намиращ се между две стаи на родилки.  Родилно отделение на 7 етаж е за жени с травматични раждания, които се нуждаят от повече почивка и за родилки, чийто бебета трябва да са наблюдавани по-често ( напр. при вливане, при нужда от кислород, с висок билирубин и фототерапия). Ако жената се чувства достатъчно добре за да  е 24 часа с бебето отива на 12 етаж.
Огледайте фоайетата на болниците. Ако видите златна табелка "Болница приятел на бебето" би трябвало да ви дадат детето да засуче веднага след раждането и то да бъде неотлъчно с вас по време на престоя ви в болницата. На прима виста се сещам за Втора градска болница - там има такава табелка...

Хедра не става въпрос за пари и заплати.  Тая работа трябва да се работи от хора със сърце, може би трябва да се направи нещо като етична комисия в която  майките да внасят оплакванията си и персонала наистина да бъде сериозно притеснен от това ( т.е. мерките които биха им наложили наистина да са сериозни).  Докато майките не започнат масово да отстояват правата си системата ще продължава да мачка ...

Историите са ужасни, наистина, историите за нечовешкото отношение - и твоята, и на Анда!...
А това нещо, цепнатината, нещо, което на английски се нарича cleft lip ли е? И това не е ли нещо, за което по принцип уж гледат на ултразвук в 22-рата седмица? По какъв начин трябва да се процедира и прочие - това се чудех, как се разбира, ако го има - но ти си описала достатъчно подробно...
За цялата втора част от постинга ти съм много съгласна! Това:
"според мен раждането на бебе предполага жената да го е искала. За мен е неразбираемо да го чакаш 9 месеца и после да стои някъде другаде. И да се дере от рев."
и това, че когато не си изживял миговета на близостта заедно в началото, по-трудно поемаш отговорността после, и това за бабите също - "след изписването майката среща много повече затруднения с гледането, страх да не сбърка нещо и разчита на баби, които обръщат къщата наопаки и командват..."

"Такъв е животът" в Шейново... Аз плаках от радост за първи път след раждането като ме пуснаха... а искаха още да ме държат заради Т от гърдите, която свалих веднага в къщи след като минах на поискване...

Недра прекрасно е обяснила нещата... Анда, потресаващ разказ.