Здравейте,
Значи имам следния проблем- бременна съм вече почти 7 месец, но от скоро нервите ме хванаха и почти всичко ми пречи 😃
Работата ми поне не е свързана с напрежение и намирам някаква утеха там защото съм цял ден сама .
Усещам се, че по трудно си сдържам емоциите, и когато нещо ме дразни го казвам. Постоянно мисля за бъдещето, за следващия 1 месец примерно, дори за утрешния ден. Почнала съм да се притеснявам за неща който още не са станали.
Ама заплатите ще свършат, ама трябва това за вкъщи онова все битови неща, който пак ми създават напрежение…
Свекървата ми се бърка за нещо както винаги и хоп аз не мога да си замълча ами каквото ми идва отвътре да отговоря го казвам. Ако някой ми каже нещо на криво после го мисля цял ден… никога не съм се чувствала толкова странно. Притеснявам се и за бебо как ще е… преди всеки преглед съм като опарена. А винаги ми казват че се развиват нещата нормално..
Като цяло постоянно мисля някакви простотии и съм винаги напрегната.
Отдавам го на хормони или някаква част от характера ми която досега не съм показала.
Кофти ми е защото искам да имам онова вътрешно спокойствие както преди беше .
Сякаш душата ми не е спокойна не знам как да ви го опиша. Сигурна съм че много от вас имат или са имали подобни премеждия през бременноста.
Въпроса ми е как да поуспокоим нещата
Какво помага… всяка от вас сигурно има своят начин за успокоение.. но на мен още ми е трудно да намеря моя.
Значи имам следния проблем- бременна съм вече почти 7 месец, но от скоро нервите ме хванаха и почти всичко ми пречи 😃
Работата ми поне не е свързана с напрежение и намирам някаква утеха там защото съм цял ден сама .
Усещам се, че по трудно си сдържам емоциите, и когато нещо ме дразни го казвам. Постоянно мисля за бъдещето, за следващия 1 месец примерно, дори за утрешния ден. Почнала съм да се притеснявам за неща който още не са станали.
Ама заплатите ще свършат, ама трябва това за вкъщи онова все битови неща, който пак ми създават напрежение…
Свекървата ми се бърка за нещо както винаги и хоп аз не мога да си замълча ами каквото ми идва отвътре да отговоря го казвам. Ако някой ми каже нещо на криво после го мисля цял ден… никога не съм се чувствала толкова странно. Притеснявам се и за бебо как ще е… преди всеки преглед съм като опарена. А винаги ми казват че се развиват нещата нормално..
Като цяло постоянно мисля някакви простотии и съм винаги напрегната.
Отдавам го на хормони или някаква част от характера ми която досега не съм показала.
Кофти ми е защото искам да имам онова вътрешно спокойствие както преди беше .
Сякаш душата ми не е спокойна не знам как да ви го опиша. Сигурна съм че много от вас имат или са имали подобни премеждия през бременноста.
Въпроса ми е как да поуспокоим нещата
Какво помага… всяка от вас сигурно има своят начин за успокоение.. но на мен още ми е трудно да намеря моя.
Само аз ли съм крайно не щастлива от състоянитето си? За бебчето се радвам много, от доста време се опитвахме и си ни е малкото чудо, но пътя сега е толкова тежък.... 