Още малко и стигаме до раждането пер виас и кърменето.
- Публикувана: 1 септ. 2018, 22:41 ч.
- Последно мнение: 3 септ. 2018, 23:17 ч.
Моля за съвет!
Още малко и стигаме до раждането пер виас и кърменето.
Едно нещо трябва да се случи за да си добър родител. Да изместиш "центъра на тежестта" от себе си към детето. И това да го направят и двамата родители, не само единия.
В описания случай /така добре ми е познат/ и двамата не са надскочили егото си. 10 години са живяли заедно добре без дете, но тогава не е било нужно да жертваш собственото его /и занимания/ заради друг.Не е било нужно и да се откажат от цялото внимание на партньора към себе си в името на трети. Взаимно и реципрочно са си давали внимание , като всеки е запазвал някаква самостоятелност. И изведнъж се появява някой, който отклонява вниманието от собствената ти персона и от партньора. И тук си проличава кой е узрял да бъде родител и кой не е. В случая и двамата не са.
За да не звучи като обвинение ще кажа, че и ние не бяхме. Аз също, не само таткото. Мен например много ме дразнеше, че след раждането на дъщеря ми всички вече ме питаха "как е малката" и никой не ме питаше вече "как си ти?", сякаш бях изчезнала, сякаш бях станала невидима....аз определено не бях готова за това...още не бях развила себе си, не бях се утвърдила, за да мога да се откажа...и да приема, че вече не аз съм центъра, а детето. Зрелостта да си родител започва от там.
В описания случай /така добре ми е познат/ и двамата не са надскочили егото си. 10 години са живяли заедно добре без дете, но тогава не е било нужно да жертваш собственото его /и занимания/ заради друг.Не е било нужно и да се откажат от цялото внимание на партньора към себе си в името на трети. Взаимно и реципрочно са си давали внимание , като всеки е запазвал някаква самостоятелност. И изведнъж се появява някой, който отклонява вниманието от собствената ти персона и от партньора. И тук си проличава кой е узрял да бъде родител и кой не е. В случая и двамата не са.
За да не звучи като обвинение ще кажа, че и ние не бяхме. Аз също, не само таткото. Мен например много ме дразнеше, че след раждането на дъщеря ми всички вече ме питаха "как е малката" и никой не ме питаше вече "как си ти?", сякаш бях изчезнала, сякаш бях станала невидима....аз определено не бях готова за това...още не бях развила себе си, не бях се утвърдила, за да мога да се откажа...и да приема, че вече не аз съм центъра, а детето. Зрелостта да си родител започва от там.
Прекрасно обобщение. Няма какво да се допълни.
Бащата може да не го гледа баш по твоите правила, все едно си ти, но това фатално ли е? И моят му поизмества режима – заспива по-късно следобед - но иначе са се наиграли, обиколили са всички околни площадки, детето е живо и здраво, нахранено - е, заспало чак в 3 следобед, но пак се е наспало...
Ще чурулика 😁
Е, че то има ли жена дето да не може да...свири
Е, че то има ли жена дето да не може да...свири
Е, как са изкарали, 10 години без музика?