Здравейте! С приятеля ми бяхме заедно почти година, със сериозни намерения за семейство. Нещата обаче малко по малко рухнаха.
Ремонтирахме апартамента, в който да заживеем, но не се стигна до там. Проблемите ни за мен бяха доста, макар и дребни, но се натрупват.. Аз съм организирана и точна, той всичко забравя, всичко му минава през ушите..не мога да разчитам да свърши каквото и да е. Ако имаме някаква задача, трябва аз да го направя, а това ме натоварва.
Виждаме нещата различно - за мен да забрави някоя уговорка е безотговорно, а за него е "голяма работа".
Когато сме се карали винаги е казвал, че ме обича и иска, но нямало да го променя и щял да си е такъв. Оставял ме е да се прибирам по нощите сама от тях след скандал, а той си ляга да спи спокойно. Случвало се е като се сдърпаме да го бутна, а той с двойно повечето си кг.ме стиска, щипе или хваща през устата. Единствените пъти, когато ми е подарявал цвете е след караница. Без повод само за да ме зарадва никога. Имах много хубав повод за празнуване, а той дори не присъства, защото не си разчете времето. Всеки ден има някоя дреболия, която забравя/обърква/оплита и ме изнервя. Често се чувствам сякаш съм украса до него - обича да си върши разни неща, а аз просто да стоя до него и да си мълчим.
Днес имахме финален разговор, в който заяви, че или го приемам какъвто е или край. Казах му, че има неща, които не ми харесват и искам да ги промени, той отказа. Реши, че сме до тук. Изведнъж спрях да вярвам, че ме обича, искал е семейство и изобщо държи на мен..трудно приемам разделите, всъщност още не мога да осъзная, че се случи. Да го търся ли или да направя услуга на себе си и да не се тормозя с човек, с който не се разбираме?
Ремонтирахме апартамента, в който да заживеем, но не се стигна до там. Проблемите ни за мен бяха доста, макар и дребни, но се натрупват.. Аз съм организирана и точна, той всичко забравя, всичко му минава през ушите..не мога да разчитам да свърши каквото и да е. Ако имаме някаква задача, трябва аз да го направя, а това ме натоварва.
Виждаме нещата различно - за мен да забрави някоя уговорка е безотговорно, а за него е "голяма работа".
Когато сме се карали винаги е казвал, че ме обича и иска, но нямало да го променя и щял да си е такъв. Оставял ме е да се прибирам по нощите сама от тях след скандал, а той си ляга да спи спокойно. Случвало се е като се сдърпаме да го бутна, а той с двойно повечето си кг.ме стиска, щипе или хваща през устата. Единствените пъти, когато ми е подарявал цвете е след караница. Без повод само за да ме зарадва никога. Имах много хубав повод за празнуване, а той дори не присъства, защото не си разчете времето. Всеки ден има някоя дреболия, която забравя/обърква/оплита и ме изнервя. Често се чувствам сякаш съм украса до него - обича да си върши разни неща, а аз просто да стоя до него и да си мълчим.
Днес имахме финален разговор, в който заяви, че или го приемам какъвто е или край. Казах му, че има неща, които не ми харесват и искам да ги промени, той отказа. Реши, че сме до тук. Изведнъж спрях да вярвам, че ме обича, искал е семейство и изобщо държи на мен..трудно приемам разделите, всъщност още не мога да осъзная, че се случи. Да го търся ли или да направя услуга на себе си и да не се тормозя с човек, с който не се разбираме?
Може до един момент да се мъчи да преструва на нещо, което не е, но това няма да е промяна, пък и някои неща като липсата на организация и некоректността за срещи са толкова дълбоко в същността на човек, че не виждам как някой, който не може да запомни важно събитие ще запомни, че трябва да почне да ги помни тези важни събития.
. Любовта не се изразява само в това, а във всеки един жест и отношение към теб. 
И двете са надежди говежди 
