Кой беше най-трудният период в отглеждането на две (или повече) деца за вас?

Най-трудните ми и ужасни моменти са били, когато съм с новородено и се изтърси майка ми, или свекървата "да помагат". Това след като преживях, друго нищо не може да ме уплаши.

Много зависи от възрастта на детето, ежедневието, с което е свикнала и възрастта му. Аз имам 2 момичета с 4 г. разлика. Каката беше „лепната” за мен, ревнуваше ме дори от баща си и много се притеснявах да не се сърди, че се занимавам с бебето и да се чувства изолирана, но нямаше такова нещо. По съвет на майка ми, отрано и говорех как ще си имаме бебе, то ще е наше и нейно сестриче, ще ми помага, ще си играят после и т.н. и тя после много ии се радваше, когато се появи. У дома я оставих 4-5 дни, да се порадва и тя на бебето, да свикне с него и после си ходеше на градина. На нея там ѝ харесва и не виждам причина да я държа у дома. Още повече, че аз нямам възможност да я занимеавам и забавлявам толкова много време, както правят там. Най ми беше трудно да я накарам малко да пази тишина, за да приспя бебето, а сега да ги приспя дверте,  защото не спират да се закачат. Абе, ще имате емоции...!

Между другото,  разликата и пола са ни същите! 😉👭

Ние сме с момче на 2.4год и момиче на почти 3 месеца.
Още докато бях бременна, обяснявахме на баткото, че ще имаме малко бебенце, което в началото ще спи повечко, но после ще могат да си играят двамата. Той ще е по-големият и ще трябва да я пази. По принцип обича децата и бебетата и се надявах и с нашето да е така.
Е, да не казвам голяма дума, ревност няма изразена. Постоянно е при нея - милва я, целува я, иска да я слагам на леглото до него, като си играем в детската, иска и тя да е там. Сутрин, като стане, първо идва в спалнята, катери се по кошарата и я целува е, захапа я веднъж-два пъти по ръката, ама беше от прекалена радост
Имаме баби, но основно ние си ги гледаме. Големият тръгна на ясла 3 седмици преди да родя. В деня, в който родих, обаче, беше вдигнал температура. Не можеше да идва в болницата да ни види, не смеехме да си звъниим по вайбъра, за да не се раздразним и от тогава почна да ме търси постоянно. Заспива само с мен, като види, че отивам някъде без него, изпада в истерия. Не иска да спи при бабите си. Другата седмица трябва пак да почне ясла и не ми се мисли какво ще е.
Като цяло на мен лично ми е най-трудно да ги приспивам едновременно. Той спи в негова стая, но си лягам с него на леглото, за да го приспя. Бебето пък искаме да си спи само в кошарата, а не да го свикваме на леглото, както беше с баткото. Ако бебето още не е заспало, търча само между двете стаи, защото тя си изтърва биберона и почва да плаче; баткото също почва да плаче, ако вече е позадрямал и усети, че се измъквам...
Абе, не е лесно, но не е и трудно
Желая Ви лека бременност и всичко да мине благополучно

На мен ми беше най-трудна логистиката. С малка разлика са - едното на градина, другото на училище, превръщаш се в такси. Като добавиш и извънкласните занимания...

Най-трудно ми беше, докато и двете тръгнаха в едно училище.

Друга трудност ми беше подготовката за излизане навън, докато бяха по-малки - докато приготвя и двете и излезем, минал един час. Обличам едното, другото се съблякло...

Сега си спомням с умиление тези т.н. "проблеми". Пораснахме вече и сега ги мисля с кой са, къде са...

Между другото точно това започвам да си мисля и аз, че като мине някоя и друга година всичко ще ми се види като "бели кахъри". После предполагам идват още по - сериозните проблеми, които са си част от живота.

И ние сме с батко на 2г и сега чакаме бебе. Живот и здраве, ще са с 2г и половина разлика. Притеснено ми е как ще се справяме с грижите и за двете деца, но мисля, че всичко ще е ок като влезнем в ритъм. Докато се нагодим.....

Моите деца са с голяма разлика - почти 6 години. Сигурно заради това на мен ми беше и все още ми е доста лесно. Каката е голяма и доста самостоятелна, не изисква обгрижване и обслужване. Ревност не е имало, тя много се радва на брат си, обича го и му обръща внимание и се занимава с него. Ревност има от негова страна - той ме смята за частна собственост и се сърди, когато тя идва да се гушка; понякога дори посяга да я удря и да я скубе.

За излизането не мога да кажа, моите деца и двете са летни и са били навън от първия ден след изписването. Ако нямаше как да изведа новороденото, а пък голямото има нужда и иска да излезе, може таткото да го изведе. Баби аз наоколо си не бих търпяла. Да дойдат да видят децата и да им се порадват - да, да ми "помагат" - не, благодаря. Освен наистина за извеждане на едното дете.

И друг въпрос имам, от финансова гледна точка със сигурност се усеща, но до каква степен и как се справихте с парите, особено докато майката е в майчинство, все пак парите не са като една заплата?

Майката е неработоспособна с бебе, а някои още и като бременни. И да не получава грам майчинство, мъжа трябва да поеме издръжката на семейството напълно, това му е най-важното и почти единствено задължение в тези моменти. Какво става иначе, хем раждаш, хем гледаш, хем и да се издържаш?! За какво е тоя мъж тогава?

Моите са с 3г6м разлика. Най-трудно ми беше да ги приспя на обяд и двамата. Една седмица се мъчих да търча между двете стаи и се отказах. От тогава баткото не спи на обяд. Иначе като се роди малката го спрях от яслата(беше между ясла и градина вече), за да не ми носи болести вкъщи. Майка ми дойде да го гледа докато съм в болницата и след това го уговори да отиде с нея на гости. Седяха 10 дена вкъщи като през това време аз си му обръщах макс внимание и си го гушках, и му говорех, оставях бебето на майка ми и го водех навън. После те заминаха за 2 седмици- там внимание от баба и дядо  колкото си пожелае. После баща му беше 2 седмици отпуска и след това месец и половина си бяхме вкъщи аз, той и бебето. Напаснахме излизанията със спането на бебето. Докато тя спи, аз си играех с него навън и т.н. Септември тръгна на градина, но вече режима беше изграден, всички бяхме свикнали с новото попълнение и нещата вървяха без чужда помощ. Тежко ми беше и когато боледуваха и затова си оставях баткото зимните месеци вкъщи. Особено първата година. Нямаше ревност, нямаше борба за надмощие. Чак сега 3 години по-късно започват да се карат и боричкат за разни неща.  Тепърва ще става "весело" предполагам.
За финансовата страна миии заплатата на мъжа ми стига като се разпределят правилно парите и не се харчат за глупости, а и нямаме заеми та дишаме една идея по-леко. Купуваме само необходимото и не се отпускаме в излишни харчове. Аз останах и 3-тата година в неплатеното майчинство заради АБКМ на малката и все още се справяме някак. Просто човек си пренарежда приоритетите.

Лятото!
Първото беше горе-долу добре, бебето в количката и висях навън с голямата. Обаче после, като малкия стана на към годинка и половина, голямата е била на 7 и половина, особено следобед, когато е жега и не мога да изляза, беше див кошмар! Едно-две лета не съм ги усетила, че работех, обаче останалите ...

Аз никога не съм "приспивала" детето, не "приспивам" и тези сега и не разбирам, на кой е нужно да се създават такива навици. Детето, когато не е гладно, болно и когато е имало достатъчно активност си заспива. Ако е болно, просто се наглежда, но чак да се приспива .. то като му се спи, ще си заспи.

Най-трудният ми период беше първите ден-два в болницата, докато се чудех това нещо сега какво да го правя? Докато осъзная, че то вече е моя отговорност и от мен зависи цялото му съществуване. Първия път как да е, нормално. Ама втория? Пак същото. Сякаш никога бебе не съм пипвала. Е, все пак между двамата ми сина има едни 16 години разлика, забравя се! И кърменето ми беше трудно. Всичко минава и се забравя. Всяка възраст е свързана със своите трудности.

Не съм съгласна. Всяко дете е различно. На моя син, колкото и да му се спи, сам. Е е заспивал. Нито като баш бебе, нито сега.

Не мисля. Просто, като бебета, майките са изморени да стават нощем и от там свикват с тях на леглото, така и си остава. Или пък приказката, която трябва да е за лека нощ, се превръща във висене до откат, докато детето заспи. И така се превръща в навик, не е нещо, с което детето се ражда ...

Имам две деца с разлика 5 години. Каката я спрях от градина малко преди да разбера, че съм бременна. Имахме големи проблеми в градината, но това е друга тема на разговор. Тя е свикнала да спи с мен. През цялата ми бременност и обяснявах, че ще имаме бебе и тя много лесно го прие. Вече 5 м спим заедно трите. Каката св буди понякога от бебето, но не е болка за умиране. Най трудните ми периоди са когато трябва да лавирам между желанията на бабите и дядото и режима на децата. Те си имат своите желания и представи и не се съобразяват. Но здраве да е.

Моите са на 5,5 и на почти 3-момчета. С второто от една страна е лесно, защото хем знаеш какво предстои, хем са различни. Първите две години с второто ми беше трудно по- много причини- хем таткото много работеше и почти не почиваше, аз трябваше всичко друго да върша и малко след като родих ми се случиха доста кофти неща от друго естество. А и като се замисля периода на малкия между 1,5г и 2г и 8-9мес ( съвсем до скоро), защото се тръшкаше и мрънкаше на пода плюс не проговаряне. И все още мрънка, но доста по-малко. Хем не знае какво иска, хем не можем да го разберем. За капак двамата хем се търсят и си играят, хем много се карат. А иначе финансово-всичко е по 2. Вярно малкият доизносва някой дрехи, но доста се купува. Играчки гледаме да купуваме само по поводи- имат си достатъчно, а и им подаряват. Ходят на държавна градина- там не е кой зна какъв разход. Пак зависи на какви допълнителни занимания ходят. Засега аз съм им шофьора- поне са на едно място. Когато баткото тръгне на училище, а малкият е все още на градина, ще е доста по-трудно логистично. В училищният период сигурно разходите ще са повече. Не е лесно, но си заслужава. Не мога да си представя живота без второто-сигурно щеше да е по-лесно. Обаче баткото се промени много след като се роди бебето и особено след като това бебе започна да расте и да общуват. Стана някак по-уверен в себе си. Преди беше срамежлив и кротичък. Сега двамата са такива диваци, подлудяват ни.

А бащата къде спи? И къде направихте бебето, след като детето спи от 5 години с вас?!

Каката първите около 3 години си спеше сама в стая без проблем. След това аз смених работата и се натресох на пачи яйца. Излизах в 7 и де прибирах в 20-21 вечерта изключително уморена и докато приспивай детето и аз заспивах. Аз смених работата, но детето преживя проблем в градината. И това след като две години беше ходила на ясла и познаваше децата, едното момиченце се оказа че я тормози и учителката не прави нищо по въпроса. Та така каката отказа да спи сама.
Таткото през това време спеше на дивана в хола.
Но въпреки това като има желание има и начин относно сексуалния живот. Бебето го направихме в един от последните следобедни спанета на каката.
Когато второто се появи нещата се усложниха, защото на таткото му се налага да работи допълнително и е изключително уморен

Сетих се за нашето спане! 2012-2013 всички спяха при нас! Практически живеехме в една стая! После купихме нови легла в тяхната и децата отидоха да си спят там. Но радостта беше към една година, тъй като малкия пък разви тежък дерматит. Чешеше се по цяла нощ. А сутрин отказа да ходи на градина. И аз трябваше да си сменя работата.

Имам 4 деца. Най-трудното винаги ми е било, ако две деца са болни едновременно. Това е кошмар. Винаги си водя записки с точните часове и лекарства, да не би да стане грешка от притеснение. Даже държа лекарствата в отделни шкафчета. А имах и случай, в който две от децата ми трябваше да влязат едновременно в болница, в различни отделения. Тогава се наложи да се обадя на бащата, с когото сме разведени, да влезе той с едното. И да треперя двойно, докато ни приемат с другото. Ако са здрави, аз проблеми нямам. Изнервеност, караници и спанета не ме разстройват особено.

Сетих се за един доста труден момент- разболя се малкото доста леко изкара някакъв вирус, след него баткото обаче с 40 радуса температура 5 дни. Бях пуснала малкото на Ясла и на обяд ми се звъни, че цяла сутрин плачел и да го взема-нещо му имало явно бил болен дрън дрън. Мъжът ми излезе от работа и го докара ухилен до ушите. Междувременно и аз се тръшнах болна за около две седмици понеже така и не можех да лежа и да се лекувам. След като и двамата тръгнаха на градина, аз още болна имах още едно подобно обаждане от яслата-бил ги побъркал и не искал да спи. Направо думи нямах. А аз едва се влачех с температура. До рев ме бяха докарали тогава. Естествено като се появих на вратата на яслата той пак ухилен. И естествено трябваше да чакаме и баткото да се събуди в градината (понеже все още беше време за сън и не може да се взимат децата по това време).

И мен ме правеха на луда от яслата! Един път даже си бяха въобразили, че му има нещо на сърцето. Е, нямаше.

А на мен ми бяха казала, че правел конвулсии като сложили да са спи. И нещо му имало. Да съм го завела на лекар. Пълни глупости!

На мен ми звъняха на пожар това лято да отивам да я прибирам, болял я корема- апандисит имала( уж имат там някаква лекарка или сестра ли е каква е не знам, ама бая си е повярвала). Отивам, наща навън, седнала на една пейка и си пее няква песен. Ама нали са сборни групи и гледат как да ги намалят децата.
А по темата- предстои ми другото лято. Как ще се справям не знам, ще имат 5 години и половина разлика.

Извинявам се, но яслените сестри не са точно мед.сестри, не са учителки, т.е. не са нищо. И поради това някои от тях си придават важност с фалшиви диагнози, които нямат право да поставят даже.
 
По темата - много трудни ми бяха първите месеци на яслата.

Извинете, но не съм съгласна,че мед. сестри в яслите са цитирам: "нищо"! Все пак са първите, които обгрижват децата ни след раздвлата с мама, трябва да се погрижат за капризите на всички( като на една позната, на която детето беше свикнато да заспива само с количка и на ръце😳 и то на 2г, отучиха го там) и смятам, че им е по - трудно от учителките в ДГ, защото те полагат основите на детското възпитание извън вкъщи. Друг е въпроса, че никога не знаеш на каква жена ще попаднеш, но това се отнася и за жените в градината, а и за учителките в училище.

Яслените сестри са точно мед сестри, които без съответното образование нямат шанс да бъдат на тази работа.

Баш пък мед. сестри са си. Някои с колеж(по онова време за мед сестри са завършвали полу висше) някои, от по- младите с университет, но точно са си мед сестри.

Медицински сестри са да, обаче са обучени да облужват, а не да бъдат педагози. Разликата между тях и персонала в градинските групи личи много. Направо се радвам, че вече нямам деца, ходещи на ясла. Ако имаше кой да помага и да ги гледа, сигурно моите деца нямаше да ходят на ясла. Предполагам де . Труден период беше наистина. В градиснките си групи децата ми попаднаха на страхотни педагози.

Това с работещия персонал важи, както за яслите, така и за градините. И на двете места има съвестен и не чак толкова съвестен персонал. Аз пострадах с така наречените педагози от първата градина, в която записах дъщеря си, а не от персонала в яслата. Слава Богу, екипът във втората детска градина, където преместих детето са прекрасни педагози, а и хора! Не е хубаво да се обобщава и да се слага общ знаменател, всичко е много индивидуално.

Здравейте
Аз имам две деца с малка разлика 1г.9м.
За мен най-трудните моменти бяха първите 5-6 месеца. Едното го кърмиш, другото го занимаваш, домакинската работа и т.н. Постепенно нещата се нормализират, децата започват да си играят и щуреят. Моите деца много се разбират и си помагат. Сега мога да кажа две деца се гледат много по-лесно от колкото едно. Пожелавам ти успех. И поздравявам всички майки, които се справят с отглеждането на повече деца.