На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 18

Аз пък се ядосвам на хора, които опитват да злоупотребяват с нашите чести пътувания и започват да ме натоварват с поръчки. Приятелката ми е още по-услужлива в това отношение и сме имали случаи при общите ни пътувания, в които от чужди поръчки място за нашите покупки не остава. Последния път бе върхът на наглостта. Тръгнахме семейно, инцидентно, без планове и повече за разходка, отколкото за пазаруване. Като се върнахме, имаше хора, които казаха "Ама защо не предупреждавате?! Казвайте, като правите такива неща! Ние имахме да ви поръчваме разни работи.". И тук не говорим за лекарства или кутия баклава, примерно. Става дума за "колкото можеш памперси ми вземи и 2-3 пакета прах". Това, при положение, че тези артикули ги купуваме и ние, за наша употреба и за да нямам проблеми на границата, трябва да разделя разрешеното количество на две, вместо да заредим нашия "склад". В същото време ние се убиваме от път, ние си зареждаме колата и плащаме всички разходи. Ние не спим като хората и нашата кола се амортизира.
И едва ли не "Ама какво ви коства, нали така или иначе пътувате?!"... Като тук "Ама какво ви коства да отговаряте по 1298432616 пъти?!" и какво беше "Да нямате броячи?!" (не помня точно шедьовъра).
Съжалявам, ако звуча сметкаджийски, обаче наистина понякога наглостта на хората няма граници. Ами, направете си паспорти, па си мръднете д-тата, па си запалете колите и идете сами, да му се не види. Веднъж - два пъти, как да е, ама да ни взимат за безплатни доставчици няма как да стане. Сори!

Извинявам се за лирическото отклонение, но горния пост и още един по темата ми напомниха за ситуацията. Без да описват точно аналогична, не ме разбирайте погрешно.

Аз също не бих отказала нещо важно на хора, които нямат възможност да отидат. Винаги купувам за майка ми, свекърите, сестра ми. Но те дори се притесняват да ми поръчват и основно купувам по мое усмотрение, каквото харесам и преценя, че имат нужда. Обаче тия с памперсите, примерно, ползват довода с децата... нямало на кого да ги оставят... нищо, че всеки уикенд им гледат поне едното. Пропускат малката подробност, че и ние нямаме на кого да оставим нашето (на година и половина)... затова пътуваме с него, което е още едно обстоятелство, ограничаващо времето и възможностите ни там.
Пък за "Може ли да дойда и аз?" какви фермани мога да напиша... Вече и на пазар предпочитаме сами, защото никой не съобразява, че докато им служим като преводачи и водачи, губим собственото си време за обикаляне и покупки, че само мъжът ми кара и пр. и пр. И понеже "само аз редя багажника така ефективно", като се дотътрим до колата аз се дупя да редя, пък те пушат и се хилят отстрани.
А в Истанбул какви ядове сме брали... Хем си плащаш, хем ги развеждаш, посещавайки амнайсти път едни и същи места, за сметка на нови, интересни за нас, хем накрая недоволни.

Този път заради мърморенето на ММ, че ще чакаме на границата и да сме тръгвали... Трудно е с дете да се съчетават нещата.

Става дума за един лосион за малкия, който тук също се продава, но няма нищо общо. Обаче ако свърши, винаги имам вариант да взема нещо от тук и да закърпя положението.
Пък така имам коз да искам да отидем, преди да е свършил
Яд ме е на мене си, че ходихме два пъти за по-малко от месец и двата пъти забравих... ама то една глава за къде по-напред. Втория път и списък имах... да не вярваш, че се придържах към него, де.