На море в Турция - тема 54

До последно се чудех как да формулирам впечатленията си от хотел „Тропикал“ в Мармарис, по-скоро как да обобща – дали бих или не повторила в това място. Затова ще нахвърлям някои неща с идеята поне малък ориентир да бъдат за хората, които решат да гостуват там.
Резервирахме за 22-29 септември още през януари пакет на „Емералд“, като за трима ни излезе 1560 лв. Към фирмата нямам абсолютно никакви забележки – отново бяха изключително коректни. Тръгнахме в 12 ч., а малко преди 10 ч. на другия ден вече бяхме с гривните. И то като имате предвид, че „Тропикал“ е един от последните хотели, в които се оставят гостите. Т. е. от времето извадете поне час и нещо обикаляне по други хотели за стоварване на други туристи, за да получите реалното време, прекарано в път на отиване.
В хотела ни посрещнаха с добрата новина, че стаята ни е освободена, но все още непочистена. Пихме по кафе и в 12 ч. вече бяхме в банята. След душ и бързо разопаковане на багажа ни поканиха на обяд.
Първото ми впечатление от храната в „Тропикал“ беше смесено. Оказа се, че не съм се подвела – през целия ни 7-дневен престой храната беше вкусна и достатъчна като количество, но някак си твърде обикновена. Да, знам, че за парите, които сме дали, не може да очакваме кой знае какви глезотии, а и не това сме търсили. По-скоро ни се искаше да ни предложат гьозлеме например, някой кебап или друга типична турска храна. Е, нямахме късмет в това отношение – ако искате да опознаете турската кухня, „Тропикал“ не е вашето място.
Като споменах гьозлеме – закуската е кроасани, варени или на очи яйца, сирена и колбаси, мюсли, шоколадови топчета тип „Нескуик“, на място правеха палачинки... Все неща, които и вкъщи са на масата всяка събота или неделя. Няколко пъти се случи да предложат и пържени картофи.
Всъщност пържени картофи или пюре имаше на всяко друго хранене. За обед и вечеря винаги имаше и нещо на скара – де кюфтета, де пържолки. Основното месо, което предлагат в „Тропикал“, е пилешкото. Иначе сервираха агнешко под формата на някаква яхния, агнешки и телешки кюфтета, пуешко, телешко... Риба имаше 2-3 пъти – херинга, скумрия. Пица или спагети имаше задължително всеки обед и вечер, 2-3 пъти предложиха пиде.
За моя вкус салатите не бяха ок. Зеленчуците са безвкусни според мен, в другите салати преобладаваше майонезата. Но за сметка на това супите им още ги мисля – невероятно вкусни. От тиквички, доматена с пиле, от броколи, от нахут – страхотни бяха. Синковецът ми вади душата да опитаме да си направим някоя от тях вкъщи .
Десертите също започнах да подминавам на втория-третия ден. В началото си вземах от всичко по хапка с идеята да опитам повече неща и с надеждата, че на другия ден ще предложат нещо различно. Ами не, не предложиха, през цялото време караха на няколко вида крем, торта (най-вече сметанова от тези най-масовите, които хапваме и в България), веднъж имаше печени смокини. Баклава и тулумбички се намираха, няма как да го отрека. Но само толкова. А, и плодове имаше на всяко хранене. Но пак не особено вкусни според мен.
В заключение – гладни няма да останете, няма да ви се налага да се блъскате за храна, има достатъчно, но като цяло нищо местно. Кафето е ужасно, чаят приятен, алкохолът не причинява вреди – след 4 водки на сутринта нямах поражения Бирата е наливен „Туборг“, за виното нямам представа, но масово се поръчваше, явно го биваше.
Персоналът е изключителен. Момчета на около 20-ина години, пъргави, не спират за секунда. Вярно, обръщат внимание първо на турските си гости и след това на всички останали, но за нас това не беше проблем.
Хигиената в „Тропикал“ е на високо ниво. Всеки ден стаята ни се чистеше, хавлиите също се сменяха всеки ден, спалното бельо на 3 дни. В това отношение нямам забележки. Само дето майсторът, който е правил банята,  трябва да си хвърли тапията – сифонът беше в най-високата част на пода и ако се пуснеше по-силно водата при къпане, банята почти се наводняваше. Но пък камериерката оправяше нещата .
Басейнът е приятен и достатъчен като размери, ако другите гости предпочетат плажа. Шезлонгите не стигат доникъде и се налага рано да се хвърлят кърпи по тях. Неприятно е, но ако държите да прекарате деня край него, нямате друг вариант. Тук е мястото да вмъкна, че слънцето пада твърде рано зад сградата на хотела и от 12-13 ч. нататък има само 2-3 шезлонга, на които можете да се печете, останалите остават в сянка.
Другият вариант е да се преместите на плажа в следобедните часове. За Турция като цяло той е хубав – не е със ситен пясък като българските плажове, но и не ви трябват акваобувки. Всъщност трябват ви, ако имате напукани пети или други ранички – във водата има някакви риби, които направо кръв пускат  Не преувеличавам – хапят гадините . Водата е кристално чиста, а докато бяхме там – и топла. Има момче, което се грижи за шезлонгите, чадърите и всичко останало по плажа. С две думи – аз съм ЗА него.
„Тропикал“ е на перфектно място – на самия бряг откъм единия му вход и на главната улица откъм другия. Логично в самия хотел вечер няма какво да се прави, така че ако сте с деца може и да им е скучно. Ние лично си правехме дъъъъълги разходки по крайбрежната алея или по магазинчетата. Усещането за скука засилваха и масата гости на хотела – видима възраст над 65 г.
Интернет има в лобито и на басейна. Хващаше се нормално и в нашата стая, но тя се падаше почти на гърба на рецепцията, не знам как е в другите.
Та така. В общи линии това е. Ако мога да бъда полезна с още нещо – насреща съм.