В момента чета ... 59

Чернова на Рандал Силвис.
Съвсем трилърски трилър , още съм в началото и звучи обещаващо интелигентно. Един писател (май) изби семейството си, но добрият чичко полицай ще разплете кълбото да се види кой е добрият и кой - злодеят.
Харесвам криминалета, писани от мъже. Може да ме обвините  в сексизъм, но малко жени имат усещането за ясна логика, последователност и динамика на фабулата, прецизна като парен локомотив.

Тази сутрин си завърших и двете книги, които четях, и то с голямо удовлетворение. Лу, да си жива и здрава за препоръката за "Кавалиър и Клей" (и поздравления, че я издадохте) - огромно удоволствие ми донесе тази книга, многопластова е, красиво написана, на места те разсмива, на други те разплаква, накрая ти оставя един богат вкус като от качествен тъмен шоколад - докато се топи в устата, излизат пласт след пласт от вкусове. Права си, че не може да се нарече книга за комикси, но и историята на Златната ера на комиксите в САЩ е много интересна (а аз лично имам слабост към комиксите още от дете - покрай "Дъга", макар че преоткрих тази си страст, когато започнах да превеждам комиксите на Туве Янсон). (Освен това на мен винаги ми е интересно да чета за нечия страст - професия или хоби, няма значение, и много се възхищавам и в реалния живот на хората, които правят нещо с отдаденост.) Абе, наистина страхотна книга. Благодаря!

Много ми хареса и "Островът под морето" на Исабел Алиенде. Аз съм й почитателка, на практика всичките й книги, които съм прочела, са ми харесали, макар че някои повече от други, разбира се. Тази е от книгите, които са ми харесали повече. Няма много елементи на магически реализъм (макар че се усеща по нещо тук-там), по-скоро е базирана на исторически събития, които на мен ми бяха напълно неизвестни - за робството и въстанието на робите на остров Испаньола, който в края на 18-и и началото на 19-и век е френска колония и е наричан Сен Доменг. И тук има любовна история, разбира се, има и изпитания, и много интересни герои. Препоръчвам я.

Сега минавам на коледна вълна с "Коледната тайна" на Карън Суон - дори да е сладникава, а ми се струва, че не е чак толкова, в момента мисля, че ще ми дойде добре. И за да не изневеря на навика си да чета по две книги, ще започна и третата част от трилогията на Ева Гарсия Саенс де Уртури - "Господарите (или владетелите) на времето". Скоро мисля да чета и Антъни Хоровиц.

Cioccolata, вчера по БТВ даваха филма по книгата Коледната тайна. Романтичен, хареса ми

Обичам романтични филми, а и книги.

Cioccolata, много благодаря за чудесния отзив, винаги се радвам, когато Майкъл Шейбон намери нови почитатели Наистина в книгата има задълбочен поглед над комиксите и как точно се заражда тази култура, но в България немалко читатели се плашат от темата и често се налага да обяснявам, че романът е много повече от това. Лично аз също съм комиксов фен и за мен това е само още един допълнителен плюс на "Невероятните приключения на Кавалиър и Клей"

Напоследък не ми остана грам време да се отчета в темата какво изчетох, та ще спомена набързо няколко от последно прочетените заглавия:

"Безотечественик / Бог да те поживи, доктор Кеворкян". Кърт Вонегът - старо издание, прекрасен Вонегът, не бях чела точно тези две негови новели. Препоръчвам ги на почитателите на автора. Изпълнени са с типичния му черен хумор, критика на американската действителност и забавни наблюдения над ежедневния, че и отвъдния живот

"Как се пътува със сьомга", Умберто Еко - докато сме на вълна хумор, препоръчвам с две ръце и този сборник с текстове на Еко, които той е писал за редовната си рубрика в италианския вестник "Еспресо". Всъщност и наименованието на вестника много подхожда на прозата му в този сборник – къси, интензивни глътки концентрирано слово, подправено с ерудиция и хумор.
Тези, които се плашат от традиционните обеми на Еко или изискващите по-сериозна концентрация негови книги като „Името на розата“ или „Махалото на Фуко“, спокойно могат да прочетат "Как се пътува със сьомга" и да открият едно съвсем различно лице на този автор. Ужасно ми беше забавно да узная предложението му как да затапим спамаджиите, които ни задръстват мейла с непоискани глупотевини като почнем да ги заливаме на свой ред с многотомници на древни текстове, конвертирани в pdf-и с обем, който би задавил всеки себеуважаващ се сървър. Или как е отговарял на неизбежния въпрос на гостите си при гледката на огромната му лична библиотека: "Ама ти всичките тия книги прочел ли си ги?". Вариантите са били няколко, моят личен фаворит е: "Не, тези се каня да ги прочета, останалите ги държа в университета".

"Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба", Чарлс Буковски - последната му книга, нещо като дневник, напълно в негов стил - без преструвки, честен, на места вулгарен. Харесвам писането на Буковски и ще чета още от него.

Сега чета новата книга на Шейбон "Лунно сияние" и успоредно почнах едно трилърче, което обсъждахме доста и тук- "Тебеширения човек". И двете ми вървят много добре засега, само време за четене да имам

   

Как успявате да четете две книги паралелно? Не се ли разсейвате? Не си ли избирате едната след ден-два

И "Тебеширения човек" съм го планирала, само да видим кога. Въпреки че ми се събират бая трилъри, от една страна вече ми се искат по-оригинални, както бяха двата на Тумас Ериксон, които прочетох наскоро - от серията за психолога Алекс Кинг. От друга страна просто душата ми копнее и за друга литература. Не мисля, че криминалните романи или трилърите задължително трябва да попадат в категорията "ниска литература", защото просто са най-различни и някои от тях са доста силни (радвам се за добрия отзив за Хоровиц, който се появи наскоро във вестник "К"). Но наистина има много масовка точно в този жанр, а на човек понякога му се иска да почете наистина нещо по-стойностно, което да му докосне други "струни" в душата, да съпреживее, да се позамисли за едно-друго - с други думи, да му стане хубаво. И книгите, които съм номинирала за 2018-а, са точно такива, качеството е по-високо в много отношения.

djovana2 и аз преди не можех да чета по повече от една книга, но от година-година и нещо минах на режим две успоредни. Обикновено са различни в смисъл - една художествена и една нехудожествена или един роман и стихосбирка примерно. Понякога едната надделява, но не е нещо фатално

Cioccolata точно трилърите и криминалните романи бях позарязала за сметка на сериозната литература, която така или иначе си е моето предпочитание и я чета целогодишно И сега по празниците мисля да наблегна на по-леки неща, дори ще пробвам някаква много женска книга на българска атворка, която ми дадоха. Звучи ми като тотално анти-мое-четиво обаче ми се чете някакъв избърши-мозък и очаквам да се позабавлявам доста

Относно "Тебеширения човек" - да знаеш, че той си е еднодневка, обаче е зарибяващ и се чете супер бързо. Идеален ми идва в момента Ще го сгъна на 2-3 сядания. Наистина напомня леко Кинг и Симънс с типичната банда хлапета в затънтения град и единственото момиче в нея. Доста шаблони има, но някакси не дразни.

Като правя равносметка на книжната си 2018 година (която беше повече от кошмарна, няма какво да се лъжем), оставам с впечатлението, че повече съм наблягала на "избърши-мозък" четива, отколкото на сериозната литература. Там каква катастрофа е, не е истина просто
Аз в последно време прочетох три книги:
"Отмъстителите" на Стивън Кинг: Съзнавам, че това не е сред най-добрите книги на Краля, нито пък ще се превърне в едно от любимите ми негови четива, но си изпълни целта, за която беше предназначена. Ако имаше нещо, което наистина ме дразнеше, то са безумните правописни грешки, които са допуснати при наличието на коректор Почти успяха да ми вгорчат удоволствието от четенето, както стана с "Освен този живот" на Патрик Нес.
"Ноктюрни" на Казуо Ишигуро: Лакомията в мен върша на воля и излапах този сборник за няколко дена. Стилът на автора е все така прекрасен, а чувството му за хумор доста ми допадна. Много рядко ми се случва в сборник да харесам всичките разкази и новели, но това е един от тези случаи.
"Ние, удавниците" на Карстен Йенсен: Oops, съвсем случайно попаднах в хайпа на тази книга Виновна съм, но какво да направя, че книгата се оказа така прекрасна? И то при положение, че като жанр и тематика е тотално противоположна на мен? Няма да говоря повече, обещавам...

Започнах  "Ковчегът на Керъл" на Джош Малерман. Доста различна от предишните му книги - уестърн трилър.

Книга на душите - Джеймс Осуалд.
Прилична кримка, добре написана. Нямам мозък за сериозна литература вече.
После съм приготвила Да дойдеш на света на Маргарет Мацантини. Когато я четох за пръв път, плаках. Вероятно сте я чели - разказва се за войната в Босна и колкото и да е художествена литература, такива неща са се случвали.

Прочетох "Тебеширения човек" - толкова много ми напомняше на "То" и "Сърца в Атлантида" на Стивън Кинг , както и на "Момчешки живот" като атмосфера. Хареса ми доста.
Подхванах почти на случаен принцип "Чаената роза" с доза предубеденост, че може да е някоя сладникаво-блудкава история. Но съм много приятно изненадана - макар да съм в началото изключително много ми допада и стила на авторката и историята.

Здравейте ,
току що и аз завърших Тебеширения човек  и може би очаквах маааалко повече от историята. Имаше доста клишета ,но  пък идеята за група хлапета ,които преживяват нещо  в детството и след години отново се събират ми хареса,макар  и да не е след най-оригиналните. Искаше ми се образите на героите  да имат малко по- голяма дълбочина , да са малко по - истински.В крайна сметка книгата се чете доста бързо ,  действието също е динамично и определено няма скучни моменти , но ми се искаше да имаше повече плашещи моменти  ,самата аз да се стресна , да правя догадки за убиеца  , да развивам различни сценарии в главата си. Сякаш нещо не ми достигна ,за да оценя книгата подобаващо , просто има какво още да се желае поне според мен
И сега съм в голяма чуденка какво да започна , за пръв път от доста време дори не знам какво ми се чете ...

Понеже имаше много добри отзиви за " Тебеширения човек" и аз очаквам много, ама може би трябва да понамяля критериите.
Аз въобще и не знам кога ще стигна до него де. На нощното шкафче ме чакат 20 книги.
Още чета " Най-хубавите неща в живота са безплатни", не е като да нямам забележки, но като я свърша ще пиша.

Прочетох "Прекалено шумна самота" на Бохумил Храбал, втора среща ми е с автора, след като не се спогодих въобще с "Обслужвал съм английския крал"... Ами пак не ми се получи с тоя автор... Не сме на една честота явно. Прекрасни отзиви има за книгата, но не се оказа моя.

Сега си оправям вкуса с "Ноктюрни" на любимия ми Ишигуро. Засега съм само на втората история, но вече съм влюбена в книгата. Много нежно писане, много приятно. Дано така е до финала!