В момента чета ... 59

Завърших “Тяло под роклята”. До средата смятах, че това изобщо не е моята книга, но после историята ме завладя и накрая дадох 4 звезди в ГР.

Продължавам с “Мечокът и славеят”.

Под бадемовото дърво- Лора Маквей зачетох случайно, без да съм я търсила и сваляла специално., без анотация, без препоръка. Направо си представях някаква сладникава любовна история с това заглавие.
А книгата е толкова хубава! Четеш и ревеш, но искаш още да четеш, за да изплачеш мъката на книгата. Препоръчвам преди да съм я завършила( остават ми 15%).

Мотивацията- Даниъл Пинк

Сега я започвам,четох доста добри коментари за нея .

Продължавам със скандинавските автори- Вещицата на Камила Легберг

Така се случи, че започнах да чета и новата книга на Камила Гребе - подобно на предишната (която не е издадена у нас), и в тази читателският интерес се събужда бавно, дори бих казала прекалено бавно този път, но постепенно книгата става все по-интересна. А подозирам, че и тук ще има зловещи разкрития към края.

А ако четете темата за предстоящите или наскоро излезли заглавия, ще видите, че в четвъртък, на 13-и, излиза втората книга на Габриела Улберг Вестин - "Миналото не забравя", която е самостоятелно продължение на "Самотна пеперуда". Изобщо не е нужно да сте чели "Пеперудата", за да прочетете тази, сега се разследва съвсем нов, различен случай. Разбира се, срещаме се със същия разследващ екип, а отношенията между тях продължават леко да се развиват и всъщност дори на моменти са по-интересни от разследването за убийството.
За малко съм зарязала Исабел Алиенде, но напредвам и с "Кавалиър и Клей". Много, много хубава книга, може да я включа в номинациите си за книга на 2018-а (ще трябва да помисля коя да изключа, но тази мисля, че заслужава).

Cioccolata, извинявай, че не съм обърнала, ама коя книга четеш на Исабел Алиенде, ако не е тайна? Аз още нищо нейно не съм чела, но "Отвъд зимата" ме чака в България и мисля с нея да започна запознанството си с авторката. "Невероятните приключения на Кавалиър & Клей" на Майкъл Шейбон е чудесна и много се радвам, че съвсем скоро излиза друга негова книга на българския пазар. Аз още изчаквам с номинациите си за тази година, изобщо не знам какво да включа там, но Шейбон има шанс да попадне в моята класация.
Грета Ей, чакам с нетърпение отзиви за "Ноктюрни" на Казуо Ишигуро. Като цяло не си падам по разкази, но на тези мисля да дам шанс и даже си ги поръчах. Тази година се запознах с творчеството на автора и останах очарована от стила му на писане. Имам и останалите му на български език, само този сборник чакам да пристигне.
Някой да има представа за точната дата на издаване на "Ясновидката" на Маргарет Атууд? Да уточня, че става въпрос за второ издание на книгата, първото е на "Народна култура" от 80те години. Корицата ще е като предишните на Orange Books с текстилните твърди корици, този път ще е зелена. Мисля да си я купя и да я прочета някой ден, дано ми хареса.
Прочетох "Ярост" на Салман Рушди. Въпреки че книгата ми вървеше като кола, която се движи по дупки по пътищата, книгата доста ми хареса и дълго време ще остане в съзнанието ми. Стилът автора е убийствен, идеята е трепач и определено ми разказа играта. Смесил е доста жанрове в някакви си 320 страници, но смятам, че доста добре му се е получило. По някакъв извратен начин ми напомни на "Дума Ки" на Стивън Кинг. Дълго време ще тормози съзнанието ми и със сигурност ще прочета и друга книга на Рушди, но ще имам нужда от време да се съвзема от тази.
Преполових в "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен и не искам да свършва. Не съм вярвала, че мога да харесам тази книга, още повече след хайпа, който се изля в интернет пространството миналата година, и най-вече заради комбинацията от жанровете исторически и приключенски роман, събрана в огромната тухла от 836 страници, но точно това се получи. Ще се радвам Жанет 45 да ни предложат и друг роман на автора, доколкото ми е известно не е единствен.

Балкай, чета "Островът под морето".

Чета "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и избяга". Много свеж хумор, комедия на абсурда, допада ми определено.

Чак сега свърших със " Суши за начинаещи", че нямах никакво време. Много ми хареса. Определено я препоръчвам за феновете на чиклита. Почти до края не става ясно кой с кого ще се събере.
Започвам " Най- хубавите неща в живота са безплатни". Много обичам да пътувам и вярвам, че ще ми допадне много, а утре живот и здраве ще отида да се заредя и от панаира.

Прекрасна просто. Чета по малко, че да имам за повече време.
Много хубави разкажи, думите се леят. Дори за миг не ми доскучава.

Само Мураками и Ишигуро могат да пише толкова хубаво. Това японците са страшна работа.

На Ишигуро четох само "Никога не ме оставяй", до към 2/3. Страхотен изказ, невероятно красиво пише. Много ми хареса, но героите му толкова много ми опротивяха, че ми стана абсолютно безразлично какво става и зарязах книгата. Рядко ми се случва точно това, но наистина много ме дразнеха. И сега не смея да посегна ктм друга негова книга.

О, ми те и в разказите някои герои са противни. Особено снощи четох за един музикант, дето ми идеше да го цапардосам с нещо тежко. Много ме доядя, честно. И за капак, нищо лошо не му се случи накрая.

И въпреки всичко, ми се иска да има още такива разкази.

Зарязах Творци на съвпадения на Йов Блум. Има идея, но реализацията е много посредствена.
Сега си пълна душата с Каменното ложе на Маргарет Атууд. Предстои ми да разуча повече за авторката- не знам как е минавала досега под обсега на радара ми. Има писатели, които ти сервират произведението като готов обяд - тръсват го на масата един вид "На, плюскай". И манджата е готова, завършена - нищо не можеш да отнемеш или да добавиш. М. Атууд не е такава натрапчива и прозата ѝ позволява свободни интерпретации, композираш си "манджата" по свой вкус в зависимост от житейския си опит и моментното настроение. Много ми допадна.

Чета „Метод 15/33“ на Шанън Кърк. Въпреки че не обичам книгите, написани в 1 л., ед.ч., тази ми харесва.
А и авторката не прекалява със самохвалството и душевния ексхибиционизъм на главната героиня, въпреки че в точно този случай това щеше да е оправдано.

Много мразя „аз“ историите, в които героят носи от десет кладенеца вода, за да оправдае собствената си тъпотия или грешките си. Например героините на Стефани Майър.
Тази, слава богу, не е от тях и се чете много бързо и леко.