могат ли децата ви да четат и пишат преди училище?

хайде и аз да се включа - моят малчуган е точно на 5 - от една година е научил буквите и то защото си играеше с едни пластмасови букви(шаблони). Цифрите ги научи от асансьора - те са изписани на вратите, а ние сме на 16 етаж и така при ежедневното ни пътуване се научи да брои и познава цифрите. За четене - още не може, а и не виждам сам да има желание, но в градината(трета група е) сега май ще започват да пишат печатните букви. А от известно време забелязах че като донесе рисунка от градината там се опитва да си пише името - той ми обясни че така правели и другите деца, но аз не съм го учила да пише букви. Има и една много хубава българска компютърна игра Буквенка, която си пуска сам понякога та и от там научава по нещо.

Днес я видях в магазина на Мамма тази буквенка. Изглежда добре като описание, твоето мнение какво е? пише че е за деца от 4ри години...чудя се това моето какво да го забавлявам.

Пепи на 2, години и половина знаеше всички букви. В момента - на 3 години и 2 месеца пише голяма част от тях - А, Б, В, Г, Д, И, Й, Л, М, Н, О, П, Р, С, Т, У, Ф, Х, Ц, Ч. Все още не може да чете, но предполагам, че ще се научи преди да тръгне на училище.

Елфи, ти ме умря
И теди ги познава като ги види.... но да ги пише

И при това не го карам - просто му е интересно. Буквите, които съм написала горе ги пише правилно,  единствено "И"-то го обръща и става "N".

ша са гръмна баси

Лично аз бях разочарована от "Буквенка" идеята е добра ,но е много еднообразна и нивата са рязко разграничени едното е елементарно ( произнасят се съчетания от букви,но не като срички и да се намерят в множество от букви)а следващото е да се пишат думи по картинки което ни е сложно в смисъл ,че аз трябва да подсказвам кои са буквите което мисля ,че не е била идеята.Но аз явно съм много капризна ,защото и "Моливко " не е много по мой вкус сега намерих една нова поредица и като е изпробваме ще пиша мнение и за нея.

Хихи - недей, нема смисъл. Не може да се пише и да се скача, танцува и тича едновременно. Различна енергия и интереси...Сиси знае от много отдавна ляво и дясно, без грешка - рефлекс и е. И какво от това...освен аз да и кажа това е обувката за левия крак...на друго място не го използва. След време когато в практиката ще и е необходимо - всички деца вече ще го знаят.

Да, едновременно наистина е трудно да се вършат всички тези неща. В едно 24 часово денонощие обаче, има време и за писане и скачане, и за танцуване, и за тичане, и за спане, и за ядене, и за куп други неща. Глупаво е, вярно, да насилваш детето си да учи и да се опитваш да го правиш вундеркинд. Но още по-глупаво е, детето проявява интерес и да е любознателно и да се опитва да прави всичко самичко, а да му се отговаря с: "не ти е време, малък си още", "като пораснеш, ще разбереш", "не можеш" и т.н. Мога да те уверя, че синът ми е невероятно жизнен и това, че познава буквите /малки и големи/, цветовете, ляво и дясно и какво ли не още, не го прави смотльо. Напротив. Да не говорим, че е ведър, приветлив и много, ама много контактен и приказлив. Само че, вместо да го оставя да пуца с пушки и пистолети или да гледа Картона, през времето, през което не се катери някъде, не крещи, не вилнее, не кара колело, не търчи като луд, предпочитам да четем детски книги и списания, да решаваме задачки-закачки, да оцветяваме, да изрязваме различни фигурки, да лепим, да мацаме с бои и т.н.  Въобще занимавка му е майката, а не висене по форумите. И не мисля, че е ненужно, нито пък, че му е рано - щом на детето му е интересно и приятно, значи е точното време!!! Много е важно да не убиваме ентусиазма на децата, отрано  да преценим и развиваме техните заложби като наблягаме на тях и същевременно да ги подкрепяме в нещата, които са им по-трудни, без да ги насилваме и комплексираме!!!

П.С. Лелее, колко дълго се получи:blahblah: ...стана нещо като BigMac със словесна вместо зелева салата ...иначе казано BigPost......хм, престарах се...

Да, синът ми можеше да чете преди първи клас. Първо ние го научихме на буквите, без много зор. После дойде редът на сричкуването, обаче ние ли не можахме да му обясним на това дете как точно се образува сричката или то не беше дорасло за това не знам, но не можа да се научи да срича. Тогава обаче беше голям фен на Формула 1 и все ни караше да му купуваме списанието Формула 1. И все ме врънкаше прочети ми това, прочети онова, но аз не винаги имах време да му обръщам внимание. И то детето от мерак да прочете какво пише в списанието, започна само да се мъчи да чете. Първо четеше заглавията с най-големи букви и кратки думи, после по-дребните и така докато стигна до текста. На 6 години четеше гладко. Е, от време на време сме помагали за сложните думи, обаче не го карахме насила да чете. Трябва да отбележа, че той не четеше нищо друго освен това списание.
Явно при нас интересът към този спорт провокира у него желанието за четене и така станаха нещата.
Да пишеше обаче не можеше и с това видяхме голям зор. Той даже и да рисува не обичаше преди да тръгне на училище и не можеше да хване химикала правилно. Просто не го влечеше тогава.
Та на твоя въпрос: не е лошо да занимаваш детето си, обаче следи за неговите възможности и интереси и нагаждай процеса на обучение според тях.
А съпругът ти на нейната възраст какво е можел да прави?

Гласувах с НЕ, макар че Ади знаеше няколко букви преди да тръгне в предучилищна.
Доколкото съм разговаряла с учителките, те срещат повече трудности с деца, които преди това са се научили да пишат.
Проблемите идват най-вече от това, че има правила за това как се изписва дадена буква и цифра - от къде се започва, каква е посоката на изписване и т.н.
В учебниците за предучилищния курс, както и за първи клас, това е показано със стрелкички.
Повечето от "научените" деца, обаче, знаели буквите, но ги рисуват точно както им падне.
Ако става въпрос за голям човек това как точно изписваш буквата/цифрата няма значение, но за малките деца е объркващо. Те например вече 1 година си пишат дадена буквичка по определен начин и след това се сблъскват със съвсем други правила, които им се налагат.
В детската градина на дъщеря ми даже разпечатаха правилата (буквите със стрелките как се изписват) за родителите, които учеха децата си, за да не се допускат разминавания в обучението.
В крайна сметка, нали затова въведоха задължителна предучилищна група, където запознават децата с буквите/цифрите. Цял живот човек се учи - нека поне до предучилищна възраст децата играят и се забавляват.
Аз съм много доволна от предучилищната, защото така преходът от детската градина към училище е по-плавен и не стресира хлапетата.
Разбира се, ако детето има интерес, няма нищо лошо в това да му се показва, но по възможност - по учебник (има вече достатъчно списания, книжки и подходяща литература за предучилищна подготовка). Определено, обаче, не считам, че е редно детето да се насилва да учи, само защото еди-кое-си дете на 4 години вече е можело да чете/пише или само защото майката/бащата иска да го научи. По-важното е постепенно да се заинтригува детето, да се предизвика интересът му към буквичките... "Насила - хубост не става ", казват хората и са прави - най-много да се постигне обратен ефект.

Доколкото за интереса - той според мен си е до дете и не зависи много от това дали може или не може да пише/чете преди да тръгне на училище или в предучилищна група.
Има различни варианти и всички са често срещани, което пак потвърждава тезата ми, че си е до характер.
Има деца, които преди да тръгнат на училище или в предучилищна група не са знаели и буква и им е много интересно, бързо напредват и се справят.
Има такива, които не са проявявали интерес, но и като тръгнат на училище пак не са очаровани.
Други пък са любознателни, поглъщат всичко и ако попаднат на добър учител в предучилищната или в първи клас, който да не ги приравнява към по-ниското ниво на останалите, а ги поощрява, мотивира, дава им допълнителни задачи или такива с по-висока трудност, то детето се развива отлично.
Последният вариант, за който аз се сещам, са деца, които са насилвани да учат преди тръгване на училище или такива, които са любознателни и вече знаят да четат и пишат, но не попаднат на добър педагог, който да продължи обучението им от нивото, на което са те и не им обърне специално внимание. Тогава децата се отпускат, безинтересно им е, отегчително. Те слушат и трябва да внимават в неща, които вече знаят и в един момент може да се окаже, че са изпуснали момента, в който да се "включат" отново и да продължат да учат. Може да се случи така, че такива деца в един момент да изостанат по-назад от другите, които не са знаели и една буква преди това.

) Ами всичко това е така - написала си товакоето и аз, а и всички останали - до училищна възраст обучението е под формата на игра и със съгласието на детето. Твоето е съгласно и му е интересно, на моето - не. Явно и на Теди на Джули в случая все още не и е интересно - затова и казах - да не се гърми та било то и виртално!

Хехе, наистина няма смисъл да се гърми      Щото сега е сладък, умен и добричък...ама кой знае какво магаре ще стане като порасне...