



от началото на учебната гудина 







Ще чакаме да пишеш 






Влизам и сядам на произволно избран чин. По ино времи поглеждам да видя ко има изотдоле и намирам тетрадка на баш мойто беби. Под съседното място гледам - шал, мъжки. По едно време между две даскалици една от майките чувам да разправя, че синът й си изгубил от няколко деня шала и нийде не мой го намери. Бря, викам, да не е този? - и й показвам шалчето от съседното място. Олееее, вика жената, баш този е! Ми земи го тогава. - й казвам аз. Па тя: Ааааа, мба, тц! Остай си го, вика, пак там, дет си беше, че утре като дойде на даскало синът ми, нема да мое си намери мястото! 

Паднахме от смях - дангалаци в 12 клас, майтап си прайхме с тях ного. Ма то тва беше, докато не влезе поредната даскалица и да ги напрай на мад и маскарад. Тия мънинките са си напрау ангелчета!
Звиняам са, ако съм ви го разправяла преди, ма веке съм дърта и не повна! Ай цуня засега!















Препоръчани теми