Истанбул [тема 46]

Света София може ли да се посети въпреки, че е е в ремонт? Тръгваме в сряда и го бях включила в програмата, дали ще трябва да го сменям? А да попитам и за Сапфира, дали може да се разберем някак на английски там дали са оправили хеликоптера или да го пропуснем?

Шебече Благодаря за новата тема 

Шебече, благодаря за новата тема!
Оценявам труда ти!  

Мими, благодаря за идеята- чака в записките ми за следващо ходене.

Бялк, радвам се отново да те "видя" в темата!
Твоите включвания са ни винаги от полза.

И на всички, които споделят видяното тук.
Това ме подсеща, че днес чакаме разказ от АИР.

Запис и от мен в новата тема и благодаря на Шебек за инфото за водохранилището и Топ Капъ. Ми тя програмата ми съвсем оредя. Дайте идея какво да посетим , за новобранци като нас всичко ще е интересно.

Първи ден - Сюлейнание, капъто, хиподрума и шляене около Еминьоню.
Втори ден - Долмабахче, Таксим, Истиклял,  кулата Галата оттам Каракьой ферибот до Свети Стефан, отново ферибот Пиер Лотти.
Треди ден - Миниатюрк, Аквариум Флора

Не че имам да казвам нещо по темата, но ми попадна пред очите и видях, че е правена отново от Шебек! /не Николия/!!! Домиля ми някак .

Снимката на Мими ми напълни сърцето, хубави са тези Водни градини. И кварталът там ми хареса много. 

Хайде привет и чао!

Добре дошла Hellenn!

Отново супер полезни, благодаря ви!

Привет на всички, които посещават темата!
Благодаря за новата тема и на дамите, които
не спират да помагат и обясняват. Аз от 2013 не
съм стъпвала в Истанбул и дори бях престанала
да влизам тук, защото като чета и много искам да съм
там и то веднага!Сега се появи възможност около 1- 4
ноември да отидем група колеги и аз да помагам в
организацията, но нещата толкова са се променили,
че не знам дали ще се справя. Ще чета, разучавам и
ако има нещо неясно ще разчитам на помощта ви.
Полезна е всяка информация, която споделят пътуващите,
за което всички сме благодарни.
Мимии, как се отива до Водните градини?

До Watergarden İstanbul може да се стигне с автобуси от Кадъкьой и Юскюдар (номерата на İETT автобусите, както и спирките за слизане са посочени в линка). За съжаление най-близката метростанция на М4 е на 1.6 км.
http://www.placesinistanbul.com/MB/T/map.php?placeID=p54501&lan=TR

Шебече, хиляди благодарности за новата тема!

Сега ще направя подробен разказ на моето "детско" пътуване в Истанбул (детско, защото този път беше изцяло за детето, както знаете) Извинявам се предварително за дългия пост, но ще опиша подробно, за да съм полезна на тези, смятащи да посетят любимия град с деца  и ще разделя тематично, та да се намира по-лесно  
Фирмата, пътуването и настаняването - за екскурзия в Истанбул избирам винаги Караджъ турс. Много съм доволна от услугите и организацията им. Пътувала съм и от София и от Търново - и за двете линии не съм имала забележки. Хотелите, в които съм отсядала с тях, са били добри и почти в съседство, на съвсем кратко разстояние до спирка Лалели- Универсети и Джамия Лалели. Очарована съм от един от местните им екскурзоводи, с които работят. Този път не съм ползвала услугите им за допълнителни екскурзии.
Пътувахме от Търново. Пътят мина гладко, бързо преминаване на границата на отиване, на връщане - направо скоростно  . Пристигнахме на разсъмване към 4.30 ч. В хотела имаше място и ни настаниха веднага. За информация - бяхме в хотел NIDA. Много приятно хотелче, чистичко, новичко, рецепционистите (млади момчета) - мили и усмихнати. Бях много приятно изненадана, когато в събота се прибрахме след полунощ и намерихме стаята ни подредена безупречно (не бях включила на електронната система опцията почистване, защото сутринта оставих толкова разхвърляно, че чак ме досрамя  ) и влизаме и какво да видим - дрехите ни сгънати и подредени на едното легло, гримовете ми подредени на тоалетката, дори на синковеца бяха прибрали слушалките за телефона в кутията, дребните монети събрани и оставени на видно място. С кеф им оставих на тръгване, на леглото, бакшиш, чак ме доядя, че нямах дребни в евро.
Програмата - бях предвидила първи ден: Виаленд и Сапфир; втори ден - Рахми коч и Кадъкой; трети ден - аквариума във Форум (тръгва се 9.30 от хотела и фирмата води във Форум). Поради синпотичната прогноза за дъжд (която се оказа точна) се наложи да сменя първи и втори ден . Още при пътуването през нощта заваля проливен дъжд, при настаняването в хотела на разсъмване продължаваше да вали...
Първи ден:
Пристигнахме към 4.30 ч в хотела. Настаниха ни веднага. Валеше. Легнахме с детето и поспахме докъм 8 ч. Като станахме беше спряло да вали, но определено беше хладничко и предвещаваше още валежи. Излязохме от хотела и синковецът закуси с първия си геврек с течен шоколад от червена количка  . Заредих Истанбулкарт и взехме трамвая до Еминюню. Първата ни задача бе да разберем откъде тръгват безплатните шатъли за Виаленд. Очаквах да видя там някъде по Еминюню (разходихме се и от дясно и от ляво на моста Галата) или някакви табели, или в идеалния случай бусче или направо автобус, на който да пише Виаленд. Да ама не.. Накрая питахме момчетата от тези червените открити автобуси откъде се хваща. Те ни обясниха някъде от парка пред Сиркеджи. Реших, че вечерта като се връщаме ще минем оттам да разберем. Купих балък екмек (още е 12 лири) от червените корабчета, на детето поредния симид
Рахми Коч - тръгнахме пеша по моста Галата, за да хванем корабче от новия терминал на Каракой (като си с лице към кулата Галата се пада отдясно, кафяво хале). Снимки. Отиваме на терминала и се оказа, че корабчето е тръгнало преди 10 мин., следващото беше след почти час (движат се на 1 час, на без 15 . Реших да се разходим по магазинчетата на Каракой. Тръгнахме и изведнъж се изсипа такъв дъжд, че не смогнах да извадя дъждобраните навреме. Изтичахме веднага към терминала. Успя да ни намокри подобаващо от бедрата надолу, където нямаше дъждобран. В терминала обаче има таванни климатици, които духат топло. Изсушиха ни  , докато дойде часа за превоза ни. Взехме корабчето и слязохме на Хаскьой. Валеше, но като слязохме беше спряло. Преминахме през паркчето до музея и влязохме. Входа за мен и детето беше 40 лири заедно с подводницата. Е, не очаквах такова чудо на чудесата, честно. Уникален музей. Уникален. За синковеца да не говоря. Беше слисан, стъписан - само повтаряше - "мамо, гледай, гледай...ти знаеш ли какво значи да видя всичко това..леле..леле..виж, виж" Направо беше полудял от възторг. Подводницата го довърши направо. Аз също бях очарована, не очаквах да ми хареса толкова. Хапнахме на камиончето на Кока Кола. Цените са съвсем нормални като навсякъде, няма надценка, което ме изненада приятно. Някъде към 16.30 ч. решихме да тръгваме. Заваля пак. Вече бях снимала разписанието за връщане и съобразихме. Изваля се, докато пътувахме. Върнахме се на Каракой. Докато акостирахме видях, че акостира и корабче от страната за Кадъкой, на бегом избягахме да минем пак да се таксуваме и се качихме за Кадъкьой.
Кадъкой - и от Каракьой пътуването по вода е живописно. Е, от Бешикташ е по-красиво, защото се минава в близост и до Къз кулеси, а тук се вижда по в далечината. Детенце беше впечатлено от гледките. Постоянно искаше да му разправям като екскурзовод  , е, признавам, че малко и си поизмислях (вкарах в Топкапъ и Шехеризада  ). Стигнахме. Първата ни цел беше Бика (че края на юли не можах да го намеря пустия БИК  ) Прекарахме си изключително забавно на Мода с Бика. Впечатленията ми са, че там е по-евтино и някак си по-сърдечно . Въобще влюбена съм в този квартал. И там ни валя. Силно, но за кратко. Бях впредидила да се върнем с Мармарай, но синковецът реши, че иска нощна разходка с корабчето  . На Тюриол последното беше тръгнало, та хванахме на другата фирма до Еминьоню, които акостират като застанеш с лице към Галата, отдясно. От Еминюню задължителния балък екмек с кисело зелце за мен  . Синковецът вечеря в едно заведение в Мода 2 гофрети с шоколад, бабани и ягоди и разни поръски   Тръгнахме към Сиркеджи да разберем за шатълите за Виаленд за следващия ден. Пак няма нито табела, нищичко. Питахме един продавач на вестници, той ни показа откъде и каза 10 или 11 ч.. Оттам тръгнахме пеша за хотела по желание на детето, не искал да се прибира в хотела. Часът беше към 22.30 вече.  Минавайки по главната пред Султан Ахмет, той изведнъж вижда между магазините табела Виаленд. Влязохме в нещо като сутерен и в дълбочината офис на фирма с няколко момчета. Обясниха ни, че при тях е транспортът. Показаха ми билетите, предплатих 50 лири, дадоха ми бележка и казаха другия ден в 9.45 да отидем в офиса да доплатим и оттам тръгвал шатъла. Щастливи си тръгнахме към хотела. Естествено Уаикики и има срещу Баязид един магазин Cap One за обувки и чанти, които си харесвам и цените са много сносни. Е, там се позабавихме, синковецът чак си поиска от момчетата паролата за wi-fi, то  . Прибрахме се в хотела след 00.30 ч. доволни и щастливи  . Синът ми се оказа достоен син на майка си - 17 часа хаиманосване, без да замрънка, а напротив - искаше още и още  
Следва продължение  

Благодаря за обновяването на темата!
Страхотно полезни сте всички, които споделяте и търпеливо насочвате новаци като мен.

Аир, браво на детето и на тебе!
Чакаме продължение.

Ден втори:
Времето беше разкошно - топло и слънчево.
Виаленд или Isfanbul  - пеша стигнахме в уречения час в офиса на фирмата, която осъществява безплатния трансфер и която по случайност открихме предния ден. Намира се отсреща срещу спирката на Султан Ахмет. Доплатихме билетите за увеселителния парк (общо 348 лири), платих и комбиниран билет за Сафари, Джунгла и Зандан (общо 80 лири). Щяхме да пътуваме с бус, който тръгваше отстрани на офиса, от една перпендикулярна улица на тази главната с трамвая. Да, ама вратата на буса нещо беше блокирала, та изчакахме друг да дойде. После пък минахме през 2 хотела да вземем хора и някъде чак към 11 ч се отправихме за парка. Много далеч ми се стори. Пристигнахме. Казаха ни, че от същото място в 18, 19 и май в 20 ч тръгват наобратно шатъли. Дадоха ни едни лепенки, че сме с безплатен транспорт, на тях пишеше СултанАхмет. Мястото е точно пред магазин Интерспорт в мола. Има си спирки  с табели Султан Ахмет и Таксим. Самият парк остава отдясно, в края на мола. Този мол е голям и красив. Минахме по приземния му етаж, качихме се с ескалатора на първи етаж и се отправихме към парка. Е, там вече нямам думи. Първото съоръжение е една въртележка с подвижни кончета като по филмите , следва скоростното влакче. Качих се с детето, опитах се да остана с отворени очи, не можах и само се молех да спре това проклето влакче. Не ставам за пилот Синът пощуря от кеф, повтори и потрети сам (единия път на първи ред). Преминахме през всички съоръжения, общо взето. Аз вече пропусках екстремните. След водните - ползвахме срещу две лири кабинките - сушоари. Много е удобно - изсушават дрехите. Обядвахме в едно от заведенията. После в друго - десерт. Следобед след 15 ч. започна да се пълни и по съоръженията вече имаше дълги опашки. Заради тях се отказахме от планетариума и виртуалната разходка по дъното на морето. Като цяло ми хареса, заслужава си парите. Децата се радват. Имаше българи, на два-три пъти чухме българска реч. Решихме, че ще се връщаме с шатъла в 19 ч. Излязохме към 17.30 ч. от парка, за да търсим Джунгла, Сафари и Зандан. Оказаха се, тоно срещу спирката на шатъла, в сградата на мола, на приземния етаж.
Сафари: едно влкаче, което се движи в тъмни помещения и с интерактивен пистолет стреляш срещу екран, който се появява,  по едни животни и трупаш точки. За по-малки деца е. Беше интересно на сина ми, почти на 12 г., но по-скоро, защото не се беше качвал на такова нещо.
Зандан: пак подобно влакче, което се движи в тъмни помещения и изкачат я вампири, я някакви паяци, я крокодил, я Кървава Мери, я отрязани глави. На мен ми беше смешно, детето се постресна малко, от рязкото изкачане на нещо. За по-малки деца определено.
Джунгла: там е терариум и малък аквариум. Това си заслужава и става за малки тийнеджъри.
В 18,45 бяхме на спирката на шатълите за СултанАхмет. Имаше 2 буса. Имаше и голям открит автобус, от тези червените, оказа се, че е за Таксим. Питах може ли да се качим на него след като сме с лепенки Султан Ахмет. Казаха, че може. Чудесно, беше ми много по-удобно, за да стигнем до Сапфир. Грешката ми беше обаче, че не питах в колко тръгва, мислех, че е като тези за Султан Ахмет. Да, но не. Оказа се, че тръгва 19.30. Да, ама бяхме на втория етаж, първи ред . Тръгнахме. Имаше задръствания и бавно се придвижвахме. Детето държеше, че трябва да се отиде и на Сапфир. Аз не бях ходила по тъмно там. Казах си, какво пък до 22 ч. има време. Слязохме на Таксим, оттам метрото и 4 Левент и Сапфир. Тук бях прочела, че трябва да търся изход Челиктепе (мисля така беше), та да изляза точно в Сапфир. Така и се оказа. Качихме се на Сеир терасата. Не очаквах такава красота. Мнението ми е, че е много по-красиво по тъмно. Е, да, морето не се вижда, но пък мостовете, небостъргачите светят впечатляващо. Детето влезе и на разходката с хеликоптер, аз не (все пак съвсем скоро я бях гледала). Към 21.40 ч. напуснахме сеир терасата. Метрото. Питах синковеца дали иска да се прибираме. Категорично отказа, искал разходки. Изуми ме това дете. Цял ден по влакчета, екстеремни при това и пак разходки искал. Реших, че щом ще се разхождаме, да е на най-оживеното. Слязохме пак на Таксим и тръгнахме по Исиклял. Е, все съм се разхождала вечерно време там, но толкова хора досега не бях виждала. Синковецът изкоментира: "О, мамоо, не ми харесва тук, не може да се диша от хора и музика. Води ме в Азия, където бяхме вчера" Обясних, че е все пак след 22ч. и няма как да се върнем после. Вечеряхме пълнени картофи , където улицата прави чупка, в едно заведение. Вече минаваше 23 ч. Оттам той отказа да се качим на Метрото, искал да види кулата Галата от близо, та малко бързешком, даже накрая на бегом, останалата част от Истиклял, за да не изтървем последния трамвай . Стигнахме до моста Галата навреме и си хванахме трамвая за Лалели. Споменах ви, за приятната изненада с оправената ни стая в хотела. Беше прекрасен завършек на прекрасния 16 часов ден!                 

Ден трети
В 9.30 ч. трябваше да напуснем хотела. Автобусът и оттам Мол Форум. Моята програма включваше посещение на Аквариума. Да, но споменах на детето, че в мола има и ЛегоЛенд и той след кратко мислене реши, че ще влизаме там, а не в Аквариума, все пак предния ден бил влизал, нищо че малък (визираше Джунгла, та), пък акулите щял да ги види другия път  . Мамин златен   Та се насочиме към Леголенд. Намира се на втори етаж, над Аквариума. Питах може ли да влезе само детето, отговориха ми, че не. Платих 111 лири за двамата (или 119 май). Разполагахме с по-малко от час (дават 1 час от Караджъ във Форум). Първо се влиза в една зала с екрани и май някакви игри, не разбрахме, бързахме, не знаехме какво и колко ни очаква напред. После следва едно влакче пак с интерактивни пистолети и появяващи се цели. Минахме и него. После се влиза в зали с построени от части Лего известни паметници. След това, в една злата сравнително голяма, в която има работеща часовникова кула направена от Лего, и в сектори разпиляни части от лего. Моят син обича да се занимава и си направи набързо кола. Има писти, по които да пуснеш сглобените коли и отчита с каква скорост. Има зала за 3д филмче за половин час, но аз обясних, че сме само за 50 мин  . Една от аниматорките се оказа с българско потекло. Родителите й от Кърджали, но тя раждана в Истанбул и не знае български. На втори етаж има от тези надувните центрове на двата етажа с шарените топки за малките деца и заведенийце за хапване и напитки. АА, на първия етаж има също въртележка, на която и аз се качих. Излиза се през магазин на Лего. Интересно е, но е за по-малки деца определено. На детето му беше интересно най-вече заради многото части Лего, които да сглобява. Мое мнение - не си заслужава парите. Синковецът не мисли така  
Автобусът. Чорлу и аутлет на Тач за 45 мин, Одрин за 1 час. Границата - за 30-40 мин. в 21.45 си бяхме в Търново. Като цяло се оказахме много организирана група и потегляхме от спирките в точно оказаното време.

Впечатления - Рахми Коч трябва да се посети, входът му е смешна цена (40 лири за двамата с подводницата), а е забележителен. Виаленд си заслужава, особено ако обичате и екстремните съоръжения. Гледката от Сапфир по тъмно е забележителна. В Азия (Кадъкой) е по-евтино, по-хубаво и някак си по- "сърдечно". ЛегоЛенд не си заслужава, може би за по-малки деца, да, или пък за такива пристрастени към конструирането.
Детето е силно впечатлено от всичко, което видя. Аз съм безкрайно доволна, че успях да му доставя това удоволствие, което даже надмина очакванията ми. Това беше целта - да му подаря незабравими спомени за 12 рожден ден. "Лошото" е, че сега иска още  . Син на майка си  
Цените на някои неща са се покачили с 5 лири  , в сравнение с края на юли (засякох с няколко неща), на други не са мръднали.
Ах, тези млади турски мъже и очите им. Лелейй, като те погледнат с онези черни дълбоки очи, с дълги извити черни мигли, с оня леко нахален и флиртуващ поглед

И не на последно място, изказвам безкрайни благодарности, на всички, които ми помогнаха с информация за осъществяването на това пътуване. Оникс,rumbich , Шебек , май пропускам някои - извинявам се ако е така. Благодаря!

П.С. Да отбележа за успокоение на други като мен - владея и говоря френски и испански, които са абсолютно неизползваеми в Турция ☺ Не знам турски, английски разбирам, но говоря само със съществителни 😄 и въпреки това се оправих с разпитване...Така че бъдете спокойни, няма загубване в Истанбул 😉