Сигурно има редица логични причини човек да поддържа контакт с бившите си. Но просто ей така да си се чуваш с някоя бивша, че ти е домиляло, при наличието на стабилна приятелка или съпруга, камо ли ако знаеш, че тая съпруга ревнува като луда, наистина ми се струва някак не особено логично, доста неприятно и единствено мога да си представя, че човекът по този начин или прави напук на ревнивното същество до себе си, или зорлем иска да си съсипе и без това разклатената връзка.
Оная пък бившата, и тя си нямала друга работа. Заминавала била. Бе, на кой му пука. Да ходи където си иска. Какво занимава хората със себе си, че и до драми се стига заради това?
Случвало ми се е да поддържам контакт с бивш, ей така уж от добро приятелско чувство. Нито остатъчни мераци съм имала някакви, нито нищо, пък и той си беше такова дърво, че бях абсолютно сигурна, че няма да ме разбере погрешно. Като научих, че се е задомил с нова, само му честитих, пожелах му семейно щастие и дотам бях с обажданията и писанките.
И на мен няма да ми е приятно някой бивш да се вземе толкова насериозно, че да се налага да му обяснявам като на малоумен защо не можем да си говоркаме вече като преди при очевидното наличие на мъж, че и дете до мен, както е в случая на авторката.
Или освен онази душа, унесена в сладки приказки с приятеля на търсещата съвет съвсем да не е разбрала, че господинът вече се води един вид семеен? Иначе мъже на тая земя - бол. Баш пък него ли ще дири като душеприказчик, особено ако знае, че образува нерви и напрежение в дома му?
Ама знам ли, сигурно има такива мъже, дето ги блазни мисълта, че и някоя друга, освен жена им, мисли за тях и това е по-силно от желанието им да си запазят семейството. И така става изведнъж, че жената била психо, пък той, горкият ни лук ял, ни друга мирисал.