Kakvo beshe vasheto svatbeno predlojenie?

Чета, чета и ми става едно миличко такова... 
Аз все още не съм женена, но май вече поне 10 пъти ме е питал кога ще се оженим.. Винаги си отговаряме заедно, че когато си поискаме  И всъщност май ще стане (това с предложението) , когато сме си платили поне 300тата лева вода 
Но с удоволствие ще подновя тази тема, когато стане   

Просто го решихме заедно

Изобщо нямаше никакво предложение, направо ми каза, че ще се женим

И ние така
Хвърляне на колене, сълзи в о4ите, пръстен в сладоледа и т.н биха ме накарали да се смея безумно

Връщаше се от София една вечер, аз го чакам и той на вратата  с една роза и ме пита ще се омъжиш ли за мен.
Аз се ококорих и половин час само го прегръщах без да му отговарям. Незабравимо е независимо как е  казано или направено.

Ние се прибрахме в апартамента му, навън слънцето тъкмо залязваше и небето беше розово- оранжево и аз излязох на терасата и докато се възхищавах на залеза, той изникна зад мен ..  Обръщам се и какво да видя: той клекнал, отваря една малка кутийка и ме пита: Ще се омъжиш ли за мен?    и аз: Е много ясно 
И после от терасата почнахме ... шоу без завеси 

п.с. това последното за пръв път го признавам на някой 

На СВ. Валентин преди 1 година ме взе от работа със страхотен букет и каза, че ще ме води на едно хубаво място. Като подкара към Витоша реших, че се е побъркал. Е, оказа се, че отиваме на ресторант. Имах предчувствие от няколко дни, но си трех. Лятото бяхме на сватба, той хвана жартиера и пред всички гости, вкл. родителите ми, обеща, че ще се ожени за мен в следващите 6 месеца. Този срок беше изтекъл вече. Дадох му моят подарък, а той беше доста нервен и каза ; "Мислех да изчакам до по-късно вечерта, но не мога повече." и извади червена кутийка във формата на сърце. Предложението звучеше така -"Обичам те, искам да прекарам живота си с теб, да си майка на децата ми, да остареем заедно... " Така се беше притеснил милия все едно след 12г. връзка можеше да очаква друг отговор освен "Да"! Признавам си, че се изкуших да кажа нещо от сорта, че ще си помисля, но беше толкова мил и сладък, че не си правих експерименти. Казах му обаче, че съм знаела, че ще ми предложи, при което той за пореден път се ужаси от шестото ми чувство. И аз през цялото време си гледах пръстена, доста набързо приключихме с вечерята и се прибрахме рано-рано в къщи. Сватбата не се е състояла още, защото се случи нещастие в семейството, но като проходи Алекс и го облечем във фрак и папионка, може да си спретнем една сватбичка. Всъщност той сподели, че си е представял, че детето му ще бъде на сватбата и ще си спести отговора на въпроса "Тате, мен защо ме няма на сватбените снимки?". Мислех, че се шегува, но после разбрах, че е сериозен. Май ще му се сбъдне мечтата ! Нямах търпение да се похваля на всички!!! Пръстенът е страхотен, още нося само него всеки ден и не веднъж са ми казвали, че такъв хубав пръстен може да подари само много влюбен мъж!!! Ех, как хубаво ми стана като си спомних!!!

Бяхме гаджета две години... бях си взела държавният изпит и чаках да излязат резултатите, когато това стана го заведох на ресторант да го почерпя, а той извади една кутийка и попита "Ще се омъжиш ли за мен", аз се разплаках и казах "Да"...оказа се че е чакал един месец за да направят точно такъв пръстен само че по-малък размер... след един месец ни беше годежа и след още 9 месеца сватбата...

Нямаше предложение, забременях, след което се оженихме.

Заведе ме на морето след 1-шна връзка,и то чак до плажа на Синеморец.Без да подозирам,както си вървяхме по плажа бавно ме приближи към морето и инсценира,така и не видях как го направи - годежният пръстен да изплува от морето.Наведе се взе кутииката и наколене ме попита ще се омъжа ли за него.Бих ли могла да откажа,естествено че казах да и бях толкова очарована и от изненадата и от начина по които ми я поднесе,скъпият ми днес вече съпруг.Просто нямаше по щастлив човек от мен в този ден.Останахме още 10 дни обикаляики по черноморието и радваики се един на друг.Това бе наистина един от наи-хубавите  периоди в живота ми.   

Класическо преложение беше при мен, с пръстен в кутийка, на колене, бутилка вино и прекрасна лазаня, ехххх

след 1,5год.съжителство една вечер както си лежахме пред телевизора ме попита "Ще се омъжиш ли за мен",аз "ДА"
на сутринта го питам "Ти сериозно ли снощи.........и тойь7:да
и така сега се стягаме за сватба.но аз бях толкова щастлива че си пуснах темичка във форума-"Немога да не се похваля"и така научиха всички.

На  един 14 февруари , очаквам аз подарък от милия  , даже се надявах да е нов телефон , той се връща с един огромен букет. Аз естествено ахвам и го поставям във ваза . А той ме гледа притеснено и ми казва , че има и още и гледа букета . Аз поглеждам букета и си мисля за телефона (ах каква материалистка съм). И там някъде в хилядите панделки беше заровен моят годежен пръстен .