Бъди спокойна, това е най - важното.
Успех и очакваме добри новини!
- Публикувана: 25 септ. 2018, 12:53 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2020, 18:33 ч.
Предстои ми лапароскопия - тема 10
Бъди спокойна, това е най - важното.
Успех и очакваме добри новини!
Здравейте момичета,
За първи път се случва да пиша във форума и го правя с цел успокоение на всяко едно момиче на което му предстои лапаро. Наистина се надявам поне на една от вас да помогна или поне малко да я утеша преди процедурата.
До преди няколко дни бях толкова притеснена и уплашена и четях наред всички теми свързани с лапароскопията. И в крайна сметка дойде и моят ден, когато това да се случи наистина.
Оперираха ме на 08.02.19 (петък) в болница Надежда, лекарят ми беше д-р Владимир Ненов. Приеха ме преднишния ден, направиха ми изследвания и ме настаниха в стаята. Обядвах и след това ми дадоха едно шишенце разхлабително което трябваше да бъде изпито с половин литър вода. Имаше вкус на шоколад, не беше неприятно. След това не трябваше да се приема храна, но пък трябваше да бъдат изпити 3л. вода до 22ч. През това време и разхлабителното ще подейства, малко боли коремчето от него, но не се притеснявайте от това. На следващата сутрин започнаха да ни подготвят за операцията, тест за антибиотик, кръвно, сложиха абокат и остана чакането. От операционната мен ме извикаха към 11:30ч. Тогава бях най-напрегната разбира се, но отношението на всички беше прекрасно. Заведоха ме в операционната и ме сложиха да легна там, анестезиошоката ме успокояваше и честно казано нямам представа как и кога съм заспала. В следващия момент вече се бях събудила в реанимацията. Мисля, че беше към 14:00. Не се чувствах зле от упойката, но много ми се спеше. Усещах болка, но ми сложиха обезболяващи и лекарство за повръщане, тъй като имаше и гадене при мен, но това е индивидуално. Спях доста, но вечерта ме раздвижиха, махнаха кътетъра (не го усещах и не ме болеше от него) и ме прибраха в стаята ми.
Събота ме изписаха. Болките след обезболяващите са като силна мускулна треска, но се търпи. Тук е момента да спомена, че ми премахнаха киста в левия яйчник около 3см, която не се влияееше от хапчета и вероятно е еднометриозна, но хистологията ще потвърди окончателно. Въпреки това, всичко друго изглежда наред и не би трябвало да има проблеми.
Доволна съм от обстановката и отношението на всички в болницата. Извинявам се за прелалено дългия пост, но исках да съм максимално изчерпателна!
Надявам се да имате успех момичета бъдете по-спокойни и вярвайте в хубавите неща.
За първи път се случва да пиша във форума и го правя с цел успокоение на всяко едно момиче на което му предстои лапаро. Наистина се надявам поне на една от вас да помогна или поне малко да я утеша преди процедурата.
До преди няколко дни бях толкова притеснена и уплашена и четях наред всички теми свързани с лапароскопията. И в крайна сметка дойде и моят ден, когато това да се случи наистина.
Оперираха ме на 08.02.19 (петък) в болница Надежда, лекарят ми беше д-р Владимир Ненов. Приеха ме преднишния ден, направиха ми изследвания и ме настаниха в стаята. Обядвах и след това ми дадоха едно шишенце разхлабително което трябваше да бъде изпито с половин литър вода. Имаше вкус на шоколад, не беше неприятно. След това не трябваше да се приема храна, но пък трябваше да бъдат изпити 3л. вода до 22ч. През това време и разхлабителното ще подейства, малко боли коремчето от него, но не се притеснявайте от това. На следващата сутрин започнаха да ни подготвят за операцията, тест за антибиотик, кръвно, сложиха абокат и остана чакането. От операционната мен ме извикаха към 11:30ч. Тогава бях най-напрегната разбира се, но отношението на всички беше прекрасно. Заведоха ме в операционната и ме сложиха да легна там, анестезиошоката ме успокояваше и честно казано нямам представа как и кога съм заспала. В следващия момент вече се бях събудила в реанимацията. Мисля, че беше към 14:00. Не се чувствах зле от упойката, но много ми се спеше. Усещах болка, но ми сложиха обезболяващи и лекарство за повръщане, тъй като имаше и гадене при мен, но това е индивидуално. Спях доста, но вечерта ме раздвижиха, махнаха кътетъра (не го усещах и не ме болеше от него) и ме прибраха в стаята ми.
Събота ме изписаха. Болките след обезболяващите са като силна мускулна треска, но се търпи. Тук е момента да спомена, че ми премахнаха киста в левия яйчник около 3см, която не се влияееше от хапчета и вероятно е еднометриозна, но хистологията ще потвърди окончателно. Въпреки това, всичко друго изглежда наред и не би трябвало да има проблеми.
Доволна съм от обстановката и отношението на всички в болницата. Извинявам се за прелалено дългия пост, но исках да съм максимално изчерпателна!
Надявам се да имате успех момичета бъдете по-спокойни и вярвайте в хубавите неща.
pinkflamingo мен ми правиха лапаро предишния ден на 7-ми (четвъртък) сигурно сме се засекли някъде в коридорите
Общо взето това което каза pinkflamingo беше едно към едно и с мен. Мен ме бяха назначили за 8:30, но влязох малко по - рано.
Когато се събудих в реанимация, около час ми беше доста кофти, тежко на главата, гадеше ми се и МНОГО ме болеше гърлото. После разбрах че е от газа и тръбата която ти слагат по време на операцията. Възстанових се толкова бързо че след 4 5 часа в реанимация исках да се качвам в стаята си и към 6 вечерта бях толкова добре че даже исках да се кача сама пеша до горе
Имам няколко въпроса за след операцията
1. Предполагам е нормално да кървя отдолу, кървенето е малко и само когато пишкам
2. Поради болките в гърлото постоянно се давя и кашлям, а това е болезнено и неприятно за мен, дори имам една много малка червена точка на едната лепенка, която не знам дали от напъване от кихането се е получила или от друго. Нормално ли е?
3. Едната ми рана се образува жълто поле около нея все едно съм се натъртила или ударила. Няма нито кръв нито болка. Чудя се пак не е ли от това кашляне заради това гърло?
4. Да търся ли лекар за по горните?
Не съм болна, кашлям така все едно съм в запрашено помещение. В сряда ще ми махат конците на 7-мия ден. Днес вече се усещам отлични, дори свърших някоя и друга домакинска работа. На преглед съм на 22 февруари
Общо взето това което каза pinkflamingo беше едно към едно и с мен. Мен ме бяха назначили за 8:30, но влязох малко по - рано.
Когато се събудих в реанимация, около час ми беше доста кофти, тежко на главата, гадеше ми се и МНОГО ме болеше гърлото. После разбрах че е от газа и тръбата която ти слагат по време на операцията. Възстанових се толкова бързо че след 4 5 часа в реанимация исках да се качвам в стаята си и към 6 вечерта бях толкова добре че даже исках да се кача сама пеша до горе
Имам няколко въпроса за след операцията
1. Предполагам е нормално да кървя отдолу, кървенето е малко и само когато пишкам
2. Поради болките в гърлото постоянно се давя и кашлям, а това е болезнено и неприятно за мен, дори имам една много малка червена точка на едната лепенка, която не знам дали от напъване от кихането се е получила или от друго. Нормално ли е?
3. Едната ми рана се образува жълто поле около нея все едно съм се натъртила или ударила. Няма нито кръв нито болка. Чудя се пак не е ли от това кашляне заради това гърло?
4. Да търся ли лекар за по горните?
Не съм болна, кашлям така все едно съм в запрашено помещение. В сряда ще ми махат конците на 7-мия ден. Днес вече се усещам отлични, дори свърших някоя и друга домакинска работа. На преглед съм на 22 февруари
Gabriele82, Аз минах тази процедура август месец(премахване на киста от яйчника) и също много се притеснявах, така, че напълно разбирам какво ви е, но наистина няма от какво да се притеснявате. Процедурата е много лека, почти не усещаш, че си опериран, има известно неразположение, то няма как.Но болка НЕ!
Излизането от упойка е строго индивидуално, при мен беше също много леко, все едно то сън си се събудих, нямах нито болка, нито ми е било лошо, нищо, само леко сънливо ми беше, но като цяло 1 час след операцията си говорехме с момичето до мен и пийвахме по глътка вода. Много е важно да сте спокойна и всичко ще мине леко!
Ето ме и мен, момичета! Благодаря ви много за подкрепата и съветите. Чехот ви преди да влезна в операция, така ме държеше адреналина, че въобще не ми беше до писане. И така..., операцията мина благополучно. Много съм благодарна на доктор Лачев за доброто отношение и професионализма. Не бях особено спокойна преди операцията и доктора ме помоли да се поуспокоя. Дори една от сестрите дойде при мен да си поговорим, направи ми лек масаж и каза, че това е нещо рутинно, но е много важно да си спокоен.Успях да се вслушам в думите и просто не уситх момента в който всичко мина. Имаше лек дискомфорт, не е като да не усещаш нищо. Но, щастлива съм, че първата крачка вече я направихме. Дано много скоро се сдобием с детенце.
pinkflamingo мен ми правиха лапаро предишния ден на 7-ми (четвъртък) сигурно сме се засекли някъде в коридорите
Общо взето това което каза pinkflamingo беше едно към едно и с мен. Мен ме бяха назначили за 8:30, но влязох малко по - рано.
Когато се събудих в реанимация, около час ми беше доста кофти, тежко на главата, гадеше ми се и МНОГО ме болеше гърлото. После разбрах че е от газа и тръбата която ти слагат по време на операцията. Възстанових се толкова бързо че след 4 5 часа в реанимация исках да се качвам в стаята си и към 6 вечерта бях толкова добре че даже исках да се кача сама пеша до горе
Имам няколко въпроса за след операцията
1. Предполагам е нормално да кървя отдолу, кървенето е малко и само когато пишкам
2. Поради болките в гърлото постоянно се давя и кашлям, а това е болезнено и неприятно за мен, дори имам една много малка червена точка на едната лепенка, която не знам дали от напъване от кихането се е получила или от друго. Нормално ли е?
3. Едната ми рана се образува жълто поле около нея все едно съм се натъртила или ударила. Няма нито кръв нито болка. Чудя се пак не е ли от това кашляне заради това гърло?
4. Да търся ли лекар за по горните?
Не съм болна, кашлям така все едно съм в запрашено помещение. В сряда ще ми махат конците на 7-мия ден. Днес вече се усещам отлични, дори свърших някоя и друга домакинска работа. На преглед съм на 22 февруари
Общо взето това което каза pinkflamingo беше едно към едно и с мен. Мен ме бяха назначили за 8:30, но влязох малко по - рано.
Когато се събудих в реанимация, около час ми беше доста кофти, тежко на главата, гадеше ми се и МНОГО ме болеше гърлото. После разбрах че е от газа и тръбата която ти слагат по време на операцията. Възстанових се толкова бързо че след 4 5 часа в реанимация исках да се качвам в стаята си и към 6 вечерта бях толкова добре че даже исках да се кача сама пеша до горе
Имам няколко въпроса за след операцията
1. Предполагам е нормално да кървя отдолу, кървенето е малко и само когато пишкам
2. Поради болките в гърлото постоянно се давя и кашлям, а това е болезнено и неприятно за мен, дори имам една много малка червена точка на едната лепенка, която не знам дали от напъване от кихането се е получила или от друго. Нормално ли е?
3. Едната ми рана се образува жълто поле около нея все едно съм се натъртила или ударила. Няма нито кръв нито болка. Чудя се пак не е ли от това кашляне заради това гърло?
4. Да търся ли лекар за по горните?
Не съм болна, кашлям така все едно съм в запрашено помещение. В сряда ще ми махат конците на 7-мия ден. Днес вече се усещам отлични, дори свърших някоя и друга домакинска работа. На преглед съм на 22 февруари
Напълно възможно е.
Аз не съм кашляла въпреки, че имах нужда пинякога, но въпреки това от пъпчето имаше доста кървене и се свързах с доктора каза, че е напълно нормално. А относно зацапването също бях притеснена и затова го попитах тъй като при мен в неделя започна да тече много повече и със съсиреци, но и това било нормално щом операцията е на яйчници. А за жълтото сигурна ли си, че не е от йодта?
Момичета правиха ми цветна снимка ими казаха че имам сакчета във тръбите и двете. Щели да ми правят лапароскопия та от паниката по цветната снимка нищо не разбрах какво всъщност ще ми правят на тази лапароскопия. Можели един съвет ще махнат трабите или ще махнат сакчетата. За някой сблъскали се с това можели да кажат. Не се притеснявам от самата операция а от това какво ще се случи с тръбите.
Здравей! Чудех се дали да ти пиша, но така или иначе ще ровиш в нета Аз имах направо "сакове". Диагнозата- двустранен хидросалпингс. От снимката стана ясно, че едната тръба си отива, а за другата док каза, че ще види дали има някакви шансове по време на операцията. Ех, за нещастие и тя се оказа неспасяема...Поревах си, но сега се радвам на детенцето си
Най-искрено ти желая да не са големи щетите и да си запазиш тръбите
Аз имах направо "сакове". Диагнозата- двустранен хидросалпингс. От снимката стана ясно, че едната тръба си отива, а за другата док каза, че ще види дали има някакви шансове по време на операцията. Ех, за нещастие и тя се оказа неспасяема...Поревах си, но сега се радвам на детенцето си Най-искрено ти желая да не са големи щетите и да си запазиш тръбите
Не ми казаха че са толкова зле. Да попрочетох тук там и имали сакове почти винаги ги махат. Дано тия дни като се чуем ще питам дали ще ги махат или ще махнат сакчетата. Единственото което ми казаха беше че със инсеминация няма да може единствение шанс бил инвитро, и от тук аз си направих извода че ще ги махнат. 
Не ми се иска.
Не ми се иска. 
Здравейте момичета, чак сега виждам темата, а щеше да ми е много полезна...На 11 януари ме оперираха лапароскопски и ми отстраниха 3 кисти от двата яйчника. При мен първите 24 часа бяха ужасни, адско повръщане и схващане, не можех да мръдна , а и не ми даваха, вдигах и температура 4 дни. Катетъра и дренажа ми махнаха чак на 4 ден, беше много неприятно да съм с катетър, защото ми дойде и силен цикъл и беше трудно да се обслужвам. Болки има, но са съвсем търпими. На 10 ден вече нямаше никакви неприятни усещания, дори тръгнах на работа. Но първите дни след операцията бяха ад, не бях се настроила за това. Явно много тежко понасям упойките. Дадоха ми да ям чак на 5 ден, затова и бях много отпаднала и слаба. Свалих 6 кг за 6 дни, толкова ме държаха в болницата.
Но пък вече ги няма болките и неразположенията от преди, направо се родих. Чакам цикъл да дойде и с е притеснявам малко как ще е.
На тези които им предстои , искам да ги успокоя, че е в пъти по-лесно от отворена операция, като гледах другите жени...
Но пък вече ги няма болките и неразположенията от преди, направо се родих. Чакам цикъл да дойде и с е притеснявам малко как ще е.
На тези които им предстои , искам да ги успокоя, че е в пъти по-лесно от отворена операция, като гледах другите жени...
Здравейте момичета, чак сега виждам темата, а щеше да ми е много полезна...На 11 януари ме оперираха лапароскопски и ми отстраниха 3 кисти от двата яйчника. При мен първите 24 часа бяха ужасни, адско повръщане и схващане, не можех да мръдна , а и не ми даваха, вдигах и температура 4 дни. Катетъра и дренажа ми махнаха чак на 4 ден, беше много неприятно да съм с катетър, защото ми дойде и силен цикъл и беше трудно да се обслужвам. Болки има, но са съвсем търпими. На 10 ден вече нямаше никакви неприятни усещания, дори тръгнах на работа. Но първите дни след операцията бяха ад, не бях се настроила за това. Явно много тежко понасям упойките. Дадоха ми да ям чак на 5 ден, затова и бях много отпаднала и слаба. Свалих 6 кг за 6 дни, толкова ме държаха в болницата.
Но пък вече ги няма болките и неразположенията от преди, направо се родих. Чакам цикъл да дойде и с е притеснявам малко как ще е.
На тези които им предстои , искам да ги успокоя, че е в пъти по-лесно от отворена операция, като гледах другите жени...
Но пък вече ги няма болките и неразположенията от преди, направо се родих. Чакам цикъл да дойде и с е притеснявам малко как ще е.
На тези които им предстои , искам да ги успокоя, че е в пъти по-лесно от отворена операция, като гледах другите жени...
Съчувствам ти, но важното е че всичко е минало наред. Кой ти направи операцията? При теб действително е било трудно възстановяването, но важното е, че всичко е наред. За дете мислиш ли?
Днес ми махнаха конците (8-ми ден от операцията)
Само дупчицата на пъпа е отново с лепенка, но без конец. Там да съм го промивала и превързвала поне още 4 5 дни.
Пожълтялото било нещо като натъртване отвътре. Не разбрах точно, но и то било безобидно.
Понеже обаче доктора беше хирург, не можа да ми отговори за кървенето. Сутрин почти го няма, но през деня като започна да се движа повечко се засилва. На 22 съм на преглед при док. така че там ще ми кажат.
Иначе на 8-ми ден от операцията, кипя от енергия. Нищо не ме боли и искам да правя много неща. Даже мисля да спретна някаква романтична вечеря за ММ.
Честит празник на кой каквото му се празнува
Само дупчицата на пъпа е отново с лепенка, но без конец. Там да съм го промивала и превързвала поне още 4 5 дни.
Пожълтялото било нещо като натъртване отвътре. Не разбрах точно, но и то било безобидно.
Понеже обаче доктора беше хирург, не можа да ми отговори за кървенето. Сутрин почти го няма, но през деня като започна да се движа повечко се засилва. На 22 съм на преглед при док. така че там ще ми кажат.
Иначе на 8-ми ден от операцията, кипя от енергия. Нищо не ме боли и искам да правя много неща. Даже мисля да спретна някаква романтична вечеря за ММ.
Честит празник на кой каквото му се празнува