Ако децата са пълнолетни и жилището е придобито преди брака, при развод няма да останеш там. Но преди развода... може да спечелиш време.
- Публикувана: 27 септ. 2018, 07:37 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2018, 23:06 ч.
Съжителство при раздяла
Ако децата са пълнолетни и жилището е придобито преди брака, при развод няма да останеш там. Но преди развода... може да спечелиш време.
Спира да плаща сметките. На децата :"Не мога с моята заплата да покривам разходите за четирима. Поемам само храната за нас тримата и вашите джобни, докато завършите. ". На мъжа:" След като не сме вече "едно", сметките остават за теб, домът е твой. " Каквото остане от заплатата й, да спестява. На изцепките на мъжа-пълен игнор. И с добър адвокат да си" плете кошницата " по развода.
Ако децата са пълнолетни и жилището е придобито преди брака, при развод няма да останеш там. Но преди развода... може да спечелиш време.
За развод не знам, ама нали заплашва и нея, и децата да ги изхвърли на улицата.
Щом жилището е негово, лично- преди брака и децата навършат 18, за съжаление съпругата излиза. Преди наличието на пълнолетие, заради децата и това, че те няма къде другаде да живят се тълкува като семейно, но навършат ли годините си заминава и тя. Това е лично жилище и няма други условия по СК, по които да има право да ползва или да й се пръсъди.
Ако трябва да дам половината за адвокат и да си губя времето, да, ще ги подмина. И то няма гаранция, че ще ги получа накрая. По-скоро като последен опит за човешки взаимоотношения бих поговорила с децата сами да говорят с баща им и да му кажат, че имат нужда от това и онова. Ако баща им пак се прави на приятно разсеян, майната му. Децата сами ще си направят изводи за него и сами ще се отдалечат от него, и от цялата работа той ще загуби.
п.п. Предпочитам така, от колкото да плаща някаква смешна издръжка насила и после да се фука как се "грижи" за децата и да има претенции.
п.п. Предпочитам така, от колкото да плаща някаква смешна издръжка насила и после да се фука как се "грижи" за децата и да има претенции.
Ти си знаеш защо толкова ти пука дали мъжът ще се фука че плаща, или ти ще се изживяваш като героинята, която се справя сама напук на него.
За мен, нормално е, да не те интересува и да не му пуснеш гювеч, щом законът ти дава права.
А, за отдалечаването на децата не бих мислила- не парите правят близостта, та като си получат издръжката, няма опасност да го заобичат и да намразят майката.
Ами няма право "да ги изхвърли на улицата". Друг е въпросът, че може да го направи, без да има право.
Ей, как ме дразнят такива необмислени думи, като на Лилиан 21. Напиши, че при развод съпругата излиза. Докато му е съпруга, хич даже не излиза. Или всички съпрузи, които нямат деца, или са пораснали, директно спират да живеят ззаедно, ако не притежават общо жилище? Нали затова се води семейно жилище, за да не може единият изневиделица да издърпа килимчето изпод другия. Трябва да я пита, ако иска да си продаде собствения апартамент, не може да я гони и така нататък. Като се разведат официално, вече е друга бира.
Е те само че вече не са се развели. Тя ако иска да живее като мъченица във великото жилище, неин си е избора. То голям шанс в живота е да останеш там още година - две, няма що.
За апартамента тя има думата само формално, ако съпругът й иска да го продаде, да се подпише, че няма претенции. Иначе няма какво да вземе от него. Но нека й го каже и адвокат.
За апартамента тя има думата само формално, ако съпругът й иска да го продаде, да се подпише, че няма претенции. Иначе няма какво да вземе от него. Но нека й го каже и адвокат.