Сълзи

Не искам да те обидя, но текстът е ужасен. Липса на логика, на стил, на език...
Не се мъчи, писането не е за теб.
Но не се отчайвай, може пък рисуването да ти се удава повече?  

Няма да се откажа от писането каквото и да става. От коментара ви оставам с впечатлението, че вие нямате капка култура и въображение. Това че не ми се е получило веднъж, не значи, че винаги ще е така.

Не я Мисли ти кака ти Сийка. Има от всичко по много тя.
Помисли върху това, което ти е написала .

С пеенето може пък да ти се получи.

Не съм длъжен да ви казвам, но аз се занимавам с писане от 17 годишен, а сега съм почти на 20. На всеки автор може да му се случи понякога да напише текст, който да няма чак такъв смисъл, аз все още се уча и смятам че това ми е призванието - да пиша. Трябва да ви успокоя, че няма да издавам книгите си в България. В чужбина по ще ми се получат нещата, сигурен съм.

почти три години е почти сериозен писателски стаж, аз нямам и толкова - всъщност нямам никакъв, но съм изчела достатъчно и за това мога да ти кажа, че текстът ти е безумно слаб

никога не си изпитвал чувствата, които описваш /което е чудесно/, но ти дори и да си ги представиш не можеш
"Сълзите и се стичаха бавно, трепереше, не можеше да си поеме дъх и само спомняше си с най-топли чувства любовта им, страстта и радостта, която едва ли скоро щеше да изпита пак." - да наблъскаш всички тези думи и емоции в едно изречение е просто абсурдно; изобщо целият текст ме навява на мисълта, че описваш робот, а не страдаща девойка

пп девойките обикновено са младолики

успех в чужбина!

Ако това е началото на книга или нейната анотация, няма да понеча да я купя.
Абстрахирам се от граматичните и пунктуационни грешки, но текстът е претрупан, хаотичен. Изреченията, които иначе могат да кажат много неща, в случая мълчат. Писането не е твоето поприще или поне имаш много дълъг път да извървиш, преди да се научиш как да го правиш.

Безкрайно съжалявам, че споделих нещо с вас !

по-редно е да се радваш, че получаваш реална обратна връзка

Съвсем добронамерен съвет: научи се да приемаш критика. Както в училище са ти коригирали писанията по литература, така и всеки четящ има право да изрази отношение към написаното. Има хора с усет към думите, текстът се лее неусетно, при теб е измъчена работа в 10 изречения. Писането е специфично умение, както и всеки друг талант, респективно не на всеки се отдава.

Че ти си готов творец. Знаеш, че не те разбираме и сме идиоти. 

Текстът бъка от клишета. Точно защото имаме богато въображение, знаем, че така не се пише. Стилът ти се доближава до розовите романчета. Преди да се опиташ да пишеш, трябва да си изчел хиляди книги. В началото писането ти е само опити и е нужно доста време, за да си изградиш собствен стил, който да е запомнящ се и да те отличава от останалите. Бягай от клишетата, търси оригиналност в изказа. Чувствата трябва да са описани правдоподобно и завладяващо. Имам две издадени книги и подготвям трета - в България.

Преди време и аз се увличах по писането. Но така и не посмях да покажа нещата си пред по-широка аудитория. Имам една детска приказка, която моя приятелка предостави на една фб страница, посветена на творчеството за деца. Мисля, че се хареса, макар че имаше дота неща, които исках да редактирам и доизпипам.
А това, което прочетох преди малко, вече го забравих. Доста разпилян изказ, плетеница от клишета. Писането е усет, който се придобива с много четене.

Надявам се, че няма да те разочаровам, но текстът определено не ми хареса. Ще се опитам да дам отговора си в конкретика, за да не го приемеш като лична обида. Та, без претенции за професионален прочит:
1. Силно клиширана тема (бурна любов, непременно прекъсната от внезпна смърт): "В тази стая, двамата преживяваха страстни изживявания, любовта им бе голяма, но той отиде си от този свят, в злощастен инцидент".
2. Банални определения: "копринена черна рокля", "красиви  загадъчни очи",
3. Противоречие в обстоятелствата, при които се развива сцената: първо водиш читателя до "едно усамотено място", след това изведнъж се оказва, че усамотеното място е "тази стая". Първо "Последните лъчи на слънцето озаряваха земята" ("озарявам" предполага наличие на ярка светлина), а в същото време "се виждаше силуета на девойка" (при добра осветеност виждаме цялата фигура, не само силуета).
... "но той отиде си от този свят, в злощастен инцидент. Същият ден, в очите на девойката се четеше неописуема скръб" - в кой ден? В този на инцидента ли? Или в този, в който девойката е на усамотеното място/стаята?
4. За "младоликата" девойка вече са ти казали. В целия текст определенията ти са неподходящо подбрани:
"само спомняше си с най-топли чувства любовта им, страстта и радостта" - въпросните "топли" чувства звучат като подпис на картичка за Коледа.
5. Нелогични смислови повторения: "Още с влизането си от прага" - обикновено влизаме през прага, да. Т.е. не е нужно да се повтаря кога точно настъпва моментът с "връхлитането на спомените".
6. Липса и/или неправилна пунктуация, и май тук ще спра, че стана доста дълъг пост.

Опитах да обобщя само базата и се надявам, че съм ти била полезна.
Ако действително държиш да се занимаваш с писане, имай предвид, че освен талант, се изискват години къртовски труд и непрекъснато учене. Абсолютно всеки Божи ден.
Критиката също е неизменна част от процеса, затова е добре да си дадеш сметка доколко си в състояние да я приемеш и извлечеш ползите от нея.

Успех!

Благодаря на Дама от морето, VickyTaylor, Луна и грош, както и на останалите че все пак се включиха.