Благодаря за психологическия портрет и препоръките, ценявам го! 
- Публикувана: 28 септ. 2018, 18:52 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2018, 10:27 ч.
"Кака" или "леля" предпочитате да ви наричат чуждите деца?
По име.
Како и лельо приемам като обръщение само от някои конкретни роднини.
Към непознати, обръщение "како/лельо" или "каката, лелята" го приемам за белег за ниска култура. Да не кажа, че го свързвам с определени етноси и прослойки, за които е много типично. Примерно: "Какичкоу, много си хубаваа! Дай да ти гледам на ръка."
Има достатъчно подходящи обръщения за жени на различни възрасти, които не звучат обидно и които ако се ползваха по-често, вместо "каките" и "лелите", нямаше да има теми като тази.
Како и лельо приемам като обръщение само от някои конкретни роднини.
Към непознати, обръщение "како/лельо" или "каката, лелята" го приемам за белег за ниска култура. Да не кажа, че го свързвам с определени етноси и прослойки, за които е много типично. Примерно: "Какичкоу, много си хубаваа! Дай да ти гледам на ръка."
Има достатъчно подходящи обръщения за жени на различни възрасти, които не звучат обидно и които ако се ползваха по-често, вместо "каките" и "лелите", нямаше да има теми като тази.
Кажеш на детето "Отиди при баба си", а тя "Ах, баба..." демек много млада за баба. Съответно ходи подир детето и маменце това, маменце онова. 
Има достатъчно подходящи обръщения за жени на различни възрасти...
Защото аз също мразя лельосването и какосването, но освен дама и госпожа, друго не ми идва. А понякога и тези обръщения стоят не на място.
Уча дъщеря ми да се обръща по име към нашите приятели. Никакви лели, чичовци, каки и батковци.
Има достатъчно подходящи обръщения за жени на различни възрасти...
Защото аз също мразя лельосването и какосването, но освен дама и госпожа, друго не ми идва. А понякога и тези обръщения стоят не на място.
Уча дъщеря ми да се обръща по име към нашите приятели. Никакви лели, чичовци, каки и батковци.
В смисъл,учите малко дете да се обръща на малко име към човек, който е на възрастта на дядо му ? Говорим за семейна среща в неформална обстановка. Защото ако 6 годишно дете на публично място се обърне към 60 годишна жена ( макар и позната ) със "Пенке, жаден съм искам вода" ... да де, изводите си ги направете.
На мен пълната липса на обръщения в семейна и близка среда ми навява хлад и отчуждение. В нея върви и лельо, и бабо, и Пепи - който, както е свикнал и както се е наложило в общуването. И това го казвам като човек, който не си пада много-много по народничеството, патриархалностите, ритуализираните родствени отношения. Просто не мога да обеззнача цяла една сфера на общуване или да мисля, че съществува един-единствен официален стил.
А защо намесвате семейната среда в разговора, при условие, че никой в цялатата тема не изрази позиция, че в нея е неуместно да се ползват баба, леля, чичо и т.н. обръщения?
Иначе за приятелския кръг отдавна се уточни, че всеки действа според разбиранията си и никога обръщението не е безлично.
Иначе за приятелския кръг отдавна се уточни, че всеки действа според разбиранията си и никога обръщението не е безлично.
Не го разбирам това, как малко дете което е на 5-6 години, ще се обърне на малко име към семеен приятел на родителите му ? За мен това не е нормално. Веднага давам за пример:
Въпросното малко дете е порастнало и случайно въпросния семеен приятел му е работодател ? Какво се получава - за всички работници той е "господин Петров" ( примерно ) , а малкия се обръща към него на "Иво" ( някой неща на които са научени хората от малки се ползват инстинктивно ).
Прави се сериозната ( според мен грешка ), че детето като се учи да се обръща към по-възрастен на малко име се скъсява много дистанцията, губи се отношението и респективно уважението.
При каквито и да е конткти с познати/непознати преди всичко има уважение към човека отсреща. Първото нещо е да се обърнеш към него както трябва. Нещо повече приятелите на родителите не са приятели на децата им по същия начин. Да, децата се възприемат и има съответно отношение към тях, но разликата е голяма !
Въпросното малко дете е порастнало и случайно въпросния семеен приятел му е работодател ? Какво се получава - за всички работници той е "господин Петров" ( примерно ) , а малкия се обръща към него на "Иво" ( някой неща на които са научени хората от малки се ползват инстинктивно ).
Прави се сериозната ( според мен грешка ), че детето като се учи да се обръща към по-възрастен на малко име се скъсява много дистанцията, губи се отношението и респективно уважението.
При каквито и да е конткти с познати/непознати преди всичко има уважение към човека отсреща. Първото нещо е да се обърнеш към него както трябва. Нещо повече приятелите на родителите не са приятели на децата им по същия начин. Да, децата се възприемат и има съответно отношение към тях, но разликата е голяма !
"Господин Петров" си е добре, за разлика от "Чичо Петко". Тук за по-роднинските наименования е темата. А и отдавна в служебните среди на редица места хората и у нас вече си говорят по малко име или директно на фамилия. Аз от години ползвам този вариант и към мен също се обръщат пак така, колегите - основно на фамилия.
Ако шефът има други изисквания към всички - просто се спазват и толкоз. Нищо сложно няма. Но едва ли шефката ще има мерак да й се казва "Лельо Славче" или "Лельо Петрова". Господинът и госпожата отдавна си се ползват във формалните среди, за това проблеми няма.
Уважението няма нищо общо, освен ако човекът не е поискал обръщението към него да е по определен общоприемлив начин и отсреща не се съобразяват с това му искане.
Ако шефът има други изисквания към всички - просто се спазват и толкоз. Нищо сложно няма. Но едва ли шефката ще има мерак да й се казва "Лельо Славче" или "Лельо Петрова". Господинът и госпожата отдавна си се ползват във формалните среди, за това проблеми няма.
Уважението няма нищо общо, освен ако човекът не е поискал обръщението към него да е по определен общоприемлив начин и отсреща не се съобразяват с това му искане.
Има достатъчно подходящи обръщения за жени на различни възрасти...
Защото аз също мразя лельосването и какосването, но освен дама и госпожа, друго не ми идва. А понякога и тези обръщения стоят не на място.
Уча дъщеря ми да се обръща по име към нашите приятели. Никакви лели, чичовци, каки и батковци.
Колкото до това племенници и по-малки на възраст мои роднини да ме наричат по име, нямам никакъв проблем с това. Те - също. Не го приемам за невъзпитано. На децата на приятели не се падам нито кака, нито леля, нито учинайка или каквато и там -найка, - чинка и пр. Така че няма по-нормално нещо от това да се обръщат към мен с името ми, от което нито ме е срам, нито поради някакви причини мразя.
Не го разбирам това, как малко дете което е на 5-6 години, ще се обърне на малко име към семеен приятел на родителите му ? За мен това не е нормално. Веднага давам за пример:
Въпросното малко дете е порастнало и случайно въпросния семеен приятел му е работодател ? Какво се получава - за всички работници той е "господин Петров" ( примерно ) , а малкия се обръща към него на "Иво" ( някой неща на които са научени хората от малки се ползват инстинктивно ).
Въпросното малко дете е порастнало и случайно въпросния семеен приятел му е работодател ? Какво се получава - за всички работници той е "господин Петров" ( примерно ) , а малкия се обръща към него на "Иво" ( някой неща на които са научени хората от малки се ползват инстинктивно ).
Няма голяма разлика дали му е казвал "Иво" или "чичо Иво". Ще отговоря на въпроса ти. Моят мъж работи за много близък семеен приятел на родителите му. На работа е "шефе" или "началник". Все пак трябва да знаеш в каква среда какво трябва да кажеш.
Препоръчани теми