Есен идва, дъжд ще завали-ЯНУАРЧЕ в мама спи. Рита, шава и не спирa-мама вече няма мира (2019г.)

Отново да се включа вече съм по добре но белтъка ми е нисък и искат да следят 24 урината.... Някоя мама сбълсквала ли се е с това страхме е да не кажат че трябва да вадят бебчето 😣

Съвсем нормално:) Аз даже миналата бременност ходиш на консултация при психолог, защото се чудех какво ми става и потвърди, че е съвсем нормално за бременността състояние. Посъветва ме да контролирам обаче тези мисли, като се появи такава мисъл или страх (освен разбира се ако не е нещо, за което трябва да се вземат мерки, а си е развиване на въображение) да сменя фокуса - или да си пусна хубава музика или да се разходя, или да се огледам и да видя нещо хубаво и т.н. изобщо нещо, което харесваш. Аз и сега го спазвам, защото и сега на моменти ме обземат страхове, всички, за които са споделили и другите по горе, което само по себе си е доста окуражаващо, че не съм сама;) Най вече ме е страх да не се наложи секцио, пък ако се наложи какво ще правя и започвам д аги къдря... сега се настройвам на вълна каквото стане, важно е да свърши добре:) И много ми помага като чета книга за кърмене или си пусна клипче с бебе или гледам снимки на дъщеря ми от бебешкия период. Едно такова мило и спокойно ми става:) Луда работа:))))

Poliii стискаме палци, коя седмица си и къде лежиш?
 

31 седмица в Токуда ме приеха. Аз се средя в Щерев, но тъйкато там няма дежурен кардиолог дойдох тук направо.

На добро място си стискам палци всичко да се оправи от все сърце!

Явно на този етап от бременността това емоционално състояние е присъщо...снощи изведъж ме преряза корема и след това не усещах никакви движения на бебка.Е няма да ви казеам каква паника ме натисна!Потупвах си корема,друсках го,скачах...и на края легнах по гръб и казах на мъжа ми,че ако до 30 мин.не я усетя отиваме в болницата.Той ме погледа почти съжалително и...ЗАСПА!Заспа бе заспа!!!Е тогава вече като ми се понадигна адреналина бебка взе,че се събуди😊и аз хем се радвам,че тя е добре,хем се ядосвам,че той е заспал....Отдавам реакцията му на това,че доста често преувеличавам нещата.Скоро би предатои ремонт и ако не се избием взаимно всичйо ще е прекрасно!

Поли, стикам палци!!!
Глад за сладко страшно ме мори от две седмици. Вчера бях на тестена ' диета'. Май умишлено съм блокирала кантара под секцията с куп вещи точно около този край. Миналата бременност имах шантави включвания с глад за  неядими неща. Е, пак почна... пия витамини и не би трябвало да има липси, но.... ужас

Ох и аз имам глад за неядими неща!И предишната и тази бременност ми се яде....ох.ами...ГУМА!😳Обожавам миризмата на лак,боя,лепило и нови обувки!Не го казвам на никой,защото веднъж споменах пред свеки и жената сериозно св притесни 😂Обясних и,че ми харесва просто случайно доловена от някаде отровна миризма,и че в никакъв случай не дишам лепило или си отварям кутия боя за закуска...но!😂😂😂

момичета, аз имам един проблем. Като говорихме за избор на име за бебчето, ние избрахме още преди месеци ей така на майтап дето се казва, но да ни харесва, а не да е кръстен на някой бебока, за което срещаме разбиране тъй като и на двамата тодителите ни са супер либерални и готини. Проблем ми е обаче, пе колкото се доближаваю до раждането, толкова се разубеждавам с избраното име и все ми звучат добре някакви изпедепсани неща, а се кълнях, че искам хубаво бългатско име. Някоя има ли като моите неадекватни мисли в главата си, защото се усещам, че нещо превъртам играта, ама после ще е много тъпо ако съжалявам как съм кръстила детето си. Вие кога и как решихте как да  се казват бебоците и държите ли си още на същите имена? Явно аз съм ненормална и защопвам да изпадам в паника със себе си. Моля споделете мнение

Ние мислехме, че ще си имаме момиченце. Искахме да го кръстим на майка ми, а и името много ни харесваше само по себе си. Но в края на пети месец разбрахме, че всъщност ще е момче и тогава ни започна драмата с името, защото не можехме да се сетим и за едно подходящо мъжко име. Разпитвахме приятели за идеи, купихме си именник, преровихме в интернет... и нищо.
В един момент ни хрумна едно име, което и на двама ни хареса, но и ние не знаем от къде се появи, с нищо конкретно не го свързваме. Решихме, че ако не измислим друго, ще ползваме него. Но не ми се иска да е като компромис. И аз имам същите притесненя като теб, Ваня, дали няма да съжалявам в бъдещ момент. Все пак името на човек е много важно, вярвам, че придава качества, а също и влияе на това как околните те възприемат. Не знам, трудно ми е и на мен доста да взема това решение

😂😂😂 на мен ... мазилка и тебешир. И има цяла кутия на детето под ръка 🤔😂

За момиче името ми беше харесало още преди изобщо да забременея. После като разбрах, че съм бременна, започнахме да търсим имена и за момиче, и за момче като за момче нищо не ни харесваше. ММ е чужденец и искахме име , което да се произнася лесно и на двата езика, да няма много вариации и чуденки как да го прочетат. За момче се оказа доста трудно да намерим такова, за момиче вече се бяхме спрели - има връзка с  имената на моя баща и неговата майка (имат общ корен двете имена), има смисъл (което за мен е много важно), както и имен ден. Откакто разбрахме, че е момиче вече си върви с името и не сме сменяли.

Ами аз. Искаше ми се да го кръстим Ноа ( Noah). Баща ми каза, че му звучи като име на делфин 😂

Ние си избрахме Боян още в края на четвърти месец и си му говорим по име и вече си е негово. Имаше преди това други опции, но Боян си го харесахме най-много. Като цяло за сериозни неща сме доста решителни с мъжа ми.

Аз съм харесала име, но таткото нещо не е убеден, че му допада. На мен пък само това ми идва естествено. Другите са някакъв компромис.

Здравейте! Стискам палци на всички да сме добре, както и бебетата ни. И аз не искам операция, 6 месеца без спорт. Физически съм ок, чистя и мия всичко сама вкъщи с почивки. Страх ме е от раждането, но точно вчера започнах да се успокоявам, а и навсякъде пише, че ако ни е страх, ще ни боли повече и ще забавим процеса. Спя си добре, не ставам, но трудно заспивам понякога. За името - ми е голям проблем. Не споделям имената, на които съм се спряла, защото когато избера едно, и ако знам, че някой близък харесва другото или ми каже -ее , аз харесвах повече онова име. Но на вас тук ще кажа, да си изкажете и вие мнението! Мъжът ми иска Кардам, аз - не. Аз се чудя между Борис, Боян и Владимир. Борис и той го хареесва, даже той го беше предложил преди години. Притесняваме, че мъжът ми има служител, чието дете е Борис и му викат Борко, аз не искам все едно сме копирали от тях, а и не искам да му викат Борко.Също доста Борис има вече, а и ме е страх да не му заложа трудна съдба, ''да се Бори''. Иначе ми харесва как звучи и ми харесва да кръстя детето си, на покръстителя на българите и на този, който е помагнал за азбуката ни. Боян- имаме комшийче над нас. Означава човек, който се бие, което ме притеснява. Малко и това, че все са Боби и все ще има още някой Божидар, Борис, Борислав, Боян, на когото да казват Боби. Владимир- е девер ми (брата на мъжа ми), аз го предложих, защото ми харесва , че може да му се казва Владко, Влади, Владо. Но ще станат много съвпадения с девер ми - той е Владимир Хараламбиев , роден на 16.01, нашият - Владимир Хараламбиев и терминът ми е на 12.01, на един адрес сме с девер ми (по документи). Също ме притеснява, че става дълго Владимир Красимиров Хараламбиев.