Не искал да живее вече с мен

Виж strawberry0302, аз още в минала ти тема казах,че работата с мъжа ти няма да я бъде.Освен ,че съсипваш себе си атмосферата в дома ви не е добра за децата и че е най-разумно да се разделите с мъжа ти.
Ти тогава изтъкна,че понеже имате болно дете той ти е от помощ и това те задържа при него до голяма степен .
Сега обаче това като обстоятелство не съществува,но ти пак продължаваш да стоиш там, да търпиш какво ли не и да се гърчиш емоционално,да обясняваш на съфорумките каква си, що си и мелиш едно и също...

Какво още те задържа там? Ама той те разбирал какво ти било...Защо се самозалъгваш? Той деградира все повече и повече,не потъвай и ти. Махни се от там...Даже в момент на пиянска откровеност ти е казал,че не иска да живее вече с теб.Какво още чакаш,на какво се надяваш? Той да се бил променил,ти да си се променила...да бе да.Не си губи времето повече.
Ти и дъщеря ти,която е вече студентка (т.е.нямаш малки деца) си събирате багажа и отивате някъде на квартира,а мъжа ти го оставяш да си беснее сам там...и почваш да си гледаш спокойствието и новия живот.И всеки си се оправя сам.
Колко по-ясно да ти се каже какво да направиш.........но явно не ти се иска или пък не ти стиска.

Ами не и стиска, защото тогава ще трябва да работи и да се издържа сама. Не е много лесно да събереш ей така няколко хиляди да сменяш квартири, с оглед на това, че са дали доста за скорошните събития. То е много лесно да е "оправна", когато друг изкарва парите. Но никой не нарича нещата с истинските им имена ...

strawberry0302, не си само ти тормозена от съпруга си. Може не всички мъже да са като твоя, други пият, бият, скитат. И други жени като теб страдат и не се разделят. Защото животът не е само черно и бяло. Има различни отенъци на сивото - мъжът както обижда, така в други моменти е добър, разбран, грижовен. И ти сега си напрегната, чувствителна, с разбити нерви. Не знам колко време е боледувало детето ви, но такава загуба е способна да съсипе много отношения и бракове. Права си да искаш да запазиш брака си. Не малко години са зад гърба ви. И си права да искаш някой да те изслуша, да те потупа по рамото и да те утеши. Нямаш нужда от нападки. Сигурно неведнъж си се питала - къде греша. И поемаш целия товар на плещите си.
 Сега трябва да помислиш малко и за себе си. Спри да домакинстваш, да готвиш - прави го само за теб. Живееш с големи хора, и всеки от тях може да почисти стаята си, да пусне пералня, да си сложи да яде. Помисли си какво ти се иска да правиш - да плачеш, да викаш, да излезеш в парк, да прочетеш книга. Забрави за мъжа си. Поживей малко сама за себе си. Нищо, че сте под един покрив. Ако той се опитва да оспорва решенията ти - просто го подминавай с мълчание. Повярвай ми - помага. И то не само с нервиран мъж, а и с пияница, когото също не можеш да придумаш. Вярно, може да побеснее, да троши и хвърля. Прави се, че не го забелязваш. Това е негов проблем, не твой.
  Но за да успееш да направиш това, трябва първо ти да излекуваш своите нерви. Не го ли направиш, никакви разговори няма да ти помогнат.

Salsisha,аз винаги съм работила,дори с болното ми детенце.
И да ще можем да се издържаме сами с голямото ми дете.
И да оправна съм,на всякъде се оправям сама,а не с негова помощ,а на него за работата дори смс и мейлите му ги пиша аз.

Не ме карай да вадя цитати от предишната ти тема, защото ще си изгубя времето и ще ги извадя.

Оправната жена, далеч не рони сълзи по форумите, как 20 години някакъв я обижда, а тя си трае.

strawberry0302, трябва сериозно да поработиш върху самочувствието си. Защо се опитваш във форум да се доказваш и оправдаваш пред непознати хора? Салсиша има определен маниер на изказ, който понякога макар и да наранява, е много верен. Ти сама се познаваш най-добре. Няма нужда да убеждаваш и другите. Просто подминаваш нейните постове и си казваш - тя не ме познава. а ти се хващаш за всяка дума да доказваш каква си. Но това с нищо не ти помага. Освен, ако по този начин успяваш да видиш себе си. Но вместо да се успокоиш, ти се дразниш. Замисляла ли си се защо реагираш така?

Да, да, толкова си важна, оправна и незаменима, а той е толкова по-по-най под теб, та търпиш униженията му от години, че и децата си си подлагала на същите унижения

Авторке, как пък за две теми и толкова добронамерени съвети нищо не възприе? Мрънкане без край. Не случайно мъжът ти посяга към чашката, няма да се изненадам, ако скоро те остави. И да, според мен ти стоиш с него само заради парите.

Както писах и преди имате нужда от консултация с психолог, независимо от това че си представяте че никой с нищо не може да ви помогне. Вие просто не слушате никой а сте зациклили като латерна. 100 пъти подред пишете че не можете да си представите как и защо той (съпругът ви) е такъв. Един достатъчно добър психолог ще ви каже че проблемът е във вас (но това няма да ви хареса нищо ще го чуете) защото вие имате очаквания хората да са като вас. Това ви разочарова, натъжава, продължавате с " ама защо той е такъв, защо не е като мен, защо не страда като мен, не толкова дълбоко като мен"... Прави го защото е такъв. Това е неговият начин. Правилен /неправилен зависи за кого и това е странично нещо. Докато не приемете, че хората са различни от вас и е възможно да не отговарят на вашите шаблони ще се въртите в  този омагьосан кръг. Емоционалната нагласа на хората около вас може да е  различна от вашата, приемете го. Тази тема набъбна на 'найсет страници и вие не сте мръдна ли и сантиметър встрани от първоначалната позиция...

Не успях да изчета цялата тема, но на авторката ще кажа.
За срива в една връзка са виновни двамата. Кофти е семейството да се разпадне. Всеки се жени с идеята, че ще живее дълго с този човек. Но това, че брака се разпада не прави никой от двамата ужасни хора или пък провалили се. Понакога любовта и обичта си отиват. Защо и как е дълга тема. Но изчезнат ли смисъл да се бориш за това семейство няма. Никой няма право физически и психически да тормози друг човек.
Та с две думи....раздели се с този мъж. Дали тази раздяла ще е временна или постоянна само времето ще реши. Тя ще ви позволи да се видите от друг ъгъл. Ще разберете дали нещо от любовта е останало и дали изобщо искате да имате нещо общо. Знам, че не е най- лесното решение. Но мисля,че е единственото в този момент.

Мила авторке, съчувствам на мъката ти, аз самата съм майка и ми е трудно да осъзная мисълта за загубата на дете.Дано на никоя от нас не се случва, никога.Нека има ред, искам да съм първа! Грозно и отвратително е отношението на салсиша и подгласнички към теб.Колко трябва да си беден духовно да оплюваш майка загубила детето си? В същото време да споменаваш детето си като "лапето", а ,това дума за дете ли е?
Мила , не се изнасяй, като не иска да е с теб да си отива.Кажи "изнасяй се", не го мисли, да се оправя с езика.Трябваше в момента в койте ти е казал, че не иска да живее с теб, да го помолиш да се изнесе.Сега не му говори, не му готви , не го обслужвай, дистанцирай се веднага, просто спри да го отразяваш.

Тук е и мястото на една история. Навремето, познати на брат ми, мъжът българин, жената чехкиня например или от някаква подобна държава, унгарка или нещо подобно. Идват в България, жената възхитена, много й харесало и т.н. .. НО. И тук идва 'Но'-то. Не искала да живее в България и никога нямало да заживее тук, защото, цитирам "Хората не притежавали емпатия." Преди около 7 години случката.

Загубата на близък човек, дори и дете, няма нищо общо с темата, уважаеми отвратени. Дори самата авторка, цикли около мъжа си уж, всъщност около себе си, а не около детето, как не го усетихте с толкова много емпатия?

Не ги разбирам аз така нещата - че ТРЯБВА да затварят очите за всичко останало, защото някой е минал през трагедия и край, всичко му е позволено - всички сме минали.

В този ред на мисли, намирам "емпатията" от последните постове за твърде фалшива, НЕградивна и НЕобективна.

Човекът е манипулативен, нервен, холеричен и обича да контролира. Той няма да се промени. Нищо няма да се промени. Връзката ви е изчерпана и явно не се искате взаимно, но никой няма смелост да я прекрати. Дъщеря ти е отгледана,а малкото дете е починало, съболезнования поднасям.

Тръгва си този, който смята, че след раздялата ще живее по-добре. Ако мислиш, че това те устройва си събери багажа и се изнесли, с дъщеря ти или сама. Дъщеря ти, ако иска, да остане да живее с него и да му превежда. Голяма е и има право на избор.

Тук можем да те изслушаме, но не можем да спрем изблиците му на гняв.

Салсиша,

А какво е градивно в твоите мнения, освен арогантността, с която мислиш, че ще "разтърсиш" авторката?
Нормално е жената да търси съчувствие, дори във форум, щом като смята, че от мъжа си не го получава.
Авторке, потърси из нета има много писано, групи за подкрепа на родители загубили дете. Посети психотерапевт, ако имаш възможност и сподели на него всичко. Поработи за самочувствието си. И си дай граници докъде ще е търпимостта.
Лесно е тук да се съдим анонимно, но само хората били в нечии чужди обувки могат да разберат.
Определи си кое е по- важно за теб- да имаш семейство, макар и толкова лошо, или да опиташ да стъпиш емоционално на краката си без да запазваш нещо съществуващо в твоите мечти.
Дали си струва да се бориш за този брак и защо? Какво ти носи. Има ли РЕАЛЕН шанс да се промени? Или ти ще живееш в олюзията, която сама изграждаш за човека, такъв какъвто ти се иска да бъде?

Той те е побъркал- типична манипулация- ако мълчиш, ще съм ок, ако не, ще съм зъл. И ти го осъзнаваш явно, но все не си сигурна дали пък не грешиш с нещо.
Не, не грешиш.