Синовете ѝ, ако искат да си и ходят на РД. Снахата не е длъжна, щом има ангажимент. Заминавам си по план, пък маминият да си мисли.
- Публикувана: 6 окт. 2018, 16:49 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2018, 17:37 ч.
С какво ви дразнят свекървите - тема 99
А сега да си представим, че мъжът ти казва за рождения ден на майка ти:"Ти си ѝ дъщеря, ако искаш ходи, а мен не ме занимавай, аз нямам ангажимент. Заминавам, пък мамината да се мисли." Найс, а? Или пак няма да успееш да разбереш?
Не бих казала "виновна", но ако предишните години двете са празнували заедно, можела е да уведоми за промяната. Ако не беше това съвместно празнуване на рождените дни в предходните години, разбира се, че тя няма никакъв ангажимент. Но съвместното празнуване е създало някакъв стереотип, който поражда съвсем естествени очаквания. Няма нужда стереотипът да продължава вечно, но е добре да информираме, ако смятаме да го прекратим.
Даун, много се радвам! Сам ли се обади? Не че има значение всъщност, важен е резултата.
Много точно казано! И в случая полът няма никакво значение.
Баланс се постига, ако семейството е от двама партньори, а не от Биг бос и Муньо. 
Начи, вижте сега, за да няма сакатлъци, като си избирате мъже/жени правите една табличка с рождените дни на всички роднини и ако има близки до вашата дата почвате със следващия кандидат. За да няма после.... ма таа моЙта свекърва/тъща как може да е толкова несъобразителна да има РД един ден преди/след моя. 
Нели, дойде след училище сам!!! Казах му, че ми липсва, но е ОК ако не иска да е с мен и няма драма. Гушна ме и наистина усетих, че малко време му трябва и да мине зора с изпитите 
.
Аз съм добре с това, защото не ми се налага да се карам с него. Знам, че не е много зряло, ама и Асна е човек.
. Аз съм добре с това, защото не ми се налага да се карам с него. Знам, че не е много зряло, ама и Асна е човек
.
Ох, Даун, наистина много ме зарадва! 
Идеално, значи му липсваш много щом толкова бързо е дошъл сам... Отдъхни си и се усмихни сега!
Именно, бракът е компромис със съпругът/та. Свекървата/тъщата са майките на съответния и се предполага че той държи на тях, колкото ние на нашите. От тук за да се съобразим с чувствата на партньора правим понякога компромиси и с родата му. Очевидно това е взаимен процес и там шефове няма.
Идеално, значи му липсваш много щом толкова бързо е дошъл сам... Отдъхни си и се усмихни сега!Именно, бракът е компромис със съпругът/та. Свекървата/тъщата са майките на съответния и се предполага че той държи на тях, колкото ние на нашите. От тук за да се съобразим с чувствата на партньора правим понякога компромиси и с родата му. Очевидно това е взаимен процес и там шефове няма.
Всъщност, Мако, женим/омъжваме се за цялата рода- директно или индиректно, искаме или не.
Ако мъжа ми ме застави да се съобразявам с някого от роднините му, ще е последното нещо, което ми казва. Аз не мога и да си помисля да искам от него подобно нещо.
Да, ако има нещо да се свърши за някого от родителите го обсъждаме и го правим в крайна сметка. Но никой от двамата няма усещането или нагласата, че сме длъжни.
А наши планове някой да съобразява с когото и да била е абсурда на абсурдите. Дали ще е само пътуване, дали ще е по някакъв повод, все едно. Правим ги само м/у нас си, другите се уведомяват. Ако и това счетем за нужно
Ми аз първия път бях "взела" цяла огромна рода, втория път се оказа, че няма такова нещо. Вече съм по-дърта, по-уморена, въобще не се "боря" за някакво надмощие, просто си правим нашите неща и тъй като календарът и силите ни са изчерпани, ако някой се прави на примадона, да хапне един сникерс и така...
Мако, не ме разбра. Не става въпрос за заставяне. Отношенията на всеки от нас с родителите му влияят пряко или косвено и на съпрузите ни. Няма как да останеш напълно незасегнат. Ако например, мъжът ти има някакъв проблем с родителите си, дори да не го стовари на твоята глава, пак ще бъдеш засегната, най-малкото защото ще си загрижена за него.
Разбира се, че ще съм загрижена за него. Но ако е станала някаква каша по негова вина, както в казуса забравянето му, няма да го оневинявам и аз да изляза виновната пред трети човек. А и на него през ума му няма да мине мен да обвинява затова, че той самия нещо е забравил.
Партньорството и брака означава и да си поемеш отговорностите. Ако не можеш да поемеш отговорност за едно обаждане, как ще поемеш за брак? Затова ми е чудно, че има хора оправдаващи мъжа на авотрката
Партньорството и брака означава и да си поемеш отговорностите. Ако не можеш да поемеш отговорност за едно обаждане, как ще поемеш за брак? Затова ми е чудно, че има хора оправдаващи мъжа на авотрката
Според мен не датата прави празника.
Съпругът ми е на смени. Покрай него свикнах че рожденни, именни дни, годишнини и тем подобни не винаги могат да се празнуват на точната дата. Ами не ми е проблем. Честитим на датата. А събирането - когато има възможност.
Празникът винаги можеш да си го направиш. Не разбирам какво е това тръшкане от възрастни и зрели хора да почерпят точно на датата. Какъв е проблема да се направи няколко дни по-късно?
Вината на свекървата е че приема нещо за даденост - миналата година било така и край! Во веки ще празнуват така!
Вината на синовете е че не са споделили по-рано за пътуването. Но това не оправдава тръшкането й. Тя като майка примерно не се ли притеснява, че заради събирането им, ще се наложи да пътуват късно вечерта.
За диалог определено трябват двама души. Но и реакцията в случая не е особено адекватна.
Съпругът ми е на смени. Покрай него свикнах че рожденни, именни дни, годишнини и тем подобни не винаги могат да се празнуват на точната дата. Ами не ми е проблем. Честитим на датата. А събирането - когато има възможност.
Празникът винаги можеш да си го направиш. Не разбирам какво е това тръшкане от възрастни и зрели хора да почерпят точно на датата. Какъв е проблема да се направи няколко дни по-късно?
Вината на свекървата е че приема нещо за даденост - миналата година било така и край! Во веки ще празнуват така!
Вината на синовете е че не са споделили по-рано за пътуването. Но това не оправдава тръшкането й. Тя като майка примерно не се ли притеснява, че заради събирането им, ще се наложи да пътуват късно вечерта.
За диалог определено трябват двама души. Но и реакцията в случая не е особено адекватна.