Искам да попитам за тази ситуация.

Незнам Иван колко е голям,но в случая това няма голямо значение.Вие сте били първи и имате право да седите там,докато решите без нечий претенции.

  Иван е голям, на година и девет почти, но е предпазлив - и стои докато не го смъкна от количката или люлката примерно.

Значи като стане някоя такава ситуация и често, незнам как да реагирам. 

Не ми се влиза с спорове със скандалджии, но пък и мился, че не е хубаво така да правя - да знае детето, че гледам неговия интерес ... дано стана ясно.

От друга страна пък моето дете е стояло на количката примерно, и може да отстъпи да се качат две други, които са заедно. Но ако майката се обърне любезно, а не така нахално. 

При положение, че си му пуснала стотинката да се люлее, никой не може да ти каже и копче,ако ще и опашка да стане.Понякога моя "дзвер" се качва просто така, като дойдат деца си го смъквам веднага, но дори и да не стане веднага никой не се е държал толкова арогантно.
Проличало си е кой колко е възпитан  !

  Хей, не не - нямаше паричка, на едно място си е количката. Но и близнаците не искаха да се возят, а просто да стоят. Равностойни ситуации.

Разбира се, че ако някой ще пуска паричка е друго, или ако ние сме пуснали. Тук казвам просто за случай, в който колата се ползва за пейка.

Като майка на близнаци по презумпция би следвало да заема страната на майката на близнаците  , но считам  че в случая ти си по-права.
Първо, ако бях на мястото на другата мама, нямаше да допусна едното да се качи при твоето, щом толкова държат да са заедно и не могат едно без друго  .
Второ още при коментара й за "нахалното" дете щях да държа моето/моите на количката до откат, само за да й докажа, аз колко съм нахална и да си помисли друг път да прави ли такива умозаключения.
Аз моите ги оставям да се оправят сами доколкото е възможно и помежду си и с други деца, не ги фаворизирам, ноо пък и "давай си твоето , пък чуждото не пипай" също не ми се нрави т.е ако някой ги удари примерно не им казвам не посягай и ти - ще посегне разбира се няма да седи да го бият, но пък и не се сърдя ако моето удари първо и после получи обратен удар.
Та в случая и ти не си била съвсем права да го махаш веднага, като стане малко по - голям и се научи все да отстъпва това няма да е особено добре за него.
Това е моето мнение, не казвам, че е правилно, но аз така си и ще си възпитавам децата.

...да застреляш близнетата

така е като излизаш без мен)

Още повече, че имаше още една свободна количка, за по-големи деца (от тези, по-високите, дето нямат преграда, ако съм ясна  ).Можеха да ползват нея, те бяха големи дечица.

Така е, не бива да го уча да отстъпва. 

Бейби, ти стига ръси акъл из майките, а изведи малко това дете на разходка. 

Аха,тогава още повече ми се потвърждава тезата за възпитанието на майката!
Аз също като bibi  го оставям вече да се оправя сам,намесвам се само при бой или караница.Преди му висях на главата-не така,ела тук...и пр., но така не му помагам в общуването и реших да го оставя(но той вече е на четири години,представи си кога получавам това прозрение )

Ти си правата, разбира се:-))
 Ама подминавай тези ситуации с усмивка, те тепърва предстоят:-))  
  Поглеждам и от двете страни... Безумно изнервената мама на близнетата, която  и не е особено възпитана, да не говорим за толерантност.  Може  нервите да са и на парченца.. Ти самата подхождаш без гняв и толерантно, по начина, по който си предала ситуацията.

Просто подминавай... и без това  забавления за дечицата не са под път и над път... ще си имаме проблеми тепърва.  Дано да имаме нерви за повече разбиране помежду ни.
  Мъчно ми е , като прочета това..  Нищо работа, а ти вгорчава деня.. Що, бе?!

Права си естествено!
Аз скоро имах ситуация при която при пусната от мен монета/никога не съм го правила на проблем/ се качва друго детенце/към две годинки и нещо/ и се "вози" с Мишо известно време. После започна да го блъска/при движеща се кола/ и най-накрая му би шамар и моето дете се разплака защото не е удряно по принцип. Отидох и го попитах твърдо защо го е ударил и като се тръшна това дете, като ревна- в ужас се видях без да съм му направила нищо. И дотича родителката дето си пиеше кафето без зебележки къде се качва и как се държи до тогава и сънът й я посрещна с думите" Тази леля ми удари шамар"!!! Изтрещях абсолютно и не знаех как да реагирам, а тя щеше да ме набие с думите, че не вярва на случайни хора/в случея на моето обяснение за истинската ситуация/, а на детето си и коя съм аз да реагирам така, а моето дете беше потърпевшо.  Никога не съм вярвала, че мога да изпадна в такава ситуация и за това не можех нито да реагирам, нито да се защитя...

Ми Катюш , забиваш и на нея един шамар и да знаеш поне за кво ти вика 

По темата  - Мъргулия в случая си права . Ако бях аз щях да си преместя детето може би вдруги ден от тая количка 

Въх напоследък много съм изтрещяла , май ще имам конфликнти ситуации пак 

Биби го е написала много добре, нямам какво да добавя.

И аз мисля, че bibi много точно се е изказала. Аз обаче не знам как бих реагирала на такава ситуация...Сигурно ще млъкна и ще стоя като вцепенена...Не съм попадала на такива невъзпитани хора около себе си, и слава богу. Дори не мога да си представя, че съществува такова отношение.

Има си ред, щом Иван е вътре, ще го чакат и ще се качат след него

Иван си е бил пръв в колата - значи правото е на неговастрана 

Аз на твое място сигурно бих казала нещо на майката на близнаците. Сигурно бих й казала, че не моето дете е нахално, а наейните, които се опитват да го избутат. Или нещо от сорта, че не е редно двама да се съюзяват срещу един  . Не съм изпадала в такава сутуация, но мисля, че не бих си замълчала

При такъв коментар ти се чудя защо си навела глава и си си замълчала, аз лично не бих, та даже бих се намъкнала в количката при детето ми да си играем заедно за неопределен период от време.
Ако са щяли да се возят тогава ситуацията е друга, но пак не и дава право да казва на детето ти че е нахално. Иначе аз попадам в повечето случаи в обратната ситуация, детето ми иска да се вози, но в "депресанта" /аз така му викам/ обикновенно има стоящи деца, които просто си играят, казвам и да отиде и да ги помоли да слезнат за да се вози и после пак да си се качат, ако не искат я пращам при майките им тях да моли. Случвало се е обаче да и кажат, че децата няма да слезнат, защото били отишли първи там, тогава вече и аз се намесвам, питам ги ще се возят ли и получавам отговор, че ако питам дали стотинка ще пускат, не нямало, защото децата не обичали да се клатушкат, е добре ама моето обича и иска да се поклатушка няма да им стане нищо ако слезнат за 5 минутки. След реплики от моя и от тяхна страна децата все пак слизат, моето си пуска стотинка, аз сядам на масата и обръщайки се виждам как НЕобичащите да се люшкат деца са се настанили при нея правейки я на сандвич, а тя реве като магаре, ей на това му викам аз нахални деца.

Забележката, че детето е нахално би ме изкарала извън нерви. Иначе в ситуацията бих отстъпила на близнаците, за да са заедно, но да кажат че детето ми е нахално нямаше да го понеса. Май щеше да има скандал.

и аз имам подобна история с близнаци. преди време, когато голямата беше на около 1г и половина, чакахме доста дълго да се освободят едни люлки, и тъкмо когато се освободи не една, а две съседни даже, докато се наведа да вдигна мила и да я занеса на люлката, изскочи един татко, хвана двете люлки и каза че са заети, защото имал близнаци и те искали да са заедно. щели да дойдат след няколко минути. аз му казах, че за няколко минути моето дете ще се налюлее и я сложих на едната люлка. таткото помърмори малко, но наистина - докато дойдат близнаците, на мила й омръзна и слезе. все си мисля, обаче, че ако беше майката, нямаше да се разберем. `що така жените сме такива воинствени и скандалджийки?

Няма какво да повтарям bibi - все едно аз съм го писала.
На въпросната с близнаците толкова й е културата.

Аз пък с тези колички имам по-различно преживяване. Преди няколко седмици ходихме в Зоопарка и нашите искаха да се возят на един пеещ хипопотам, а аз бях останала вече само с 1 лв. на монета и някакви дребни монети (татито беше отишъл да купува нещо за ядене и можех да ги возя само веднъж). Та, качвам Есата и пускам монетата, защото тя нямаше търпение и докато взема Киса да я кача, някаква майка слага нейното дете на седалката. Аз буквално зяпнах и започнах да й обяснявам, че съм пуснала монета да си возя моите деца (при това до нас имаше още една свободна количка), а тя се обърна и ми каза да съм изчакала. Аз пак съвсем културно й обясних, че нямам друга монета, а тя "Като нямаш, няма да се возят." Причерня ми и вече обмислях как да я ошамаря  , когато видях, че идва мъжа ми и викнах към него: "Жоро, ела." (е, не с цел да сбие госпожата), а тя грабна детето и хукна нанякъде. Само дето в това време играта беше свършила, Еса врещеше за още, Киса беше сърдита и се тръшкаше, мъжът ми също нямаше монети, а аз бях яхнала метлата.

Майка Зайка, а люлките двойни ли бяха или единични. При всяко положение, децата още не са били дошли, та е имало време за люлеене. Питам, защото, когато са двойни (моите госпожици не обичат да са постоянно заедно и не искат на една люлка), ги люлея на отделни люлки, но ги местя на една, когато дойдат други деца. Ако обаче ги люлея на единични и впоследствие дойде друго дете, няма начин да сваля едната, за да се люлее другото дете (1. няма как да люлея едната и едновременно с това да гоня другата; 2. която и да сваля от люлките, тя ще плаче и ще иска да се люлее). Разбира се, ако отидем и вече има друго дете на лююлките, просто си продължаваме и отиваме на пързалките.

Относно това да моля някое дете да спре да си играе, за да играят моите, е адски неприятно. Нямам право да изгоня никое дете, за да се забавляват моите. Същото важи и с обратна сила, ако моите си играят някъде и някой дойде да ме гони, за да си играе неговото дете, на инат ще стоя.

Тегля една майна (може и не на ум) и не се ядосвам.
Аз пък попадам все на добри дядовци дато пускат монета за тяхното дете и канят и моето да се качи. Иначе само въртим кормилото, щото и пет лева няма да ме оправят пусна ли му гювеч да се клати

Точно и ясно казано!

Животът е чакане и децата трябва да се научат постепенно на това.
Винаги се намесвам, ако се опитат да се предредят. Когато дойде техният ред обаче, никога не ги карам да бързат или да отстъпват мястото си на някого. Изчакали са си реда, могат да го оползотворят безопасно, както и колкото намерят за добре.

Аз самата никога не се блъскам, бутам и предреждам. Когато дойде редът ми обаче, върша нещата спокойно и без притеснение. Използвам времето, както намеря за добре, защото ми се полага. Изчакала съм си реда! 

azaf, люлките бяха единични, но се обърнах и видях, че майката чакаше за сладолед с количката с децата, и прецених че докато дойдат, на моето ще му е омръзнало... както и стана. иначе, естествено, нямаше да се натискам за люлката - близнаците винаги са с предимство, все пак две е повече от едно още повече, че и мъжът ми е близнак

Даже и да не си била права, агресивната реакция  на майката не е оправдана.
Моята госпожица едвам ходи, но от известно време любимото и занимание е да застава пред пързалката и да се опитва да я изкатери. Непрекъснато пречи на големите деца. Не съм права да я оставям така, но понякога ми писва да стърча непрекъснато до нея и свалям от пързалката. Родителите и децата се съобразяват и даже като отида да я отдръпна ми се извиняват за неудобството  Не знам от учтивост ли е, по-търпеливи ли са или лицемерни, но каквото и да е ми харесва много 

Досега съм попадала на много учтиви "майковци и татки"  на играчките с монети, веднъж возих на един татко детето на въртележката в Софияленд (тази, на която пускаш монетка и се въртят три кончета) и ме гони човекът където седнеше Ането, да й пуска монетка 

Кофти е коментарът за нахалното дете; казваш със спокоен и равен тон на жената, че не е права да нарича детето ти нахално. То също е добре да чуе. Предлагаш алтернативен подход "трябваше да дойдете при мен и да ме помолите да го сваля за малко, окей?"

Това го пише спокоен човек, който вече си е вдигнал скандала за днес 

Чета ви посред нощите и се смея, е поне "моите" хора бразилците биха Хърватия и ми е весело.

А по темата - не е трябвало да го сваляш детето, а майката си е меко казано невъзпитана, аз също имам голяма уста, но откакто съм майка/вече близо 3 години/, много цензура си налагам.
Както и други са писали, щях да стоя там до последно, като се разсейвам и си бърборя с детенце.
На мен наскоро в една от кварталните градинки ми се случи също да чуя неприятен коментар, не за моето, за други деца, но все пак ДЕЦА - "остави ги, маме, тия лоши каки". И за затвърждаване се повтори 3-4 пъти. Не е правилно така да се обсъждат деца, независимо дали ни харесват или не.
По-весело и поздрави

И аз като близнашка майка, няма какво повече да се изходя по въпроса след  bibi.
Като искат да се качват и двамата, чакат си детето да слезе и тогава АТАКА. Няма такива единия да ми се качва, другия да чака, да не говорим пък да гоня чуждо дете. Е, ако ще пускам монета питам уж деликатно `ще се вози ли` 
А ситуацията погледната от твоята страна ...т.е. да стои въпроса дали да отстъпя на другото дете ... по принцип се опитвам да си уча децата да помагат и се грижат за по-малките. Т.е. когато спора е с по-малко дете, се опитвам деликатно да убедя моите да отстъпят, но когато е по-голям `врага`  не му цепя басма.
Ти казваш, че близнаците били по-големи, еми => по моята теория си в право  Пък `възпитаните` родителки няма изобщо какво да ги коментирам.
Катюш, azaf захвърлихте ме в чуденка - да се смея ли, да плача ли 

По този повод една смешна ситуация преди години с такава количка.Моя големия син беше на 4 годинки и съм го качила и съм пуснала стотинка и той се клати, но количката е двумесна - идва една майка и най - нахално качва в движение нейното дете до Гого за да ползва возенето без пари. Моя син най заплашително се изправя и започва да бута дтето и не му дава никъква възмоност да се качи и само вика  ".........не се качвай , това си са моите пари , няма да се возиш с тях"...

Единствено бих си отместила детето, ако само седим ,а други искат да се возят.

  Добре си направила, че не си се скарала. Хора всякакви. Само си разваляш настроението ако им се връзваш.
  А следващия път остави Иван сам да се оправи. Имам две деца - голямата все я поучавах-сега е мила и добра, всички я хвалят, но стане ли проблем с хората, винаги търси помощ. Или от родители, роднини или от учителките. Малката е на година и десет месеца. На люлки, детска площадка при всички ситуации (почти) я оставям да се оправя сама и повярвай се справя много добре, сама си решава кога да отстъпи и кога да си отстоява своето. И най-интересното е че решението не зависи от размера на отсрещния. 

И с това на какво научи детето си?
Не съм качвала мое дете при друго което се вози, но нямам нищо против, ако мое дете се вози  само, да се качи някое чуждо.

С кое точно, че то такива такива моменти са нон-стоп? 

Няма проблем да се качи друго дете,ако ние сме пуснали парички.Както и обратното.Случвало се е много пъти.А невъзпитани и нахални родители-бол.Аз затова се опитвам да се разбера с децата им.Обяснявам им,говорим си и после давам пример на моето как не е добре да се държи и защо смятам,че въпросните деца се държат неподобаващо.Има ефект.

Ето в това е проблема Но птици - всякакви

Ти може и да нямаш нищо против, но детето ти може и да има!

Деметра, изпревари ме  Първо да попитат дали може и ако ние нямаме нищо против, може! Но да се качват без да питат 

И аз точно затова се замислих... Много е грозно така да обиждаш друго детенце, при това - съвсем без причина... Но какво да правиш - всеки си е с номера - и все пак наистина биваше да и кажеш, че съвсем не е права в случая...

Пу за мене! 

За питането сте абсолютно прави! 
Но да чуя от децата си `парите са си мои, няма да се возиш с тях`... не само, че не го намирам за смешно, ами и ще има много сериозни последици за тях    ТОва е една съвсем друга тема, тази за отношението към парите и материалното ... 

Аааа, при мен беше за първи и надявам се за послед път ...

Аз пък си мисля, че подобни истории тепърва ми предстоят - напоследък (дали, защото аз съм малко поизостанала от ежедневните сблъсъци с всякакви характери или, защото не приемам определени неща в поведението) имам усещането, че хората масово бъркат отстояването на правата си и защитата на себе си и децата си с нахалството и простотията (а и не само в такива ситуации, а в повечето ежедневни неща - в магазина, на пазара, в заведението, в парка и т.н.).
Или аз съм станала много чувствителна, или "дебелокожите" хора стават все повече. Дано съумея да науча децата си да балансират между възпитанието и самочувствието  .
 

Това е една спонтанна реакция не 4 годишно дете.Никъде не съм споменавал за моята реакция и за обяснението ми по-късно. Но чуто по този начин беше смешно и по детски си отстояваше правата.А на 4 години да им обясниш и да те разберат за материалните ценности- пожелавам ти го , дано ти да успееш! Стойността на парите и всичко около тях е нистина друга тема, която не съм искала да повдигам, но смятам и за неумесно да има сериозни последици за едно 4 годишно дете за тези си думи.
Напротив, то е осъзнало истината, че ако няма паричка няма да се вози и след като съм му дала, той е заслужил и това си е неговата игра и само той може да разреши дали иска компания или не, или най-малкото можеха да го попитат или мен да попитат.
Не приемайте толкова на сериозно думи и постъпки на децата си- те все пак са дечица и сега откриват света по свой начин - не може да го дърпаш и спираш за всяко нещо и да не го оставиш сам да го открие и да се радва на него.Не можеш да накараш едно дете да мисли като теб и да действа като зрял човек . Разводняваме темата в различна посока! Съжелявам за това!

за мен етикетът изисква ако детето ми е играло известно време на някоя играчка и се появи друго дете/деца, които искат да играят на нея, да им я освободим ако не на момента, след неповече от минута-две. но ако чуя подобен коментар, особено направен очевидно да го чуе и детето ми, и аз, подозирам, че не само няма да карам детето ми да освободи играчката, ами и дори тя да му е омръзнала и да иска да си ходи от нея, няма да му позволя...

Мисля,че децата ни,колкото и малки да са,са не по-малко пълноценни личности от нас.Зряло поведение спрямо нашите критерии не можем да изискваме,но това не значи,че не трябва да приемаме всички техни "дребни" проблеми и "малки" войни с подобаваща сериозност!А и "зрялото поведение" не предполага ли адекватна реакция,аналитично мислене,задълбочено наблюдение на ежедневни ситуации?Простете,може би надценявам вашите и моето дете!Но твърдо съм убедена,че зрелостта е не придобито знание или умение в късна възраст,а проява на всички онези качества и характер,които самите ние влагаме и възпитаваме в децата от наистина най-ранните им години.Така че,аз бих се намесила в такава ситуация-ясно аргументирано-не за да разрешавам конфликт,а за да дам насока или пример на детето как се действа в случай на оспорване на правата му например.Защото,повярвайте,за едно дете проблемът с избутване от количката или присвояване на играчката му,е аналогичен на нашите проблеми на работното място!
Май стана твърде сложно,но моят modus vivendi е следният-отстоявам полагаемото се на моето дете-благо,но с твърдост-и се стремя да го науча то да се справя по подобаващ начин само!

Но пък знам защо няма да ми дадат разрешително за огнестрелно оръжие!Ако някоя кокона се опита да направи неоснователен коментар по адрес на детето ми пред своите отрочета...  

не знам, как бих постъпила в подобна ситуация. Опитвам се да обяснявам всичкото на мъничето, но подобни неща ... не знам. Реагирам според случая. Но съм сигурна, че никога не е рано и не е късно да се дава пример за държане на децата ни за това, какви бихме искали да ги видим един ден.