Студенти в Холандия/Нидерландия - 4

  • 75 065
  • 740
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 24 467
Моят има една 9-ка даже, ама само на един изпит и то така били 4%, според статистиката им.  Другото 7,7; 6,5; 7,2 - такива едни мешани неща. Важното е, че минава за сега. Даже счетоводстовото със задачите, които сефте видя преди 3 месеца. Чуди се статистиките как ще кара, като и тях не е помирисвал изобщо.
И моят доста време се чуди какви са изискванията, какъв е форматът... Все смята, че е можел още да се информира предварително. Надява се другите да ги мине по-добре, но аз му заявих, че и така сме много доволни от него и каквото направи горница - все ще е добре.
Сега щял да води холандски приятели на бг- чалга парти. Не харесвали ракията ни, били бираджии, но купонът с тях пък е на шест.
Laughing
Ох, умирам от смях, като си представя как им превежда текстове на песни...

С един колега, чиято щерка завърши бакалавърска степен в Холандия и сега учи в САЩ, се смяхме по този повод - у нас, в България, от 100 записани пък 120 завършват.

Последна редакция: чт, 29 ное 2018, 20:48 от Judy

# 151
  • Мнения: 18
Здравейте.Аз получих своя условен прием в Ханзе-international communications, а приятелят ми Game Design.
Ще се радвам ако  някой който учи там ми разкаже как е първата година за тези спциалности, как минава, трудно ли е.Прочетох нагоре и малко се уплаших, какво имате предвид под това, че има неща в изпитите, които не се учат?
Ще се радвам за повече подробности!

# 152
  • Мнения: 24 467
Норче, за тези специалности не знам, аз говоря за "Международен бизнес" - в икономическите специалности по изпитите се падат някои неща, които просто искат основа от средното образование, която нашите я нямат, т.к. не са учили. Даже им влиза в един държавен изпит по граждански науки. Нашите там в началото гледат на парцали. Докато вдене що зор видя...
Но виж, и така се изкарва и се вземат изпити, в крайна сметка.
Много му помогнаха местните аборигени, в интерес на истината. Готини хора.
На моя му препоръчах  да си види кое не е направил и да си компенсира, че може и нататък да му се явят като дупки. Той също смята, че е добре и ще го направи.

Последна редакция: пт, 30 ное 2018, 11:50 от Judy

# 153
  • Мнения: 6 421
Много ми става мъчно за децата които не са минали първи блок. Синът ми споделя, че много от тях директно си заминават, макар че имат платена първа година и съответно право да продължат обучението си , независимо че няма да имат право да запишат втори курс, Но както казва синът ми - това си е опит, защо да го губят, никой не им забранява да работят по останалите три блока.  И да  продължат да търсят с  какво точно биха искали да се занимават.
 Аз си обяснявам големия отлив с  екзотичната  специалност, която  за деца които нямат    "фактор  х"  идва прекалено ирационална. Начина по който се обучават децата, дългите проучвания по зададена тема , в хода на които сами откриват и достигат до отговорите на зададените им въпроси. Свободата да работят със стил който им е най-близък, било в група или сам, със собствено темпо, и накрая да представят завършен продукт който да заинтригува комисията. Ежеседмичната обратна връзка която имат с преподавателите, и резултатите от която могат да проследяват онлайн във всеки един момент - всичко това е на космически години от конвенционалното образование в което са били преки участници до скоро.  В този ред на мисли синът ми казва, че в неговата специалност отпадат с еднакво темпо до края на обучението. Независимо дали си първи или трети курс, ако не си креативен... отпадаш.  Което от друга страна е добре, защото това ги държи будни, търсещи, творчески настоени и креативни.
Ние изпратихме коледните му подаръци при него, защото ни е страх, че на връщане, с този ограничен багаж няма да може да си ги вземе. А пък става въпрос за техника за снимане, която ще му е необходима там, и не си струва да  рискуваме.  Иначе той се  награди с нова камера, работи усилено както по втори блок, така и с неговите си дела които му носят допълнителни ползи като опит и лични средства за неговите си проекти.  Не спира да ме радва и удивлява всеки път, когато имам шанса да го чуя  и да си дам сметка колко голям и самостоятелен е, отговорен и разсъдлив. Старата си камера ще донесе на брат си, който  след тежкия  ДСД изпит започва да идва на себе си и  го е обзел работен ентусиазъм.  Сигурна съм, че чака големия с нетърпение. Като и ние, разбира се. Моля се за ясно  време и чисти писти , за да се върнат децата ни навреме .

# 154
  • Мнения: 24 467
Цитат
много от тях директно си заминават, макар че имат платена първа година и съответно право да продължат обучението си , независимо че няма да имат право да запишат втори курс, Но както казва синът ми - това си е опит, защо да го губят, никой не им забранява да работят по останалите три блока.  И да  продължат да търсят с  какво точно биха искали да се занимават.

Причината да го направят, според такива бързо отказали се студенти, които моят син познава, е че са разбрали от сега, че това не е тяхната специалност. Ако са сигурни в това, то и за мен решението им да се откажат от самото начало е логично. Нека поработят, да се поогледат. Може да не почнат да учат веднага от следващата година или да не почнат въобще. Но ако са сигурни, че това не е тяхното нещо - няма смисъл, наистина. Би имало смисъл при колебание "дали", но ако такова няма - смисълът наистина се губи.
Също така ако от останалите блокове се съберат още такива невзети изпити, шансът да се мине годината с всички тях е нищожен.
Това си е и тяхно решение, нас не ни касае, обаче ги разбирам. Ако съм сигурна, че нещото не е моето, няма да се силя да се занимавам с него и да губя време.
На мен ми е интересно, когато сравнявам нашата система с тяхната.  Тук който не е решил, той не е завършил. Smile

Последна редакция: пт, 30 ное 2018, 11:51 от Judy

# 155
  • Мнения: 458
Да ви "успокоя", че и след първи курс не е по-лесно. Задачите се усложняват и сгъстяват - първата година имаше по 2 assignment на дисциплина, тази година - по 4. Моята се бори с втори, успеха й се повиши, защото е наясно къде да си търси информацията, която ѝ липсва, но още се бори с това, че нямат тесни рамки.
Примерно по дисциплината Movie and brain им дали да пишат есе, свързано с курса. Първият въпрос от наша страна бил "на каква тема?". Отговорът - избери си тема и пиши. Тогава се почва едно лутане - аз имам двадесет теми в главата, знам ли коя е правилната, ако не избера точната, ще ми намалят оценката...
Още й е трудно да преодолее наученото в нашето училище, че трябва да напишеш точно това, което очаква преподавателят. Но с опита през седмиците видя, че там се оценява не заглавието и мението ти, а че можеш да го мотивираш в рамките на броя думи, което се явява единственото ограничение. И че се цени креативността, а не механичното научаване на факти.

# 156
  • Мнения: 24 467
Не натоварването, а придобитият вече през първата година опит и по-голямата близост с новата и непозната за тях система улеснява нещата по-натам.
Аз споделях няколко пъти кое му  е най-трудното - не обемът, не  гъстотата на самото натоварване, а именно неяснотата на изискванията, това, че за нашите студенти те са нови и в началото - непонятни. А си има конкретни такива. /Има точни дисциплини, в които не можеш само да си твориш каквото и както ти харесва./ Лутането им губи време и ги сащисва в началото. Допълнително беше и това, че в специалността му не се почва от А - Б, а се ползва като основа информация от предходната образователна степен, която у нас е неналична.
Иначе то е ясно, че работа ще е нужна до края. Обемът не е стресовият фактор. Поне за моя син.
Иначе много му допада образованието там като цяло. Сега правят голям групов проект, нещо като голям бизнес-план и му е много интересно, нищо, че е времепоглъщащо. Работата в група е нещо, което у нас липсва, а като умение е много нужно, особено за някои професии. И е много благодарен на колегите си, с които работи в групата, както и на шанса си да е именно с тях, т.к., както споменах веднъж, се оказа, че са най-подготвените в потока му, а това е страхотен мотиватор.

Последна редакция: пт, 30 ное 2018, 13:14 от Judy

# 157
  • Мнения: 847
Искам да попитам някой дали е подавал документи в Техническия в Айндховен, специалност " Архитектура, урбанизъм...." без посредническа агенция?
Какви документи искат?
На дъщеря ми са й отговорили, че не изискват мотивационно писмо, което малко ме учуди.
Много моля ако някой знае, да сподели, може и на лични да пише!

# 158
  • Мнения: 6 421
Да ви "успокоя", че и след първи курс не е по-лесно. Задачите се усложняват и сгъстяват - първата година имаше по 2 assignment на дисциплина, тази година - по 4. Моята се бори с втори, успеха й се повиши, защото е наясно къде да си търси информацията, която ѝ липсва, но още се бори с това, че нямат тесни рамки.
Примерно по дисциплината Movie and brain им дали да пишат есе, свързано с курса. Първият въпрос от наша страна бил "на каква тема?". Отговорът - избери си тема и пиши. Тогава се почва едно лутане - аз имам двадесет теми в главата, знам ли коя е правилната, ако не избера точната, ще ми намалят оценката...
Още й е трудно да преодолее наученото в нашето училище, че трябва да напишеш точно това, което очаква преподавателят. Но с опита през седмиците видя, че там се оценява не заглавието и мението ти, а че можеш да го мотивираш в рамките на броя думи, което се явява единственото ограничение. И че се цени креативността, а не механичното научаване на факти.

Добре казано. Давам си сметка, че синът ми категорично отказваше да се подготвя в училище по готови шаблони. Обичаше немски и английски, защото там ги обучаваха по система с много писане и изразяване на лично мнение и позиция. Казваше ми, че формулира мисъл много по добре на немски или английски отколкото на български. В този ред на мисли никога не е бил отличник и ние се притеснявахме много от това, че няма нагласата да поема големи обеми информация и да ги запомня. Оказва се обаче, че сега  подобни умения не са му крайно необходими. Разчупената гледна точка, възможността да мисли различно и да вижда извън квадрата  - все неща които му пречеха да се впише в средата си по време на средното образование сега се оказват негов плюс. Или поне засега.

# 159
  • Мнения: 6 421
Moля живеещи в Холандия за малко разяснение - ако синът ми превежда от холанската си сметка към български сметки - ще има ли такса?   Защото той твърди, че се е разплащал към частни сметки и е нямал никакви такси. Примерно - превеждал е 40 евро, а тук са получавали 78-79 лева. Това възможно ли е?

# 160
  • Наблизо
  • Мнения: 8 796
Да,напълно е възможно защото холандците са в сепа а ние не.Затова оттам не плащаме,а оттук плащаме.

# 161
  • La casa de Mickey Mouse
  • Мнения: 1 409
За сина ти е безплатно, той не плаша никакви такси за преводи в ЕС, но на получателя в България му струва 7€

# 162
  • Мнения: 1 970
7 евро.... в някои банки може, в други е много. Но винаги струва нещо, факт, докато не влезем в ЕРМ2 ще е така, за нас еврото е чужда валута, затова банките ни цакат и ще го правят докато могат.
И със СЕПА е същото - в някои банки има, в други още не....
Няма значение дали е сепа или таргет, проблемът се свежда до горното - когато закрият Бисера и почнем да си купуваме мляко с евра, няма да има такси за получен превод.
Дотогава ще плащаме.

# 163
  • Мнения: 6 421
Вижте, ситуацията е такава - той превежда 40 евро, тук получават между 78 и 79 лева. Няма такса. И така по три различни сметки, И всеки път те си получават цялата сума, без отдръжки. Това как става?

# 164
  • Наблизо
  • Мнения: 8 796
Със СЕПА.Зависи от банката де,но повечето нямат такси за малки суми.Моята например слага такса ако надвиша 100 евро.Ако е под,дори и 10 превода да направя,няма проблем.

Общи условия

Активация на акаунт