Ама защо продължавате да настоявате, че е овикван, командван и какво ли не? пак питам, по себе ли си съдите?
- Публикувана: 14 окт. 2018, 16:44 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2018, 16:15 ч.
Отношенията ни се влошават
Съдим по тона, с който авторката комуникира с нас.
Seerose, хубаво си цитирала какво прави авторката, ама пропусна да цитираш и следващото изречение, в което пише какво очаква мъжа й 
Факт. Но мисля, че и тя, и мъжът й искат елементарни неща, въпросът е в тона, с който се задават. Аз не прочетох той да й е казал "ДЛЪЖНА си да готвиш и гладиш всеки ден". Аз затова казах, че е нужен разговор, в който и двамата да направят един план, да се види мъжът къде може да се включи, а авторката - на кое може да каже "майната му, утре".
Ми, и аз искам като се прибера ММ да ми е направил вечеря, да ми е преинсталирал уиндоуса на лаптопа, да е извел кучето, да ме посрещне ведър и усмихнат и да ме тръшне на леглото. Ми да, ама не става точно така и си представям как се прибирам, започвам да му се умилквам, а той ми скръцне със зъби "Не сега, не виждаш ли, че ти преинсталирам уиндоуса, ти какво, бавен лаптоп ли искаш?". Ми, да, после със сигурност ще кажа "еййй, да, има разлика, определено е по-хубаво като не цикли по 1 минута", ама ако трябва да си избирам между 2-те дейности, еми ще почакам 2-3 дни с преинсталацията.
Ще дам един съвет на авторката.
Не знам дали е правилен, но нищо не и пречи да пробва.
Измисли си ангажимент тези дни.За около час.Остави му детето и излез.Ако се притесняваш нахрани го, смени памперса и тогава излез.
Като се прибереш не го разпитвай , не му прави забележки как се е или как не се е справил.
След известно време пак му го остави и излез.Този път му кажи че трябва да нахрани бебето.
И така, с малки стъпки.Приобщи бащата към сина.
Може и да мрънка в началото.Та какво от това.Нека си мрънка.
Но и ти не прави забележки.Нищо че детето реве.
Не знам дали е правилен, но нищо не и пречи да пробва.
Измисли си ангажимент тези дни.За около час.Остави му детето и излез.Ако се притесняваш нахрани го, смени памперса и тогава излез.
Като се прибереш не го разпитвай , не му прави забележки как се е или как не се е справил.
След известно време пак му го остави и излез.Този път му кажи че трябва да нахрани бебето.
И така, с малки стъпки.Приобщи бащата към сина.
Може и да мрънка в началото.Та какво от това.Нека си мрънка.
Но и ти не прави забележки.Нищо че детето реве.
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте) 
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте)
НапраО може да ми дишаш праха. Само три месеца!? При мен цялото време беше рай. И продължава, вече шеста година
Да, изключително много ми липсва, само че аз драма нямам и не съм пуснала тема как да се справя с бебе и с всичко останало. Авторката също не е. Пуснала е тема за отношенията с мъжът си. Не за чистене, готвене и пране и как не смогва с бебе, за да започнете с дежурните нелепи реплики за ОРГАНИЗАЦИЯТА. Просто няма нищо общо с темата. А и самото изречение е абсурдно когато иде реч за бебе, но няма смисъл да коментираме повече...
Нея я вълнува как да накара мъжът си да бъде баща и да се вълнува от нея и бебето, а не от биричките и маминка...
Нея я вълнува как да накара мъжът си да бъде баща и да се вълнува от нея и бебето, а не от биричките и маминка...
Калина, организацията е част от отговора. Ако авторката излезе от вманиаченото си състояние, че само тя може да гледа перфектно бебето и си оптимизира малко работата около него и домакинството, ще ѝ стане значително по-леко на душата, а от там ще ѝ бъде и по-леко просто да връчи бебето на баща му докато тя си взема дълъг душ и не се тръшка дали в този момент той държи бебето по най-правилния начин.
Калина, организацията е част от отговора. Ако авторката излезе от вманиаченото си състояние, че само тя може да гледа перфектно бебето и си оптимизира малко работата около него и домакинството, ще ѝ стане значително по-леко на душата, а от там ще ѝ бъде и по-леко просто да връчи бебето на баща му докато тя си взема дълъг душ и не се тръшка дали в този момент той държи бебето по най-правилния начин.
Това разбира се, че трябва да го направи, аз лично съм я посъветвала в първите постове на темата, да постъпи точно така. Просто приказките за умората и организацията не са на място и нямат много общо тук. Проблема е, че мъжът абдикира от отговорност, а не нещо друго, според мен.
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте)
Аз няма да те наскачам, а ще отбележа от опит- ако детето е заобиколено от спокойна обстановка, е спокойно и то.
Дори коликите се понасят по- лесно.
И да, преекспонира се с умората на жената вечер- не че е бодра като краставичка, но всъщност е отегчена и е нормално да се зарадва като се върне мъжа и има с кого да си каже цяло изречение.
Или да му каже да не пазарува, а тя да излезе, да се пошляе по магазините........да си разведри мозъка.
Само че, как да стане, като ще изтърве възможността да отметне свършената от него работа, която трябва задължително да е наполовина на нейната поне, че да не се чувства мината?
Аз пък да ви кажа, първите три месеца, след като се роди синът ми си бяха РАЙ! Всичко е въпрос на организация и спокойствие. Имала съм време за всичко, верно че ми беше спокойно детето, но малко се преекспонира с това колко била изморена жената вечер. Изморена е, защото иска да я виждат изморена и се вживява в ролята на мъченица. (ай ся ме наскачайте)
НапраО може да ми дишаш праха. Само три месеца!? При мен цялото време беше рай. И продължава, вече шеста година
О, да, Хайче... и при мен.
Визирах първите 3 месеца, защото са предмет на темата, колкото и някои вкиснати Калинки да се опитват да твърдят, че не е.