- Публикувана: 15 окт. 2018, 00:30 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2018, 02:05 ч.
Спам тема (лов ис ин ди еър) от 15.10 до когато
Към залеза, чо'ек, аз ли да те уча?!
Стига с тия залези ... изгреви трябват
Това си е цял строеж, луна. Не е за мен тая работа, аз още цикля как да се подредим у дома и не мога да си избера един от четирите варианта, които съм намислила. Не ме притиска време, но трябва да се бистрят идеи.
Пънчи, значи към морето запрашвайте! Чувала съм, че там има чудесни изгреви
Пънчи, значи към морето запрашвайте! Чувала съм, че там има чудесни изгреви
Лун, на пролет чакаме снимки на китно дворче 
Точно така. Едно е да си на колене пред залеза, друго - на колене пред изгрева 
Стига с тия залези ... изгреви трябват
Луна, ще покажеш ли обзавеждането?
Ся точа нокти за нов строеж.
Тоя ми е измислен до края, барабар с райграса, външното стълбище, щото дворът е на две нива и барбекюто на второто ниво.Такава работа ми дава криле.
П.П. Аз съм бояджията. като Янчето.
Към залеза, чо'ек, аз ли да те уча?!
Стига с тия залези ... изгреви трябват
Изгреви чак на Жулай морнинг... рано ти е още
Луна, ще покажеш ли обзавеждането?
Ся точа нокти за нов строеж.
Тоя ми е измислен до края, барабар с райграса, външното стълбище, щото дворът е на две нива и барбекюто на второто ниво.Такава работа ми дава криле.
П.П. Аз съм бояджията. като Янчето.
Янче, ти си от мойто тесто. 
Първият ми бояджийски опит на собствена глава е от дванайсетгодишна възраст. Бях решила да обновявам къщата за току що родените ми сестри. Не искам да си представям какъв хаос е заварила баба ми, която пристигна за изписването на майка ми от болницата. 
Оттогава съм си все така луда по такива въпроси.
Насъбрах едни палети в двора от разните работи, дето са ни доставяли... викам си, ще измъдрим как да ги оползотворим за нещо интересно. Болката ми беше неизразима, като видях, че милото е сковал легло за кучето от най-хубавите, че уж щеше да ражда. Още го преживявам, че ми провали недооформените още планове за тия палети.
Първият ми бояджийски опит на собствена глава е от дванайсетгодишна възраст. Бях решила да обновявам къщата за току що родените ми сестри. Не искам да си представям какъв хаос е заварила баба ми, която пристигна за изписването на майка ми от болницата. Оттогава съм си все така луда по такива въпроси. Насъбрах едни палети в двора от разните работи, дето са ни доставяли... викам си, ще измъдрим как да ги оползотворим за нещо интересно. Болката ми беше неизразима, като видях, че милото е сковал легло за кучето от най-хубавите, че уж щеше да ражда. Още го преживявам, че ми провали недооформените още планове за тия палети.
Еее, Кико, ам`чи то е най-голям кеф да плескаш с латекса. После чистенето и подреждането на дреболиите е това, дето ми калява нервите.
Миналия месец боядисах тукашния апартамент, много пипкаво беше, докато мина ей тия заврънтулки:
Миналия месец боядисах тукашния апартамент, много пипкаво беше, докато мина ей тия заврънтулки:
Скрит текст:
И това беше само в едната стая. Коридорът, кухнята, банята и спалните са си отделно. Ама пък ми харесва тая дейност
Исе, при теб на този етап е мисия невъзможна.
Лун, така наехме апартамента. Макар и да имам картбланш от собственика за промени, все пак се придържам към това, което беше. Още се смеем, че когато предишният обитател дойде, след като се бяхме нанесли, и влезе в хола, първите му думи бяха: "А, аз не знаех, че холът бил толкова голям". Обичайно апартаментите тук се отдават мебелирани и като го взехме, в хола имаше само тесни пътечки за придвижване, като лабиринт. Първата ми работа беше да изчистя и разместя.
Интересно, че такива дейности ме успокояват; хобитата ми, колкото и да са пипкави, също така ми действат. Обаче да бродирам примерно - нямам нерви.
Лун, така наехме апартамента. Макар и да имам картбланш от собственика за промени, все пак се придържам към това, което беше. Още се смеем, че когато предишният обитател дойде, след като се бяхме нанесли, и влезе в хола, първите му думи бяха: "А, аз не знаех, че холът бил толкова голям".
Обичайно апартаментите тук се отдават мебелирани и като го взехме, в хола имаше само тесни пътечки за придвижване, като лабиринт. Първата ми работа беше да изчистя и разместя.Интересно, че такива дейности ме успокояват; хобитата ми, колкото и да са пипкави, също така ми действат. Обаче да бродирам примерно - нямам нерви.
Препоръчани теми