Публикувана: 16 окт. 2018, 15:03 ч.
Последно мнение: 28 окт. 2018, 08:39 ч.

Дъщеря ми на 13г искам да и помогна, но дори и аз не зная как вече?

4 896
30
1

1
2
3
Всички

16 окт. 2018, 15:03 ч.

Мнения: 6

Днес вече реших и аз да се регистрирам тук с вас всички, надявайки се да намеря и прочета някой съвети , описвайки моя проблем.
Дъщеря ми е на 13 г. Живеем във Франция където там е родена. Преди близо две години посещаваше психолог редовно.След като открих , че се самонаранява драскайки се с остър предмет по ръцете....Уж, си споделяме!!! (Някъде нещо бъркам аз сигурно )Уж всичко свърши!!!(поне било период отминаващ) Спокойна и доволна от нея я записах в Ню Йорк за тази година да учи по нейно желание.( надявайки се да я откъсна и от средата ,училище и приятели в което беше във Франция).
Там по необясними нейни причини пък взела хапчета да пие, но не с цел да се нарани а да привлече внимание.
Веднага я взех и си я прибрах във Франция
За жалост във Франция чакаш с месеци за даден специалист. И сега не ни подмина чакането.
Сега пак я записах във Франция да учи.
Но тя пък иска в България
Е, да, всички обичаме България . Особено Аз. И така я възпитах
До като все още чакам специалист. Тук .
Кажете ми ! Как да постъпя? Да сменя ли пак училището? Да сменя ли пак държавата? Аз съм с нея навсякъде разбира се.

# 1 16 окт. 2018, 15:20 ч.

Варна
Мнения: 190

Много е тежко, когато чуеш за дете в подобно състояние.
Ще разкажа малка част от моя лична история . Бях в гимназията , когато без видима причина направих поредица от няколко паник атаки. До един ден , когато припаднах в училище и се почна голямата мъка. Специалисти - невролози , психиатри и ред други , които не откриваха причина за състоянието ми , но въпреки това изписваха какви ли не успокоителни ( които уж трябваше да помогнат ).
Важното според мен е да се намери добър специалист , който да работи с детето. Повечето такива прояви са в следствие на травма на психическа основа (нещо което тревожи или дори тормози детето психически , но може би не смее да сподели). За това е важно да се намери специалист , които да намери гнездото на проблема. Причината може да отношение на съученици към нея , страх от учител, но може и да бъде нещо друго (причини много) . Ако в крайна сметка имаш възможност да я прибереш в България и да бъдеш с нея ( а и щом това е нейното желание) не виждам нищо лошо в това . Децата усещат най-силната подкрепа от родителите си , няма нищо по- естествено от това да бъдеш до детето си и да го подкрепиш в това през което преминава.
Стискам палци всичко да бъде наред , каквото и решение да вземете !

# 2 16 окт. 2018, 15:23 ч.

Мнения: 36 005

някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?

# 3 16 окт. 2018, 15:33 ч.

Мнения: 6

Цитат на: bubanka в вт, 16 окт 2018, 15:23

някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?

Разбрали сме се двечките да спрем интернет и телефони. Защото говорихме, че стореното е много лошо и трябва да говорим със специалист и да направим някакви терапии( групови или индивидуални ) . Тя се съгласи. Пак подчертавам “Уж”

# 4 16 окт. 2018, 15:40 ч.

Мнения: 1 267

Цитат на: Ira Durand в вт, 16 окт 2018, 15:33

Цитат на: bubanka в вт, 16 окт 2018, 15:23

някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?

Като наказание ли това? Не мисля, че при реален проблем това е правилно поведение.

# 5 16 окт. 2018, 15:44 ч.

Варна
Мнения: 190

Много е важно в такъв момент , детето да не се чувства виновно за дадената постъпка . Седнете да поговорите , попитайте я защо го прави , какво изпитва правейки го , но в никакъв случай не спирайте неща , които тя може да вземе за наказание . Трябва да намерите проблема , може да е “модерно” в компанията в която се намира . Може да е принудена от някого да го прави . Интернета и телефона не мисля , че ще поправят нещата .

# 6 16 окт. 2018, 15:45 ч.

Мнения: 6

Цитат на: mimikria в вт, 16 окт 2018, 15:40

Цитат на: Ira Durand в вт, 16 окт 2018, 15:33

Цитат на: bubanka в вт, 16 окт 2018, 15:23

някой друг около нея да прави същото? близък приятел, дори и да поддържат връзка само онлайн?

Да права сте. Няма наказание. Решението е взаимно. Телефон и интернет се използва за комуникация, работа, развлечения с ограничения.

Като наказание ли това? Не мисля, че при реален проблем това е правилно поведение.

# 7 16 окт. 2018, 15:53 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Mihaela Vasileva в вт, 16 окт 2018, 15:44

нали точно за това и аз самата търся помощ! Аз просто я ограничих с интернет пространството или по-точно тя може да влиза. Но все пак не я оставям сама. С нея съм навсякъде. Без да ме види ровя да видя с кого комуникира. Не го правя брутално. Внимателна съм . Нежна . С любов. С грижи.

# 8 16 окт. 2018, 15:57 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Mihaela Vasileva в вт, 16 окт 2018, 15:44

Говорим непрекъснато. Обяснение от нейна страна няма. Казвайки , че не знае!
Като преди това вече се е случвало и ми е обещавала , че няма да го прави.

# 9 16 окт. 2018, 16:17 ч.

Варна
Мнения: 190

В такъв случай търсете добър психолог , които да работи с нея. Щом не иска да ви каже , значи се притеснява да сподели - нещо или някой я притиска. Притеснява ме само факта да не е била заплашвана . Разпитвате ли я за училище как е минало , как са съучениците , а по големите класове закачат ли ги . Може там да се крие отговора на всички тези въпроси . Не се отказвайте и бъдете упорита във въпросите си, применяйте ги с цел да разкаже сама.

# 10 16 окт. 2018, 16:30 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Mihaela Vasileva в вт, 16 окт 2018, 16:17

Да . През всички тези въпроси сме минали. Със сигурност. Не е заплашвана и принуждавана от някого,
През дългия период и през който правихме терапия със специалист психиатър и то не един а няколко избрани от нея за да се чувства тя добре да разговаря не откривам подобрение с нейната потайност базирайки се на последният акт от нейна страна и сменяйки вече 4 училища, две държави.

# 11 17 окт. 2018, 08:16 ч.

Мнения: 11 391

Докато чакате специалист във Франция може да правите онлайн консултации с български такъв.

Според мен и самата Вие имате нужда от психотерапевт. Прекалено много се лашкате в това да поставяте ограничения и да ви казва какво да правите. На 13 години решението да учи в друга държава НЯМА КАК ДА Е НЕЙНО! Разбирате ли? Не е редно родител да казва ОК на всеки каприз. Как така ще летите по света, ще сменята работа и дом, защото на 13 годишна девойка и се иска да е новата и интересната в училище?

Според мен всичко, което прави Вашата дъщеря е ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕ. Нищо друго - иска вашаето внимание и тревоги по нея, иска вниманието на съучениците си. И нараняването и хапчетата са с цел да бъде забелязана. Трябва да работите със специалист, за да разберете от къде идва тази жажда да е център на внимание и то по този глупав начин и след това как и тя и вие да го промените.

Извинете ако ви се струвам рязка. Съчувствам ви искренно, но това трябва да бъде пресечено навреме преди да започнат по страшните неща с наркотици и неподходящи мъже.

Не става дума никъде за баща?

# 12 17 окт. 2018, 09:18 ч.

Мнения: 10 995

И аз подкрепям мнението на Дорис. Според мен вие сте много отдадена майка -прекалено и това ви изиграва лоша шега. Аз също съм такава, но виждам, че децата на по неангажираните родители се справят по-добре с живота и проблемите си. Честно казано съвет не мога да дам как да се справите с детето си, защото аз съм търсила за свойте си деца съвети, но мога да ви кажа само да мислите за себе си и собствената си психика. И да не търсите проблема в себе си, докато се побъркате.

# 13 17 окт. 2018, 14:31 ч.

INFJ
Мнения: 9 413

Самонараняването е свързано с много силна омраза към самият себе си, несъвместимост и неприемане на дадена ситуация в живота на човек и начин да се освободи това напрежение, което се натрупва в душата - при някои са паник атаки, припадъци, при други рязане и пускане на кръв.

Аз бих търсила проблемът в ранното детство, говорите само за вас двете, което ме води на мисълта, че няма баща в картинката. В тези обстоятелства бих търсила проблема и при всички положения бих се прибрала в България, ако се притеснявам за здравето на детето си.

Съжалявам, ако греша.

# 14 17 окт. 2018, 14:41 ч.

Мнения: 2 695

Цитат на: Ira Durand в вт, 16 окт 2018, 15:03

Спокойна и доволна от нея я записах в Ню Йорк за тази година да учи по нейно желание.( надявайки се да я откъсна и от средата ,училище и приятели в което беше във Франция).
Там по необясними нейни причини пък взела хапчета да пие, но не с цел да се нарани а да привлече внимание.
Веднага я взех и си я прибрах във Франция

На мен това ми направи впечатление. 13 годишно момиче е изпратено само в Ню Йорк да учи, а майката остава във Франция? Някак си не мога да приема тази ситуация при това малко момиче. Защото на 13 все още са малки, за да се справят сами в живота, въпреки че им се иска да ги мислим за много големи и отговорни.

И това непрекъснато сменяне на държави и начин на живот. Детето в момента има нужда от стабилност (в живота и в семейството), а не да бъде лашкано насам-натам.

Не ви осъждам. Просто ви давам различна гледна точка на това, което сте описали.

Пожелавам ви успех.

# 15 17 окт. 2018, 21:29 ч.

Мнения: 4 788

А защо детето иска в България? Тя не е родена там, подозирам, че е била в БГ само през ваканциите и може би й се струва прекрасно място. Пиша го, защото виждам как реагира синът ми, който все пита кога ще ходим в България, но всъщност въпросът е ‘Кога ще ходим във ваканция’, защото за него БГ е ваканция, лято, Хисаря, басейни и някой друг мол с магазин за играчки. Нищо повече.

Ако и дъщеря ви познава БГ по същия начин, не мисля, че преместването ще реши проблемите. По-добре действайте на местна почва - психолози прочие специалисти.

# 16 18 окт. 2018, 10:47 ч.

Мнения: 5 262

Моите деца и двете родени в Германия и израсли тук и учили тук с всички удобства и двете искат в България. За тях България е свързана с ваканция, с море, със свобода, с любими ястия, с роднини, с познати и приятели и много хора около тях, с интересни места за посещения, интересни събития и какво ли не.
В Германия имат задължения, учене, организация и много малко свободно време, ходим на работа и плана е доста сбит, хората са много по-затворени и не си приказват така спонтанно пред блока, не се събират спонтанно на кафе ... по-самотен е живота ...
Естествено ако на някой му стане трудно нещо да търси визията за това, което му е било леко, приятно ...
Според мен виж какво и е трудно. Не знам дали можеш да поддържаш някой цял живот да му е леко и приятно , само и само да не изпадне в депресия. Според мен този някой трябва да се научи да не се измъква по този начин от житейските проблеми.

Но аз не съм лекар. Трябва си специалист да прецени ситуацията. Особено ако се отнася за дете. И то не особено голямо дете. 13 години е доста ранна възраст.

# 17 18 окт. 2018, 16:56 ч.

Мнения: 2 024

Цитат на: Ira Durand в вт, 16 окт 2018, 15:03

Скрит текст:

Не пишете нищо за баща / мъжки модел в живота на дъщеря си. Има ли изобщо такъв за нея? Ако няма, то това би могло да е истинската причина за поведението ѝ.

# 18 19 окт. 2018, 13:33 ч.

Мнения: 978

Аз също мисля, че пеоблемър се корени в майката и бащата.

Т.е. нищо не се казва за таткото - къде е, поддържате ли връзка, знае ли за това състояние на дъщеря му?

Вие, уж подкрепяйки я, я подтиквате да се мисли за голяма и отговорна, но в същото време тя е самотна и св чувства недооценена.

Стига с това местене от училище на училище, от държава в държава и то да я оставяте да е САМА във всичко това.
Сменете въпросите с разговори, чисто приятелски, без нотка на родител. Въпросите са досадни за децата и почти никога не казват всичко.

# 19 20 окт. 2018, 21:21 ч.

Мнения: 10 642

Цитат на: Elunaria в ср, 17 окт 2018, 14:31

+1 за това мнение. А, в България вижда място аз бягство от всичкото това напрежение, което й се е струпало във Франция. Бг може да е място което асоциира със "само приятни емоции" и за това да си мисли за България като спасител. На 13 години не може да се справи сама, но сигурно иска и сигурно търси начини да се справи сама.
Това самонаказание означава, че крие нещо доста сериозно, което не е отминало. А, начините, по които се самонаказва, естествено, че ги е видяла по филмите. Според мен е добра идея да ограничите ТВ и интернет за доста дълго време - поне да не вижда и да не помни начини на самонаказания/самонаранявания. Но главното е да откриете защо се замонаказва. Каква е причината да се мрази и наказва. Не мисля, че това е просто за да привлича внимание.
В България сама ли иска или с Вас?

И друга теория имам - не знам дали френските пубери са като нашите бг пубери (най-вероятно не се гримират на тази възраст), но възможно ли да се опитва да подражава, за да бъде социално приета? Сещам се за една испанска пуберка (аз й бях частен учител), която на 12 разви булимия. Била "дебела" и решила, че така ще се справи с проблема.

# 20 21 окт. 2018, 13:59 ч.

Мнения: X

Много странна история. Това света за нищо го нямате, записвате 13 г. дете от Франция в Ню Йорк, все едно е съседният град. И при кого е това дете в Ню Йорк?

# 21 21 окт. 2018, 15:30 ч.

Мнения: 10 995

По света много деца учат в бординг скул. Дори и когато аз бях на 13 години - в миналия век, много деца отиваха да учат в езикова гимназия в друг град и живееха на общежитие. Не виждам супер драма в това. Жената явно е със значително по-висок стандарт от нашия. Не че това има значение де. Проблема си е проблем,независимо от парите.

# 22 21 окт. 2018, 19:09 ч.

София
Мнения: 927

Цитат на: NoMe в ср, 17 окт 2018, 14:41

Цитат на: Ira Durand в вт, 16 окт 2018, 15:03

Аз не разбрах къде майката е писала, че е пратила детето си само в Ню Йорк, а тя е останала във Франция. Напротив, пише, че е постоянно с дъщеря си.

Мила майчице, искрено ти желая да намериш сили и заедно с прекрасното си дете да излезете от тази кофти ситуация. Подкрепям с две ръце мнението на Дорис. Дай Боже всичко да се оправи. Kissing Heart

# 23 22 окт. 2018, 11:12 ч.

Мнения: 12 840

Смяната на държавата няма да реши проблема. Ето, вие сте сменили доста класове и училища, даже и държава и не върви на добре.
Ако е преживяла някаква травма в определено училище, тогава да, би могло да помогне да отиде в друго. Но в случая някак се прехвърля неин вътрешен проблем върху мястото, където учи, сякаш училищата предизвикват проблема. Това едва ли е така.
Странно ми се струва, че тя избира държавата, тя избира специалиста и вие веднага се съгласявате. Сякаш у вас тя взима решенията, а вие виждате ролята си в това, да сте до нея. Не е лошо да я подкрепяте, но е прекалено тежка отговорност едно дете да решава всичко за себе си- а тя явно го прави отдавна. Може би тя не чувства сигурност по този начин.
Помислете за семейна терапия - вие заедно с бащата или другия човек във вашето домакинство. Или, ако няма друг човек - минете вие на терапия също. Не искам да кажа, че сте нещо болна, терапията ще ви помогне да осъзнаете вътрешните си дефицити и проблеми и да сте по-полезна за детето си, но и за себе си. Особено когато става дума за дете, нищо няма да се промени, ако само детето прави терапия.

Все пак се посъветвайте и с личния си лекар във Франция. За него поне едва ли се чака повече от седмица или две.

Последна редакция: пн, 22 окт 2018, 11:28 от Uncommon

# 24 22 окт. 2018, 14:46 ч.

Мнения: 1 267

Въобще не съм сигурна, че в България ще се намери достатъчно добър специалист по въпроса.

# 25 22 окт. 2018, 18:10 ч.

Мнения: 10 642

То тя и до "на частно" ще прибегне.

# 26 23 окт. 2018, 13:48 ч.

Мнения: X

Едно малко по-различно мнение....с уточнението, че не съм лекар, нито медицинско лице.Обаче, чета много, наистина много.И напоследък попадам на материали, че всяко едно нарушение в нормалната работа на тялото, и физическа, и психическа, се корени в нарушен химичен дисбаланс.Съжалявам, че не съм запазила статиите.
Т.е., в тялото на човек има разни липси, които "избиват" и разрушават най-слабото място в конкретния организъм.
Та, наред с консултациите при психолог, не е лошо да й се направят всички възможни изследвания.
Защото, ако в тези теории има нещо вярно, докато не се възстанови нормалната работа на физическото тяло, психиката няма да се оправи, пък ако ще всичките психо-светила на света да работят с нея.

# 27 23 окт. 2018, 16:19 ч.

Мнения: 10 642

Цитат на: Katerin* в вт, 23 окт 2018, 13:48

Има логика това. Но нали знаеш, че мозъкът контролира духът и тялото. Някакси паралелно трябва да са двете терапии.

# 28 23 окт. 2018, 19:08 ч.

Мнения: 61

Здравей защо не потърсиш онлайн консултация с психолог от България. Където и да живеете дали в България или чужбина вижда се че има проблем който не е настъпил скоро предполагам, но вие сега разбирате за него. Нормално е когато се навлиза в така възраст детето да се променя и компанията му също играе важна роля. Но най важно е семейството всичко започва от там. Можеби момчето търси внимание затова се самонаранява. Покажете му че го обичате, че то е най важното във вашият живот за да разбере, че някой мисли за него и така ще го предрасположите да споделя с вас. Има хиляди начини да покажете на детето си че, прекарва те повече време с него. Успех!