Първи клас.Проблемно ли е детето ми?

Е как да продължим, като авторката изчезна?! Ние си казахме, каквото имаме, и сега чакаме 😃

Между другото, миналата седмица бях на срещи с двете учителки на сина ми. Отивайки на срещата с учителката по английски, с която детето не мели много, се чувствах все едно отивам на изпит по литература или историческа граматика (завършилите филология ще ме разберат 😃). Жената обаче каза, че детето съществено се е подобрило откъм поведение, дори проявявал интерес към английския. И тъкмо ми стана спокойно и хубаво, и синковецът се прибира онзи ден с една огромна забележка в червено, този път от госпожата по френски, че говори и пее в час. Жената е много спокойна и умерена, та не искам да си представям какво е пял моят, за да я ядоса. И пак говорене у дома...

Голяма част от родителите вярват на психолозите които ги насърчават и поднухат да глезят децата си. Което не е човешко, защото децата възпитавани  по този начин се държат  безкомпромисно с околните. Когато пораснат, стават престъпници или нещо "лошо" се случва  с тях. Добре е родителите постоянно да обръщат внимание, и да могат да пояснят на децата си кое е положително и кое не. Съжалявам че аз не съумях...

Имали сме го това. Каквото и да стане и в учебно време и пр ... и учителката да не е била там ... въртят и сучат и детето е виновно.
Ако даскалите не могат да се оправят със ситуация в даден клас , то намират виновно дете . Нямат срам или съвест. ПАзат себе си.
Такъв е света и такава е системата.

Положението в училищата е тежко, безобразно, отчайващо.

Защото при нас липсва цяло звено във веригата.В блеите държави имат работещи  механизми и институции, занимаващи се с децата с девиантно поведение.Това е широко понятие, най-общо означава нарушения на общо приетите норми на поведение.

За оценка на представата за категорията “социално отклонение” у различните хора и групи Д. Дъглас и Т. Уекслър привеждат  схема, която по своята същност представлява кумулативна скала. Тя варира от най-широк по обхватност възглед за отклоняващо се поведение до най-тесен, минавайки през множество междинни степени:

1. Усещане, че поведението на лицето е неправилно, странно, особено.

2. Усещане за неприязън, антипатия.

3. Усещане, че поведението на лицето нарушава отделни ценности или общи норми.

4. Усещането, че то нарушава моралните ценности или моралните норми.

5. Убеждение, че поведението на лицето нарушава отделни ценности или норми.

6. Убеждението, че то нарушава моралните ценности или моралните норми.

7. Убеждението, че то нарушава морално поддържаните забрани относно по-незначителните престъпления.

8. Убеждението, че то нарушава морално поддържаните забрани относно тежките престъпления.

9. Убеждението, че поведението му противоречи на човешката природа.

10. Убеждението, че то е абсолютно зло.

Съобразно тази скала различните индивиди оценяват дадено поведение като отклоняващо се при наличието на по-слаба или по-остро изразена девиантна симптоматика.



Дакато не създадем работеща адекватна система, ще продължаваме взаимно да се обвиняваме семейството ли е калпаво или училището.

 

Това, което разбирам е че дисциплина няма във вашето училище. Съветвам те да си преместиш детето!
Учителката им е много слаб педагог щом ги оставя от първи клас да се избиват. Говори с директорката или подай жалба в РУО.

Здравейте!

Дъщеря ми е в 1-ви клас. Изключително жизнено и подвижно дете, такива, за които казват, че имат "шило в дупето", аз в детството си съм била същата. Не бих казала, че не е проявявала агресивно поведение до момента. Имали сме един-два случая в детската, мисля, че беше 2 или 3 група, но ги решихме своевременно. В къщи ситуацията е на постоянна конкуренция, защото има по-малка сестра, на 4,5 години. Понякога я шляпва, щипва и разревава. Малката пък и разваля играчките, взима й нещата, дразни я, въобще - непрестанна лудница. Ние постоянно правим забележка, обясняваме, че боят не е решение в никакъв случай, наказваме  и пр. Искам да уточня, че дъщеря ми е много умно дете, няма никакъв проблем с материала в училище, даже й е скучно. Една от най-добрите е по английски, математика, БЕЛ, ходи да пее във вокална група ( по нейно желание). В училище им се падна госпожа, която от самото начало обяснява на повечето родители, че нивото било ниско ( до предната година беше водила паралелка Шилер). Децата в началото я харесаха, а после не чак толкова, защото не им обръща достатъчно внимание, когато имат някакви междуличностни проблеми ( по думите на детето ми), не успява да наложи дисциплина, стаята им в повечето случаи е доста разхвърляна. Даже едно особено чувствително дете го преместиха в друго училище, поради изброените причини. Дъщеря ми постоянно е в движение, играе футбол и електронни игри  с момчетата, ходи на Айкидо, а също и на шах след часовете. Започнах обаче да получавам обратна връзка от госпожата, че пречи на учебния процес. В началото на годината имаше случай, в който се оплака, че била ритала момчето, което стои до нея. Тогава говорихме и нещата се оправиха. Сега обаче се е стигнало до случай, в който е ударила друго момиченце по думите на госпожата "с юмрук в окото" и после го е блъснала , когато са били в стола и то си е ударило главата в парапета ( главата зад ухото, което е изключително опасно според мен). Когато разговарях с госпожата, тя ми каза, че последно време дъщеря ми постоянно се биела с някой, да вземем мерки, защото такова поведение е недопустимо, особено за дете с такива умствени заложби. Разговаряхме с детето и се опитахме да изясним случая. Според нея ситуациите не били точно същите, не я била ударила в окото, била я бутнала, защото с едно от момчетата играели и било "без да иска", другото момиче обаче постоянно я обиждало от няколко дни. Пеела и обидни песнички "на-на-на-на-на, на..... й тече сопола". Никога не си давала нещата да й ги видят, а пък искала тя да види нейните. Хвалела се само със страхотните си играчки, викала й, че е "уникално ужасна"...и т.н.
Няма да ви разказвам какви бяха разговорите ми с майката на пострадалото дете, ужасно афектирана, която ми обясни, че е против агресията и насилието, възпитава от 8 години това у дъщеря си, която нито е агресивна, нито срещу нея е проявявана агресия до сега и смята да вземе мерки...Че разбирала, да се обиждат с думи, но физическото насилие било абсолютно неприемливо...Или пък разговора с г-жата, която след като я помолих да им обръща внимание, когато има конфликт, за да не се стига до бой или бутане, ме обвини, че й прехвърлям вината. Детето ми пък явно не знае как да излиза от подобни ситуации, в които другите са враждебни, тормозят и обиждат и решава, че да удари е решението.
Естествено наказахме я. Също я уверих, че за всяка следв3аща подобна проява, свързана с бой или физическа агресия ще получава по-голямо наказание. Предложихме й всяка вечер да разказва на нас какво се е случило и ако има нещо лощо, ние да разговаряме, ако се наложи с други родители, ако госпожата не е обърнала внимание. Да избягва общуването с деца, които я дразнят. Да не ги дразни тя. Когато някой я обижда, да казва, че няма да му обръща внимание и да отива някъде другаде, да си пише в дневниче. Дали ще се получи?
Обмислял да посетим заедно психолог, за да помага, защото не съм сигурна как да се справя с този проблем.
Приемем коментари и съвети...

pavpb, ако в училището има психолог настоявай да се заеме с регулярна работа с дъщеря ти и с децата които са в конфликт с нея. Ако с учителката не се получава, то на психолога това му е работата. ... Ама не само инцидентни срещи и разговори с него, а целенасочена и по-дългосрочна работа и наблюдения дали децата променят отношенията си към по-добро. Ти също искай обратна връзка с него.
Ако нямате такъв - обединете се повече родители и настоявайте пред директора да назначи психолог.

Също смятам, че ви трябва консултация. Майката на удареното дете е права да е афектирана. Помислете, ако Вашето дете беше ударено, блъснато, ощипано и т.н. физически малтретирано. Ами, ако беше станала по-голяма беля?!?

Бих направила консултация с психолог. Проблемите на сина ми в училище са други: говори и пее в час, играе вместо да работи, разхожда се, концентрация нула - с една дума, разваля дисциплината. В момента ходи на обследване за ХАДВ, но поне първите тестове не показват нищо обезпокоително. Точно обратното - уравновесено дете с много силен характер и умения, надхвърлящи средното за възрастта му. Всичко това е супер, но... поведението му в училище е същото. Опитвала съм с говорене, наказания, малки възнаграждения. Няма промяна - сякаш има някаква стена.

Та най-вероятно съвсем скоро или той ще тръгне на психолог, или аз. А може би и двамата, защото не мога да се справя с проблема и много ме е страх да не се задълбочи.

Нединка, моят беше така в началото. Отдавам го на това, че не са свикнали с училище и дисциплина. Даже си мисля, че в градината са били малко поразпуснати. С много говорене и малко наказания, нещата се пооправиха. Моят много се влияе от други деца - едно, ако почне да тича/вика/скача/пее и т.н., и той по него....

За влиянието - и моят се влияе. Оказа се, че не единственият със забележки, а са една групичка около 10 момчета. Онзи ден бяхме на родителска среща и майките всичко се изпяха, та поне моето не е единственото. Не че това ме успокоява или променя нещата.

За дисциплината - ние сме в Белгия и тук децата от 3-годишни са с режим училище: от 8:30 до 16:00 ч. в стая с маси и столове, на чиито стени има цифри, букви и прочие образователни неща. Играчките са две кутии, не повече. Децата не спят следобед. Синът ми е в още по-стриктно училище. От четиригодишен, когато тръгна в това училище, работи по различни задания у дома, цифрите, буквите и смятането до 10 бяха научени преди първи клас. Та този режим и тези изисквания са му абсолютно познати и до започването на първи клас всичко беше цветя и рози.

Според мен сме идеален случай за психолог - уж всичко е наред, ама ... Но ще изчакам първо резултатите от обследването.

Едва ли наказание от Ваша страна ще е от полза.Още щом прочетох,че използвате въпросния метод за възпитание спрямо по-голямото си дете,ми стана ясно какво ще следва по-нататък.Помислете първо върху това.Конкуренция/състезание у дома между децата,не е добър вариант според мен.Прочетох за Айкидо,там не ги ли възпитават да се контролират?
Никой няма право да обижда с думи или да удря детето Ви.Редно е,ако това се е случило,отговорът и да бъде умерен или в най-лошия случай право пропорционален,а не да го надвишава.И не,не е допустимо нито да се обиждат с думи,нито да се посяга да се удря.Това по повод на въпросната майка на пострадалото дете,която го играе крайно "афектирана",за това ,че допуска възможността обидата с думи за нея да е нормално явление.
Посещение при психолог.И съвети как да се владее.

Словестната агресия е също забранена така, както физическата. Защото често първата предизвиква втората. И двете са "неприемливи". Неприемливо е и учителят, свидетел на отношенията, да бездейства. Понякога и той създава нетърпима и неработна среда или с неадекватна намеса или с неадекватно пасивно поведение.
Обследвайте си подробно вашия случай. От установените факти ще зависи основно и решението ви.
Вижте си психолога, разбира се, но работете с детето предимно за овладяване на гнева и необмислените първосигнални реакции. Така или иначе от първостепенна важност за всеки човек е да се научи да се въздържа и да мисли, преди да говори и да действа.

Сега прочетох по-внимателно, че е имало обиди. В никакъв случай не е допустимо, както физическо, така и психическо насилие!!!
Поставете въпроса към учителката и към директора. Не само вие, а и родителите на другото дете.
Съберете двете госпожици заедно и ги питайте какъв е проблемът, накарайте ги да се сдобрят. Помня като деца, че имахме две такива сладурки в класа и този начин подейства, станаха първи приятелки после.