Мама едно време ми казваше: "На теб чувството за такт не ти е познато!" 
Толкова пряма и откровена съм, че на моменти чак самата аз се стряскам от думите си. Ненавиждам лицемерието и фамилиарниченето, всякакъв род преструвки и мазнене
. Действам на принципа "Право куме в очи", пък каквото ще да става.
В този ред на мисли - да, случвало се е да премълчавам, което все пак говори за малка доза такт и дипломация
Искрено се радвам, когато хората постъпват по същият начин с мен
Толкова пряма и откровена съм, че на моменти чак самата аз се стряскам от думите си. Ненавиждам лицемерието и фамилиарниченето, всякакъв род преструвки и мазнене
. Действам на принципа "Право куме в очи", пък каквото ще да става.В този ред на мисли - да, случвало се е да премълчавам, което все пак говори за малка доза такт и дипломация
Искрено се радвам, когато хората постъпват по същият начин с мен
Много трудно премълчавам нещата, които искам да кажа и ако наистина е недопустимо да го направя се изразявам завоалирано и се надявам да ме разберат четейки между редовете.И се пуквам от яд, ако не са ме разбрали по начина, по който съм целяла.Явно човека отсреща или няма фантазия или не му се мисли или не може да мисли.А в тези случаи за мен е безпредметно да се доизяснявам, не си заслужава...
Добре, че очите казват друго и слава Богу, че съм в състояние да го усетя и разбера. 
За тях не зная, но аз съм със силно активни и независещи един от друг вътрешни гласове.Та един от тях пищеше, че има нещо да каже и се наложи само да допълня. 
