Случва ми се, да. Повишавам тон, но чак да обиждам - не. Според мен е нормално, дори неизбежно, трудно ми е да си представя хора, които никога не спорят, не се изнервят взаимно и не си повишават тон. Сега, ако е ежедневие и въобще не можете да общувате нормално без да се скарате не е ОК, ако е от време на време е в рамките на допустимото според мен. С тази разлика, че при нас е така откакто имаме дете. Преди това трудно нещо можеше да ме изнерви толкова, че да не мога да си сдържа нервите, да избухна и да се хващам на всякакви дребнавости. А пак не бях особено спокоен човек, но нищо общо със сега. Ако вие от сега сте така и нямате деца, вероятно после ще ви е още по - трудно...
- Публикувана: 23 окт. 2018, 22:54 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2018, 19:26 ч.
Нормално ли е?
Интересна тема.
С бившият ми мъж се карахме само понякога, аз съм общо взето крайно миролюбива, почти мекотело. Той пък обича да настъпва точно по мазолите. Гадна комбинация.
Със сегашния ми приятел сме се разбрали още в началото да говорим и да говорим и всеки да споделя, ако нещо в другия го дразни или притеснява, защото много от нещата могат да се направят без проблеми. Звучи елементарно, но всъщност не е - защото означава за мен да преглътна вродената си деликатност и да поискам промяна на нещата, вместо да се опитвам да се приспособя. Тоест промяна на цялата ми визия за отношенията, бях дресирана да мълча и да се съобразявам.
И странно, но това говорене работи. Хубаво е.
С бившият ми мъж се карахме само понякога, аз съм общо взето крайно миролюбива, почти мекотело. Той пък обича да настъпва точно по мазолите. Гадна комбинация.
Със сегашния ми приятел сме се разбрали още в началото да говорим и да говорим и всеки да споделя, ако нещо в другия го дразни или притеснява, защото много от нещата могат да се направят без проблеми. Звучи елементарно, но всъщност не е - защото означава за мен да преглътна вродената си деликатност и да поискам промяна на нещата, вместо да се опитвам да се приспособя. Тоест промяна на цялата ми визия за отношенията, бях дресирана да мълча и да се съобразявам.
И странно, но това говорене работи. Хубаво е.
Нормално е 😁 Ставам заядлива когато ми е нервно, не съм се наспала, уморена и т..н.
И се заяждам за глупости...
Много добре знам, че при други обстоятелства няма да се драча, ама човек съм, Ко да правиш 😂
И мъжо се държи така понякога, лошо е като съвпаднем.
Хич да не ти тежи на съвестта, човек не може да е светец, но не обиждай, това не се подминава лесно 😉
И се заяждам за глупости...
Много добре знам, че при други обстоятелства няма да се драча, ама човек съм, Ко да правиш 😂
И мъжо се държи така понякога, лошо е като съвпаднем.
Хич да не ти тежи на съвестта, човек не може да е светец, но не обиждай, това не се подминава лесно 😉
Случва ли ви се да се изнервяте на половинките си,
Скрит текст:
да си повишавате тон, разменяте по някоя и друга обида, просто да не успявате да запазите самоконтрол и да "удържите" на подмятания, дребни забележки?
Често ми се случва в последно време.
След това съжалявам, когато нямам възможност да сме заедно....става ми дори сълзливо, че сме можели да си прекараме по-пълноценно и така до следващия път.
Не визирам сериозни скандали, а краткотрайно напрежение, което все пак ме кара да се замисля, имаме ли някакъв проблем или се касае за нещо съвсем нормално? Не сме на по 15, живеем под един покрив, със сериозни намерения един към друг.
Ще се радвам да прочета няколко гледни точки.
Често ми се случва в последно време.
След това съжалявам, когато нямам възможност да сме заедно....става ми дори сълзливо, че сме можели да си прекараме по-пълноценно и така до следващия път.
Не визирам сериозни скандали, а краткотрайно напрежение, което все пак ме кара да се замисля, имаме ли някакъв проблем или се касае за нещо съвсем нормално? Не сме на по 15, живеем под един покрив, със сериозни намерения един към друг.
Ще се радвам да прочета няколко гледни точки.
Не ми се налага да удържам на подмятания и дребни забележки, по простата причина, че той не ги прави.
Случва се. И двамата сме много импулсивни и често повишаваме тон. Обиди не сме отправяли един към друг, но има някои изречения и реплики, за които доста сме съжалявали.
Винаги съм си мислила, че най-важното е да няма нещо, което да ти е заседнало в гърлото, като буца и не можеш да преглътнеш. Иначе хората, като се обичат, се карат. Има разлика и в повишаването на тон. Понякога повишавам тон да бъда чута и да надговоря. Има и доста обидно, истерично крещене...
Винаги съм си мислила, че най-важното е да няма нещо, което да ти е заседнало в гърлото, като буца и не можеш да преглътнеш. Иначе хората, като се обичат, се карат. Има разлика и в повишаването на тон. Понякога повишавам тон да бъда чута и да надговоря. Има и доста обидно, истерично крещене...
Случва се да повишим тон, но за щастие за 15 години вече, не сме се обиждали. Дребни подмятания може да е имало в много редки случаи и то точно, когато един от двамата е изнервен. Аз не бих могла да живея с постояни викове или дразги, защото всичко преживявам дълбоко и после го въртя в ума си един куп време. Лоша черта ми е, сигурно съм злопаметна. Ако считаш, че твоето раздразнение не е провокирано от човека до теб, а си го изкарваш на него, можеш да прочетеш за някакви техники за успокояване и борба със стреса...
Ние сме много различни, покрай това и често спорим. А след появата на децата най - вече, тъй като имаме някои различни виждания, странното е, че за най - важните неща сме на едно мнение, караниците са за маловажните неща. Истината е, че сме си принципно нерваци, а периода с малки деца си е изнервящ, тъй като се стараеш да избягваш нервност спрямо децата, съответно трябва да избие на някъде, а най - често ни се случва един на друг. С времето, обаче се научихме да палим за малко и после и двамата отихваме. Между другото съм се чувствала точно така, както ти, на мен ми беше криво, той го преживяваше далеч по - леко. Докато един ден ми дойде в повече и си тръгнах, естествено сдобрихме се, тъй като смятам, че въпреки всичко се обичаме и не можем да си представим живота един без друг. Оттогава като че ли прости не се впрягаме толкова. Раздразнение и скандали винаги ще има, особено когато се случва нещо по - голямо в живота на единия или двамата, важното е отново да намираме пътя един към друг. И така след 12г си спорим и си се обичаме. Тук, обаче искам нещо да вмъкна, на нас донякъде явно на подсъзнателно ниво така ни е интересно, не знам дали всеки човек би бил така, всеки сам усеща.
Изнервяне, забележка, повишаване на тон и обида са доста различни неща.
Нормално е хората в едно семейство да не си говорят като в двореца Бъкингам (ако и там си говорят винаги любезно) като границата при различните хора е различна - примерно в някои семейства личните обиди и особено физическото съприкосновение преминават всякакви граници, в други - не са нетипични. Същото е и с повишаването на тон.
За да питате тук - вероятно е премината някаква граница за Вашето семейство - не се колебайте, ами се извинете, ако Вие сте я преминали и потърсете по-дълбоките прични, както и как да положите усилия да ги преодолеете.
Нормално е хората в едно семейство да не си говорят като в двореца Бъкингам (ако и там си говорят винаги любезно) като границата при различните хора е различна - примерно в някои семейства личните обиди и особено физическото съприкосновение преминават всякакви граници, в други - не са нетипични. Същото е и с повишаването на тон.
За да питате тук - вероятно е премината някаква граница за Вашето семейство - не се колебайте, ами се извинете, ако Вие сте я преминали и потърсете по-дълбоките прични, както и как да положите усилия да ги преодолеете.
Изнервяне, забележка, повишаване на тон и обида са доста различни неща.
Нормално е хората в едно семейство да не си говорят като в двореца Бъкингам (ако и там си говорят винаги любезно) като границата при различните хора е различна - примерно в някои семейства личните обиди и особено физическото съприкосновение преминават всякакви граници, в други - не са нетипични. Същото е и с повишаването на тон.
За да питате тук - вероятно е премината някаква граница за Вашето семейство - не се колебайте, ами се извинете, ако Вие сте я преминали и потърсете по-дълбоките прични, както и как да положите усилия да ги преодолеете.
Нормално е хората в едно семейство да не си говорят като в двореца Бъкингам (ако и там си говорят винаги любезно) като границата при различните хора е различна - примерно в някои семейства личните обиди и особено физическото съприкосновение преминават всякакви граници, в други - не са нетипични. Същото е и с повишаването на тон.
За да питате тук - вероятно е премината някаква граница за Вашето семейство - не се колебайте, ами се извинете, ако Вие сте я преминали и потърсете по-дълбоките прични, както и как да положите усилия да ги преодолеете.
В предишната ми връзка обидите бяха като нещо нормално според бившият ми. Това да ме нарече с определен епитет, когато не му изнася беше съвсем нормално. Живяла съм с обиди, забележки, подмятания, физиономии, неговорене и всичките фасони..
За мен е неприемливо да има обиди, да определяш другия като нещо, което Е или НЕ Е -няма значение, обидиш ли него - обиждаш и себе си, в крайна сметка ти си с този човек, ти си го избрал.
Обидата наранява и това образува напрежение. Тя се връща към теб на чувство на гузност и вина, макар и неосъзнато според мен.
Нормално е за мен е да се изнервиш на половинката, всеки има разбирания и чувства, но както го е казала Eva+ , говорено е много хубаво нещо.
Сегашният ми партньор е също импулсивен и темпераментен като мен, но точно с говорене се решават повечето недоразумения, но за мен е въпрос на характер и не всеки е склонен на момента да го направи.
Не може всичко да е розово.
За мен е неприемливо да има обиди, да определяш другия като нещо, което Е или НЕ Е -няма значение, обидиш ли него - обиждаш и себе си, в крайна сметка ти си с този човек, ти си го избрал.
Обидата наранява и това образува напрежение. Тя се връща към теб на чувство на гузност и вина, макар и неосъзнато според мен.
Нормално е за мен е да се изнервиш на половинката, всеки има разбирания и чувства, но както го е казала Eva+ , говорено е много хубаво нещо.
Сегашният ми партньор е също импулсивен и темпераментен като мен, но точно с говорене се решават повечето недоразумения, но за мен е въпрос на характер и не всеки е склонен на момента да го направи.
Не може всичко да е розово.
Случва ли ви се да се изнервяте на половинките си, да си повишавате тон, разменяте по някоя и друга обида, просто да не успявате да запазите самоконтрол и да "удържите" на подмятания, дребни забележки?
Често ми се случва в последно време.
След това съжалявам, когато нямам възможност да сме заедно....става ми дори сълзливо, че сме можели да си прекараме по-пълноценно и така до следващия път.
Не визирам сериозни скандали, а краткотрайно напрежение, което все пак ме кара да се замисля, имаме ли някакъв проблем или се касае за нещо съвсем нормално? Не сме на по 15, живеем под един покрив, със сериозни намерения един към друг.
Ще се радвам да прочета няколко гледни точки.
Често ми се случва в последно време.
След това съжалявам, когато нямам възможност да сме заедно....става ми дори сълзливо, че сме можели да си прекараме по-пълноценно и така до следващия път.
Не визирам сериозни скандали, а краткотрайно напрежение, което все пак ме кара да се замисля, имаме ли някакъв проблем или се касае за нещо съвсем нормално? Не сме на по 15, живеем под един покрив, със сериозни намерения един към друг.
Ще се радвам да прочета няколко гледни точки.
Ми като съвет тук мога да ти дам малко личен опит понеже с моя мъж редовно ни се случва да си крещим и да се обиждаме , особенно като се прибира от дълъг курс с камиона. Понеже е натоварен с графици е свикнал всичко на момента да става а аз не мога да му обясня, че и за бебето трябва да се отдели време. Понякога вика и ме псува но му минава бързо. Идеята ми е, че това е нормално за всяка връзка и се свиква.
Значи аз съм срещала само ненормалници. Нито едно гадже (общо 3) не ме е обиждало, да, имали сме кавги, повишавали сме тон, ама никога, ама никога не сме се обиждали. Псуване пък съвсем. Не знам, сигурно и аз съм ненормална, но, ако някой започне да проявява такава нормалност на секундата ще мине в графа бивши!