Пубертет при момчетата - Тема 3

  • 49 231
  • 769
  •   1
Отговори
# 315
  • На топло в неговото сърце.
  • Мнения: 3 474
Ох Глухарче Joy чета и си мисля,че това е само началото,няма да ви казвам за по-натам какъв сценарий ми се разиграва в главата! Triumph

# 316
  • Варна
  • Мнения: 10 493
Знам, че не трябва да избухвам, но понякога на човек нервите не му издържат. Да не говорим, че чак тогава те забелязват, преди това съм все едно досадна муха в стаята. Жужа си нещо, ама какво ...

# 317
  • Sofia
  • Мнения: 9 790
Енергийна напитка не е опитвал и няма да опита скоро. Кола също не пие. Даже сок не пие.
Ние с брат ми също много се биехме, а сега много се обичаме. Въпросът е, че те до сега не са го правили. Не е ли късно тепърва да започват? Явно не...  newsm78
Пълна луна, не знам къде го вижда. Таткото не е агресивен. Понякога (особено след нощна смяна) е нервен и се случва да вика, но толкова. Аз също викам понякога, напоследък доста по-малко, но се случва.

# 318
  • Мнения: 2 109
Аз викам доста, лесно губя търпение и съответно и големия стана такъв и напоследък започна да вика и за дребни неща, но грам не е агресивен ( да скача на бой), поне за сега .Но ме е яд че не успях да се справя и да се науча на търпение, превърнах го в нервак като мен🙁

# 319
  • Мнения: 19 348
И моя синковец не е агресивен. Даже съвсем открито заявява, че е пацифист. Вкъщи, като полудее от някоя игра блъска по масата и крещи, като луд. Като се караме тряска вратата и до там. Но никога не е късно и той да откачи. Все пак тепърва навлиза в пубертета. Някъде четох, че в пубертета при момчетата се произвежда тестостерон около 800 пъти над нормата и това ги кара да полудяват от време на време. Също ги подтиква към агресия. Като ми остане време ще потърся статията и ще я кача тук или на първата страница на следващата тема.

# 320
  • Мнения: 9 152
Lady Cassiopeia Duval, убедена съм, че не е само при младежите, а и при мъжете, които имат в излишък тестостерон  - когато не успяват да го овладеят, "полудяват отвреме навреме ". Пази Боже да им влезнеш в полезрението.

# 321
  • някъде
  • Мнения: 5 061
И моят син се нерви заради игри. И ме е яд, защото му казваме, че има 1 час, оставяме го повече, започваме да повтаряме да става, той започва "сега ставам, само още 10мин.", играе още половин час, че и повече, накрая види, че сме се ядосали и става, но сърдит и недоволен почва да дудне или да ни дразни нарочно.
Като цяло аз съм по-търпелива, разбирам го и му влизам в положението, знам навремето и ние какво сме правили и пробирам нещата, за които си струва да водим война.
За къпането- влиза след хиляди подканвания и после не мога да го изкарам от банята. Чудя се, ако го оставя колко седмици ще ходи смрадлив. Thinking

# 322
  • Мнения: 3 426
На игри се нерви, мърмори, цвърка, понякога даже псува/на английски- явно си мисли, че трева паса и няма да разбера какво  казва/. Понякога го изтърпявам, понякога правя забележка - казвам, че щом не може да играе да става, докато е в рамките на разумното е по-добре да изрази някаква емоция и да разтовари.
При нас проблема е в училище, имат доста агресивни момчета и много често е под прицел.Веднъж вече говорих с едни родители, сега предстои нов разговор, защото както уж се бяха кротнали, тъй пак се развилняха. И не става въпрос за безобидни прояви. Дисциплината в класа ни е на кота нула, а така като слушам родители и от другите класове не е само в нашия клас така. Децата буквално са "подивели". В училище е по-страшно отколкото в джунглата.

# 323
  • Мнения: 19 348
И моят син се нерви заради игри. И ме е яд, защото му казваме, че има 1 час, оставяме го повече, започваме да повтаряме да става, той започва "сега ставам, само още 10мин.", играе още половин час, че и повече, накрая види, че сме се ядосали и става, но сърдит и недоволен почва да дудне или да ни дразни нарочно.
Като цяло аз съм по-търпелива, разбирам го и му влизам в положението, знам навремето и ние какво сме правили и пробирам нещата, за които си струва да водим война.
За къпането- влиза след хиляди подканвания и после не мога да го изкарам от банята. Чудя се, ако го оставя колко седмици ще ходи смрадлив. Thinking


С този пост описа сина ми. Това с дуднянето и дразненето вече едвам го издържам

# 324
  • Мнения: 367
На 17 броите ли ги за тийнейджъри?  От известно време чувствам, че това не е моят син. Безсилна съм. Плача си тайно и не толкоз тайно. И не вярвам, че ще отмине, както ми казват приятели. Няма да оцелеем, така ми се струва. Мрази ме, иска да изчезна от живота му и много по-страшни неща, които не искам дори да произнасям или пиша. Не си е развалил успеха, класната твърди, че е по- добре от мин. година втория срок като поведение. А аз виждам друго дете, не моето. Успехът вече няма значение за мен. Други неща са важни в момента. Аз съм едва ли не терорист... Не мога да се справя... Оплаках се, поне малко да  ми поолекне.

# 325
  • Варна
  • Мнения: 10 493
На 17 броите ли ги за тийнейджъри?  От известно време чувствам, че това не е моят син. Безсилна съм. Плача си тайно и не толкоз тайно. И не вярвам, че ще отмине, както ми казват приятели. Няма да оцелеем, така ми се струва. Мрази ме, иска да изчезна от живота му и много по-страшни неща, които не искам дори да произнасям или пиша. Не си е развалил успеха, класната твърди, че е по- добре от мин. година втория срок като поведение. А аз виждам друго дете, не моето. Успехът вече няма значение за мен. Други неща са важни в момента. Аз съм едва ли не терорист... Не мога да се справя... Оплаках се, поне малко да  ми поолекне.

Ох това е лошо, има ли причина да се държи така Sad

# 326
  • Мнения: 6 894
Минала съм седемнайсте с щерката, но толкова сериозно не е билО. Може би е различно момчета/ момичета, а всъщност си е индивидуално, според мен. Момчешките седемнайсет ми предстоят.
И все пак си е за тревога, да. Баща му като мъж не може ли да удари едно рамо? Да поразпита...Не знам какъв съвет да дам. Приятелите дали нямат нещо да кажат и те? Разсъждавам как бих постъпила аз.. Пожелавам да намерите начин за диалог и да не е нещо сериозно.

# 327
  • Мнения: 367
Ами сигурно има негова си причина, но не ми споделя. По принцип е много експресивен и в хубавите и в лошите емоции. Това допреди една - две години. Сега не иска нищо да ми сподели. Затова казвам, че не е моето дете.   Не съм в момента авторитет за него. Не искал да живее като нас, родителите му, и т.н.

# 328
  • Мнения: 367
И аз съм минала през 17 веднъж с голямото момче, но не беше така. Такъв зор не съм видяла. Различни са. Баща му не ги умее тези неща: да говори , да се обяснява,  да пита. Смята ,че аз съм по тази част. Опитвам се да включа целия арсенал, но не ми се получава. Разпитвам класната, питам майката на една негова дружка.  Не познавам всичките му приятелите. И май нямам много опции. Миналата учебна година с училищния психолог разговаряхме(аз и баща му, без негово знание). Не беше от полза.

# 329
  • Мнения: 6 894
Мдааа... И аз не исках да живея като майка си/баща нямам/. Нормално да иска и мечтае за нещо по-добро и хубаво. Затова е младостта. Но това не оправдава държанието му спрямо вас. Аз   бих подходила по-остро. Бих дръпнала реч как никой не му пречи да мечтае и е хубаво даже...И да, дано не живее както вас ,родителите му, щом не му харесва. Но сега това е реалността. Нека устремите му за по-добър живот не пречат на семейството. Да не нараняват и притесняват. Завършвайки е свободен да реализира всички свои мечти, но сега не е свободен да се държи по този начин. Неуважението не е начин за постигане на нищо.
Но това аз и моите деца.

Общи условия

Активация на акаунт