Пубертет при момчетата - Тема 3

  • 49 221
  • 769
  •   1
Отговори
# 345
  • България
  • Мнения: 240
Наистина май средата измества нашата важност като родители, и повече интересни стават приятелите, които ние на тази възраст трудно можем да избираме. Затова и ме е много страх, моето след като отиде догодина в друго училище къде ще попадне. Даже са ми минавали мисли да учи нещо обикновено или нищо, отколкото да се сблъсква с ... неискам дори са го споменавам.

# 346
  • Русе
  • Мнения: 12 260
 Съгласна съм, че средата е определяща и колкото и да сме говорили, в тази възраст грешките и изборите са си техни, а не винаги родителят може да реагира адекватно и навреме. За връзката между училище и среда няма точни формули. И аз се притеснявах ,когато избрахме училище, защото му се носи славата, а и съм свидетел на бурния извънкласен живот на щерката на приятелка. Обаче вече втора година наблюдавам, че децата от набора на сина ми са по-различни. Доста сегментирани и са на групи по интереси. Дори да има група с деца, които експериментират, то тя е изолирана и нямаме информация за някакви сериозни отклонения. От друга страна гледам и чувам разговори от двете съседни училища , където "не се учи нищо" и там нещата са по-тревожни.
 

# 347
  • Варна
  • Мнения: 10 493
А допускате ли възможността да е намесено момиче, някоя несподелена любов  Confused
Говорихте ли с другия си син, те по братски вероятно си споделят?

# 348
  • Мнения: 367
А допускате ли възможността да е намесено момиче, някоя несподелена любов  Confused
Говорихте ли с другия си син, те по братски вероятно си споделят?

Поразпитвам аз, но нямам инфо. А те момчетата много-много не си споделят тези неща. Виж за формула 1  могат с часове да си говорят, но други неща не. Има една девойка, която е така нареченото НДП   ( т.е най-добра приятелка , но не гадже). Имам няколко предположения, които ще проверя, но трябва да е в подходящ момент.

Относно средата, съм съгласна , че в един момент измества семейството и е трудно да  кажеш на тийна кой да му е приятел и кой - не. Засягат се и провокират веднага: "Аз казвам ли ти на теб кой да ти е приятел? И на мен не ми харесва еди коя си , ама ти си я имаш за приятелка."

 Благодаря!

# 349
  • Мнения: 50 915
МОже да е етап, и да отмине, ако се осъзнае в един момент. Уви, при девер ми това не  се случи, над 35 годишен е, с акъл на дете. Води се по тоя и оня приятел, игри, пиене и това е...И да ти кажа, точно защото работеше по заведения и компютърни клубове, средата помогна за това- по цял ден с пияници и пройдохи, и самият той податлив, и...не успява да се измъкне. Така че нека и твоят не почва работа точно по такива места, щоми без това го влекат да ги посещава.
Дъщеря ми мина някакви етапи, когато се водеше по акъла на тоя и оня, но живота лекинко и поднесе разочарования, осъзна се...но може би зависи от пола и характера как минават тези етапи. Не знам. С момчето ми предстои...и всичко е много различно.
И като казах момчето- от пълна свобода стигнахме до пълна забрана на ПС4, след като получи първата си двойка. Не заради оценката, а защото не може да се контролира. Сега малко абстиненция...но няма как. Сам си го направи.

# 350
  • Бургас
  • Мнения: 4 562
аз мисля, че няма начин родителите да повлияят на този 17г. младеж, просто на тези години не е възможно вече, зависи си от самото дете вече как ще я кара занапред- от акъл, от характер, от влияние на приятели, наблюдавам  в много семейства с 2 и повече деца, как при еднакво семейство и възпитание, децата са коренно различни като характери и поведение, има много примери как при младежи с проблемно тийнейджърство, после се кротват, осъзнават и т.н.

Последна редакция: пт, 30 ное 2018, 09:55 от bur02

# 351
  • Русе
  • Мнения: 7 954
Няма как да да съвет или мнение по повод 17-год. младеж. Освен едно голямо гуш  Hug и да пожелая много сили.
И аз вървя по тоз трънлив път и попивам съвети. Засега нямам оплаквания от моят пубер, пу-пу.  Praynig

# 352
  • Мнения: 6 894
И аз не бих разрешила точно на това място да почва работа. Нека потърси друга,щом има желание.
Средата си е важна,да. Решат ли си нещо...трудно можеш да повлияеш на този етап вече. Остава ни вярата, че сме ги възпитали добре и тревогата по тях. Това е живота.
Пожелавам безпроблемно преминаване на този етап!

# 353
  • Мнения: 1 091
Аз пък не бих казала ,че родителите са определящи как ще се държи един тинейджър.
Много по-важна е средата в която се движи.
Ти можеш да си говориш ,да нареждаш като луд ама ако средата в която се движи е "отровна" , родителите трудно могат да влияят.
Относно цигарите ,много съм консервативна в това отношение ,но предпочитам да пуши , отколкото да се дрогира.
Косата ми се изправя при мисълта ,че може някое от децата ми да решат да "опитат".
Моят метод за справяне с по-трудни ситуации е сядането и говоренето с тях "по-пътя на логиката".
Сядам и говоря с децата си като на възрастни.
С радост мога да кажа ,че двете ми момчета-тинейджъри са ми кротки като цяло.

# 354
  • Мнения: 2 457
У дома също се говори много,често и ,като с равен.Все повече превес ще вземат приятелите и само се моля да е в прилична среда.(На този етап нямам забележки)За пушенето и преди съм споменавала,че ако е решил,искам да не се крие,макар,че тайничко повече мечтая да не се захваща с цигарките.За дрогата- дай Боже да не припарва никога до нея!
Да споделя,че бесните настроения си ги споделя само с нас и у дома(за сега),класната каза,че по-възпитано и кротко дете нямало,а сега де....А днес направо ми идеше да го ошамаря,то не бе мрънкане,дуднене....Прави ми впечатление,че понякога,когато се смее или подвиква му се изменя гласчето,малко по плътно.Това индикация,за мутиращ глас ли е?

# 355
  • Мнения: 9 152
bobsi81, индикация е, да. Както го описваш. Освен по- плътен, понякога става и някак си извит във високите тонове.
Чета ви с интерес за мненията относно средата. Моето убеждение е, че тя влияе. Понякога доректно, и доста силно, а понякога индиректно, скрито. За да се затвърдят децата ни със своите вътрешни непоклатими "стълбове", са необходими доста усилия - устойчивост и кураж. Според мен наша задача е ние, като родители, да им даваме усещането за този кураж, с нашата любов и възпитателни прийоми. Колкото ни е по силите.
Лично аз не се имам за силен човек, самата аз усещам как все се налага да укрепвам духа си, за да мога да се справям с предизвикателставата, които срещам в живота си.
Спомням си даже, че е имало случаи когато сина ми, който е още дете, да ми е дава утеха и разумни съвети, вместо аз да съм му разумният глас.
Понеже живеем в доста шарена среда,  имам притеснения относно  обкръжението, в което се и ще се развива. Зачестиха много криминалните случаи от  мигрантите с бежански произход. От една страна искам да предупредя сина си- много да внимава в евентуален контакт с такива среди, а от друга не бива да му вкоренявам предразсъдъци. Много ми е трудно. От училище имат проект да ходят в бежанските комплекси, за да помагат на децата им с домашните и учението.
Вече имам наблюдения за сприятелени немчета с бежански деца.
Намерих този текст, даден ни от св. Йоан Златоуст  и мисля, че той е подходящ за възпитателни цели, да го предаваме на децата си. Затова го споделям и с вас:
Св. Йоан Златоуст за приятелството
"Доколкото зависи от теб, никому не давай повод за вражда и кавга. Ако видиш, че се нарушава благочестието, не предпочитай съгласието пред истината, а я защити мъжествено, дори до смърт; но и в този случай не враждувай с другия, не отхвърляй доброто разположение към него, а се противопоставяй само на злите му постъпки.

...Ако дружбата и близостта с някого ти вреди и те влече към участие в нечестието, дори това да са родителите ти, отдели се от тях, ако пък е окото ти, извади го... И тъй, ако дружбата причинява вреда, трябва да я избягваме, а ако пък изобщо не вреди на нашето благочестие, то нека придобиваме повече приятели; ако пък самият ти не принасяш полза на приятеля си, а той ти вреди, то предпочети да останеш невредим в раздяла с него. Избягвай дружеските връзки, ако те вредят, но само ги избягвай, не се карай и не враждувай..."

# 356
  • Мнения: X
Здравейте и от мен...
Аз пък немога в никакво отношение да се оплача от сина си, освен че имам една тревога от известно време ...
Детето е на 13, почти 14 години...
От месец насам доста често си поспива....това за мен е притеснително . На моменти си е отново жизнен и емоционален и си правим закачки...но сякаш вече не е като преди. Той беше страшно палаво и енергично дете.... това ми липсва:-(
Вечер си ляга много късно. Просто не му се спи, дори когато на следващия ден е на училище. Аз заспивам и към 1-2 дори понякога се събуждам защото той тропа нещо...ако го накарам да легне в 22 ще го направи. Но за него е мъчение. Пак до 1 ще се върти. После сутрин го будя в 6.30 , закусва и заминава на училище. Там е до 15.00, връща се , обядва, учи и понякога като се върна в 17.-18 той е заспал....Събужда се и после пак немиже да заспи и така...Но е така от месец някъде. До преди да застудее толкова излизаше навън , после се връща, сяда на компютъра до 22.30 и ляга...НеЗнам в колко точно заспива защото аз се унасям преди него. Миналата седмица изкара някакъв вирус и до преди два дни беше с разстройство, използвах момента с триста зора да го заведа да му вземат кръв. Правихме пълна кръвна картина с диференциално броене плюс урина. Абсолютно никъде няма нищо тревожно , дори няма нищо което да е на границата, всичко в норма. Не съм изследвала хормони...педито смята че просто е от пубертета и това че е с нарушен режим на сън, от там им недостатъчен .
Просто...се тревожа ...Много моля майки на тинейджъри да споделят как е...
Единственото променено в режима му е, че до скоро пиеше страшно много газирано и в частност кола. Проведохме разговор и той сам във решение да ги ограничи но виждам , че вече съвсем спря. Немиже обаче това да оказва някакво влияние чак толкова според мен....
Попаднах на много статии в интернет в които пише че това е по-скоро типично недоспиване при тинейджъри отколкото нещо тревожно.
Детето няма проблеми в училище, няма някаква несподелена любов...или поне не го изживява така, нито употребява нещо ...
Говори за всичко с мен ! Поне за сега и дано остане така !
Ще се радвам ако някой ми пише ...

Последна редакция: сб, 01 дек 2018, 21:09 от Анонимен

# 357
  • София
  • Мнения: 9 544
По спомен от брат ми, който е доста по-малък от мен и той спеше доста в тийнейджърския период. Но покрай компютърните игри и късното лягане според мен не могат да се наспя пълноценно, а и покрай бурния физически растеж може би просто имат нужда от повече сън.

# 358
  • София
  • Мнения: 5 289
Моят син е същия, не се наспа това дете беее....Laughing Всеки следобед кърти, после се кокори до 00-1:00ч. Става в 6:30, закусва и ходи пеша на у-ще около 30 мин. После се прибира, играе на компютъра и в хоризонтално положение. Почти винаги като се прибера от работа, спи. Но той от малък си е поспаланко, та не е нещо ново. Газирано не пие и сладко не яде. Ама е станал един муууден. Тръгваме сутрин заедно, еми той като че на разходка отива душата. Аз ходя много бързо и малко ме нервира с този негов спокоен ход.Smiley
Между другото е на същата възраст.

# 359
  • Мнения: X
Значи да не го водя по лекари...? И без това се ужасява. И почти винаги припада когато му вземат кръв:-( изживяваме го ужасно и двамата....

Общи условия

Активация на акаунт