Неговите родители

Ако ще изхождаме от факта, че не сме преки свидетели, то и това, което твърди авторката може въобще да не е истина, ама ние я развеждаме още неомъжила се.

Не я развеждаме. Но е добре да знае, че в случай и на брак, и на развод бащата ще води детето им редовно в къщата на бащата, сестрата и бабата. Нека се опита да си го представи сега, че после да не й е изненада.

Не изчетох цялата тема, а само първите 3 стр.
Авторке - първата ти работа е да отидеш на доктор да ти изпише противозачатъчни и да се молиш да не е късно за тях вече.
Вие вашия живот не сте уредили, къде сте тръгнали бебе да правите?  Твоя мунчо не може да се пусне от техните още, тръгнал семейство да прави. Как си го представяш с бебе? Вечер през седмицата да си го гледаш сама, понеже след работа той е у техните, а събота и неделя да го взимаш на село или да оставаш пак сама с бебето? То в един момент като почне да разбира ще реве от него понеже не го познава и за него ще е чужд човек. Аз нз как котките успяваш да гледаш сб и нд, за бебе да не говорим. Щот ако котките ги оставяш на комшийката или приятелка да ги храни и чисти, то бебето няма как. Съвсем сериозно вземете преди да сте подписали си поговорете кой в кое семейство ще живее и как, едва тогава мисли за бебета, ако не искаш да  си поредната самотна майка, щото като родиш и те напъне живота, много бързо ще си вземеш решението, ама не е нужно и детето да страда. После говорете за сетрата кой и що, а не си правете сметките без кръчмаря.
Свали си розовите очила сега и сама, да не ти ги свали живота малко по-късно.

Не трябва непременно, макар че е хубаво. Но преди да срежеш пъпната връв на детето си, трябва да си отрязал своята, а той не е. Не ходи от чувство за вина, защото това чувство обикновено те кара да свършиш нещо за някого, а не да лежиш като пор и баба ти да ти прислугва.

Авторката гледа в грешната посока- семейството му. Да, гадно е и с тежести, но той ако беше мъж на място, перспективите нямаше да са толкова плашещи. В крайна сметка кой има гаранцията, че утре някой от тях няма да си падне на главата и да остане инвалид. Никой за нищо няма гаранция, въпрсът е да имаш стабилен и адекватен човек, който не е мързеливо говедо.
Ако имах болна сестра, която е от малка така, щях да мисля от рано как ще си подредя нещата, за да мога да ударя стабилно рамо, но и да имам някой ден семейство и деца. И нямаше да чакам на лелинчо и чинка да гледат сестра ми в някакво неизвестно бъдеще.

Има и мъже, които искат деца бързо и скоро. Но те са 2 вида- успели, стабилни и доста влюбени (какъвто твоят не е , щом кибичи при шантавото си семейство, вместо да прекарва време с теб в най- сладките първи месеци) и такива, които смятат, че ще вържат жената с дете, за да може и тях да гледа (какъвто твоят е).

Стигнах до 2ра страница.
Авторката е рипнала от радост на Предложението и Пръстена, но не е осъзнала кой ги е предложил.
Двамата 'комунинират' с монолози, но нищо не стига до мозъка на другия.
Лелята и чичото е пределно ясно, че няма да гледат сестрата. Те самите ще са на години. Не знам с какъв акъл някой вярва на подобен развой - братът заебава сестра си, пък леля му става болногледачка. За тази работа има домове, а селската чест на некой си, че в дом какво щели да кажат хората, няма да осигури на болния добър живот. Нека не се заблуждаваме, хората не пращат болните в домове по 2 причини - какво ще кажат другите и липса на средства.
Не бих стояла с този мъж. Не бих приела Предложението от него. Отстрани на пръв поглед изглежда грижовен син, но всъщност е безотговорен, мързелив, неориентиран и клинчи.

The Catcher in the Rye Гласувам с две ръце за поста ти. Аз съм романтичен тип и не смятам, че подобни семейни проблеми трябва да са основната пречка м/у двама млади. НО тук нито болестта на сестрата, нито даже фактът, че той кисне там всеки уикенд е най-притесняващото. Както вече казах по-рано, за мен това са симптоми на големият проблем - неговият характер: инфантилен, егоцентричен и мързелив.

Много хубави съвети се дадоха, но авторката както винаги в такива теми, зачезна. Или този уикенд са на село и лежи някъде без интернет.

Още в първото изречение -  че живеят от 6 месеца и вече правят бебе - има нещо крайно прибързано и нередно според мен. После - той постоянно прекарва време с родата, вместо с новото си уж бъдещо семейство. А моделът на семейство, който той  видял, не е хич добър - дали го е попил и възприел за нормален. Рано е за брак, рано е за имоти, рано е за бебе. Време е авторката да се осъзнае с що за човек живее, какви са му приоритетите и какви са му действията.

Аз пък съм в потрес колко егоистично и вън от всяка човещина се гледа на ситуацията. Щом някой има проблем, да бягаме от него, не ни трябва човек с болни роднини. Боже, плаша се. Имам болна дъщеря, макар и да не е с умствена изостаналост, цял живот ще има някаква нужда от помощ. Уча брат й и сестра и, че когато нас ни няма, те ще трябва да поемат грижата за нея. И какао се оказва? Че обричам другите си деца да останат без партньори, защото в 21 век интелигентните хора си търсят само перфектни здрави партньори. Сякаш не може да се случи на всеки. Да му се разболее партньора, родителите му, който и да е. Мога да споделя случаи подобни от обкръжението ми - Живеят в един двор, но две отделни къщи, 2 сестри, майка им, бащата почина отдавна. Грижеха се всички за сестрата на майка им (с умствена изостаналост, но много кротка). Тоест племенничките и сестрата се грижеха за болната. На никой не е тежало, прехвърляха си работата и се оправяха, имаха социален живот. Тя жената почина вече, никой не се е заробил по никакъв начин. На наши близки приятели свекървата получи удар и легна на легло, 10 години си я гледаше снахата, с прекъсвания лятото, когато я гледаше дъщеря й, семейството на снахата е прекрасно, с мъжа й са много близки и ПАК нямаха драми, нито липса на социален живот. На моята приятелка майка й има някакъв вид старчески деменция и понеже приятелката ми не желае да се занимава, с подкрепата на мъжа й, я дадоха в частен дом, мъжа й плаща цялата сума, хем нито са богати, нито нищо, просто за спокойствието си, и ПАК няма драма, оправят се някак си, макар и с лишения, човека беше готов 7 да я вземат вкъщи жената(Преди да крякнете, че му е лесно, щото няма той да сменя памперс ще кажа, че той работи от 7 до 19 много тежка работа, включително събота, а дъщерята работи от къщи, та има време да се грижи за майка си, ако желае) , моята приятелка не поиска обаче. И съседка имах, 37 години се грижеше за болния си брат. Не й попречи да има мъж, който я подкрепя и я гледа като писано яйце, деца (които поемаха грижите за брата, когато тя беше в болница), а снахите също не избягаха. Та поне се надявам, че има И хора в 21 век, а не само пресметливи машини.

Luba_rizova кой гледа вън от всякаква човещина. Младежа не иска да се грижи за сестра си, нито за бабата и бащата. Авторката също счита, че тези роднини не са и приоритет.
За какъв тогава да създават семейство?
Както повечето тук и ти доказа, че грижата за болната сестра е едно от задълженията. Важно е и двамата да разберат какво ги очаква.

А при толкова премълчани неща между тях. Повечето не вярват, че заболяването на сестрата е безобидно.

Искрено съжалявам за болното ти дете, Люба. Дано все пак се намери начин да се подобрят нещата при него и да живее пълноценно! Но, имам два въпроса:
1. Ти попита ли другите си деца дали искат товара, с който си решила да ги натовариш до живот?
2. Би ли посъветвала другите си деца да се съберат с партньори, в чиито семейства има хора, чието състояние налага доживотно обгрижване?

А след като ние и баща й умрем,кой да се очаква да се грижи за детето? Съседката? Разбира се, дава им се образование, та да могат да си позволят, ако трябва, да платят на някой. То кога пари има, проблем няма. Въпроса е, че да се седне предварително да се ожалва някой, че може хипотетично да се грижи за болен човек, е грозно. Нима всеки от нас знае, че няма да има нужда самият той от грижи? Или във времето нима има гаранция, че няма да се наложи да се грижи за партньора си? Всички семейства с болни роднини, за които казах, са прекрасни и щастливи. А тук така смело даващи съвети, щом има проблем, да бягат, често споделят за злощастна  съдба. И, да, въобще никога не би ми хрумнало, нито преди, нито сега, да давам акъли на децата си по какви кралски критерии и синя кръв да избират партньорите си.

Люба, тук май никой не отрича, че болната сестра определено един ден ще бъде отговорност на брата. По-скоро се дадоха съвети на авторката да прецени дали е ок с това положение и според това да вземе решение дали да бъде с този човек или не. Защото от постовете й определено лъха неприязън към ситуацията и макар да не го е заявила пряко, тя определено не е навита да споделя тези грижи, когато им дойде времето. Така че недей скача, не е въпрос тя на мига да го зареже, ЗАЩОТО има болна сестра. Да го зарязва, АКО не може да застане до него и да приеме това. Има жени, които биха го направили. Авторката не е от тях.

Защо така скачате?
Самият мъж не иска да се грижи за сестрата. Той спешно болногледачка ли търси, че бърза да се ожени, преди да е оставил мамината яхния?
Не виждам авторката какво е крива в случая, че не желае да гледа лично, нито пък тези, които сме писали, че не желаем да гледаме лично. Гледането е работа на специалисти. За съжаление, както и одеве писах, у наше село е срамно да потърсиш специалист - смята се признак, че не си обичаш родата.

Изискват се и много пари. Не става безплатно. Ако роднините са финансово добре, винаги ще намерят начин да се погрижат, ако не могат лично.

Аз едвам се оправям с ежедневието си, което не включва срещи с роднини. Ако ги имаше тия срещи, щях да бия отбой. Не е за мен това. Хората сме различни. Авторката да си прецени.