Неговите родители

Както писаха горе, става дума за старческо изкуфяване. Те наистина не осъзнават.
Затова и ми е странно този див отказ да се пратят в заведение или да се наеме болногледач. В заведението ще има и с кого да контактуват.
Просто не разбирам, за едно пишман студентстване работи цялата рода до 3то коляно, че отрочето всяка вечер да е по купони, обаче същото то един лев не дава после за баба си и дядо си или пък да помогне на родителите в грижата. Сбъркана работа.

То и ходенето по лекари не е панацея. Свекърва ми си ходеше и профилактични прегледи не пропускаше. Пет години преди да легне се оплакваше, имаше отклонения в резултатите. Лекарите и казваха, че е от възрастта - 72-3 г. Нямало как да се чувства добре на тези години. Да не говорим, че когато болестта и се разгърна с пълна сила , пак я объркаха - имала инсулт. Тръгна на рехабилитация за инсулт - ставна по- зле. И като не можеше да става съвсем ,я диагностицираха накрая. При майка ми - беше подобно. Седем месеца я беше лекувала личната за диабет, а то било рак. Да не говорим, че мина през язва. И рак , така и не видяха, но накрая като не можеше да става , решиха , че е това. Вчера четох, че ракът имал 5 г. симптоми преди да се разгърне. Посочените симптоми ги има всеки човек в някой етап от живота си. Представям си да отида на лекар и да кажа, че се будя в 3 през нощта и да ми потърси рака. Че и това било симптом . А да не говорим, като го намерят ,как ще успеят да го излекуват. Че и там колко теории се вихрят - официални и неофициални, но пак от лекари развивани.
   И аз се чудя как някой иска децата му да го обслужват искрено и лично. А вярно, ако е снахата съвсем всичко ще им е точно.

Пълна луна, обяснявам, че лежащите с години и десетилетия старчоци са някакви изключения, които допреди половин век не са съществували. Прабабите и прадядовците ми са умрели доста млади и за един ден. Нямам прародител, който да е надживял 80. Времената са били тежки и продължителността на живота ниска. Тя и сега не е много висока в България в сравнение с развитите държави. Средният българин живее 74-75г. На тази възраст повечето хора са здрави. Баща ми, на 85+ още работи, пътува. Косата му си е на главата, макар и бяла. Нямам предвид само семейството. В блока ми има доста 90+ годишни хора, които, представете си, ходят, гледат се сами, че и помагат финансово на деца и внуци. На една от съседките баща и почина в старчески дом. Тя, сестра и и майка им са живи и здрави и пенсионерки, но и през ума не им мина да си тровят нервите с Алцхаймер а. Дадоха го в дом и ходеха да го виждат ежеседмично. Първо го даваха за целодневна грижа в дневен дом, но това дотежа.

Срещу нас има старчески дом. Гледат ги, водят ги по замъци, на кино, в театъра отсреща или друг. Някои даже си пазаруват и готвят сами. Има и двойки. Някои са там временно за да не са сами. Чакат да се пенсионират децата им и заживяват с тях. Или детето им е в чужбина, а те не искат да умрат на чуждо място. Нямат деца не ли децата им са починали и не им е добре сами.

Catcher, някой тук писа, че си възпитавали децата един ден да се грижат за болната си сестра. А за тях кой ще се грижи и дали някой ще иска да живее с болна сестра никой не го е еня

Вменяването от рано, че трябва да се грижиш за болната сестра/брат е гадно. Винаги ще ти виси като задължение и ще е свързано с чувство за вина.
Просто трябва да се възпитават свестни и съвестни деца като цялостно възпитание, а бидейки такива, те сами ще пожелаят да се погрижат за брат си или сестра си. Аз поне така мисля

Понякога трябва твърда ръка. Като се инати, ще си носи последствията от ината. Лошото е, че най- често това се свързва и с психични отклонения.

Дори и частните домове отхвърлят тежките случаи, защото не страдат от липса на пациенти. Дядо ми беше с тежка деменция, на легло накрая напълно неподвижен и с нужда от хемодиализа през ден. Не успяхме да намерим дом, който да го приеме, макар да беше ясно, че вече няма да ходи на диализа, защото няма начин да се изправи и да седне в инвалидната количка, а на легло не може да бъде свален с асансьора. Плащахме на болногледачка в болницата и се чудехме как изобщо ще го приберем вкъщи, да носим на ръце 130 килограмов мъж до седмия етаж ли или да рискуваме да падне от количката в асансьора, защото освен него има място само за още един човек, който няма да може да го удържи.
В момента приятелка плаща по 50 лв. на денонощие за гледачка на майка си, която все още е в болница.

Ева+, в много домове има болничен асансьор в който се побира болнично или легло от линейка. Ако са били взети мерки, преди дядото да се разплуе до 130кг сланина, което не става за 2-3 месеца, нямаше сега да е с увредени бъбреци и на диализа.

Тези възрастни хора с болни бъбреци, увредено зрение, разядени от гангрени не са имали добра хигиена на живот и правилно хранене и движение. Затова като поостареят се превръщат в живи трупове и блеещи тегоби. Малко усилия в посока диета и спорт са щели, приложени навреме, да им спестят сегашните мъки. Даже не е въпрос на пари, ама трябва пипе.

Какъвто и спортист да е бил, понякога настъпват възрастови изменения, които го правят вдетинен, инатлив и т.н. И започва да набива пържени картофи и кола, въпреки всички препоръки на мадицината. Иначе отказва да яде. Примерно. Или родинните имат финансовите възможности за лекари, рехабилитатори и всичко - обаче пациентът ги бойкотира. Защо? Ми защото така.

Невена, жилищните блокове нямат големи асансьори.

Имах предвид дом за стари хора. В домовете имат големи сервизни асансьори.

Чудя се някой виждат ли се какви ги пишат! 

Аз се чудя  колко лоши хора съществуват.

Няма значение какъв е българския манталитет. Ако и до колкото ще е във възможностите ми, аз ще искам да се грижа за родителите си.

 


Има, да.
Ей на това точно му викат "да го изхвърлиш като ненужен боклук".
Щото точно такава е ситуацията в тези институции.

А ако тази грижа означава да напуснеш работа и да нямаш доходи, още ли сте ок?