Неговите родители

Такава е ситуацията, защото там действително са изхвърлени хора. Кой роднина ги посещава? Кой роднина им звъни поне по телефона?
Идеята на тези домове не е да изхвърлиш човека, щото ти пречи а да му осигуриш адекватна грижа, за която сам нямаш капацитет.
Това, че масово някакви душевни отпадъци са решили да ускорят нанасянето си в наследствената панелка, пращайки родителите си в дом и дне им пука после какво става с този човек... отделен проблем е. За който трябва също държавата да се погрижи, като създаде нормативна уредба за търсене на отговорност и наказване на тези боклуци.
Да ме извиняват, но не съм съгласна да поставят мен и тия уроди под един знаменател, а именно 'дом за лица...' Щото ние нямаме общ знаменател.

Когато е в бъдеще време и  е лично за  човек ,например за мен, избирам дом.Докато се движа е лесно,ще се справям някак,при условие умът да е нормален.Ако си на легло  ти трябва физическо обслужване, не винаги може близък,лично или с финанси.Да не забравяме, че не всички са средна класа поне.
Но когато стане реалност, нещата се променят.Едно е временно настаняване за човек с краткосрочен  проблем ,друго постоянно.
И ако не си  увреден няма да осатвиш близък без надзор ,посещения ,общуване, подкрепа.За това трябва условие  и за имотите-да не се дава възможност на тарикати да захвърлят по имотни причини близките си.
Сложно е  и от материална, физическа  и морална гледна точка.
Но   евярно, че гледащия се скапва  покрай болния.И  предвидливостта е желателна,малко от сегашните стари хора са имали възможност да заделят за такива случаи, за бъдещите е необходимост,за да имат възможно достойни ззавършеци на живота.Но каквото да отделя ,присъствието на най-близките  е желателно.
И все пак ,четейки хрониката на ало измамите, се замислям дали тази жертви са се подсигулрили и с такава лекота изхвърлят спестявания ,че шашкат.

Има и домове за дневна грижа, където болни и трудноподвижни хора са обгрижвани, занимавани и забавлявани. Така близките могат да живеят нормален живот, поне през деня, а не да мислят как да хранят и обслужват болния член на семейството. Вечерта се събират у дома. Болният вижда хора и нови места, ако може, но без да е напълно или дълго разделен от семейството. Така извеждаха през деня дядото, който живееше срещу нас. В къщи беше почнал да кряка по жена си, да излиза по памперс Итн. В такъв център живна, доколкото 95г старец може.

Не казвам, че душевно болните и умствено изостанали братя и сестри трябва да бъдат изхвърлени завинаги, но в реалността в България често става точно така, защото нямат независим попечител. Дори и да не бъдат тикнати в далечен дом са оставени на произвола и умират от студ, глад и жажда. Мисля, че за тях самите е по-добре да ходят някъде ежедневно и институция да следи сметките им за ток, вода, доходите им. Старите хора имат приятели, деца на приятели, които могат да помогнат от благодарност или заради добрите, стари времена. Душевно болните или тежко увредени почти нямат такива.

Така е Невена!Трябват институции,и като са организирани добре-помагат.За съжаление у нас няма нищо организирано.В това е проблемът.В Швеция леко  болен  психически е настанен на работа, ниско ниво,чисти във ферма,еднотипна дейност, но има попечител на сметките си ,ходят веднъж седмично или повече в дома му да почистят и приведат в ред нещата които не умее.Грижат се за него в неговия свят.У нас има  и такива инвалиди ,има и умствено високо интелигентни, които с една подкрепа в началото биха се вписали много добре и биха доволни от живота си без да тежат на никой.Сигурно и в Швеция има  всякакви служители ,но системата им работи.Тук няма система дори.Сестрата от темата може с добро лечение  и точна помощ да посещава дневен център примерно ,ако има такъв.Също от полза.Тук близките са сами и  не ми се говори за какво мисля.

Толкова много глупости на едно място не бях чела. Ще взема да кажа на майка ми, че е "старчок" на 65 години. Явно след инсулт с пълня дясна пареза, загубила способността си да чете и пише и краткосрочната си памет трябва да пилотира совалка. Ако ли не е занчи е инатлив старчок. Пък аз съ м пълна идиотка, че не я пратих в хоспис или дом, ами с татко двамата се грижим за нея. Получих пристъп на повръщане.
За сведение до май месец гледах и баба ми с деменция.

Какъв телефон бе, жена, ти в кой свят живееш? Те прекарват, в голяма степен, остатъка от живота си там вързани за леглото - за да не тръгнат на някъде и за да не дърпат памперса. И каква наследствена панелка бълнуваш!? Нали не си въобразяваш, че хора, притежаващи собственост, биват обгрижвани за сметка на данъците!?

Не, делфинче. Това в твоят прочит на чужди думи. А този силно изкривен прочит е продукт на травмата, която си преживяла с инсулта на майка ти. Истината обаче е, че ако имахте възможност да платите на квалифицирано лице да извършва физическите грижи и рехабилитацията на майка ти (специално при инсулт рехабилитацията е изключително важна и високо квалифицирана дейност, за която лично вие нямате капацитет) би платила, а за себе си би оставила милото отношение и любовта, която можеш да дадеш на майка си.

Може и да си го въобразявам.
Каква точно ти е поантата, че изпуснах? И за физически болните, и за психично болните? Да напуснем работа, да си ги държим вкъщи и да ги пазим, щото е въпрос на великата имагинерна човечност, синоним на 'нямам пари' или 'какво ще кажат хората', или 'много ми е виновно, защото са ме възпитали, че трябва лично да бърша лайната'.
Току се обади в темата някоя с неизлекувано чувство за вина или пък чувство за морално превъзходстсво, или пък зарязана от родата да се прави на болногледачка. И почне да обяснява какво толкова, то това е човешки дълг. Мхм, точно дълг е. Като на потребителката, дето свекърът й е обяснявал на ентата ракия и мазнотии в чинията колко хора ще й се наложи да изгледа до гроб.

Репликата ми беше към Нощна птица, която на няколко пъти я засичам да употребява изрази с подигравателна насмешка към потребители в стил-ти в клетка ли си расла и подобни.
И дори да не познавам потребителката, към която бяха насочени ми стана леко лепкаво.
Точно защото съм видяла отвън един малко по-различен свят и точно защото у дома си имам старци, които не възприемат, че ако са паднали, имат опция да се изправят и да са отново пълноценни доколкото може. Просто работата ми беше свързана именно с рехабилитиране на възрастни след инциденти от всякакъв характер, имам някакви наблюдения.
Хосписите, при добра реализация са едно много добро място, също и домовете. Наистина се иска и нагласа обаче за тях. Грижата за възрастен родственик може да има всякакъв характер-от физическо обгрижване лично, до наемане на персонал, или настаняване в конкретен дом. Това е личен избор и е в зависимост от хилядите ситуации около всеки човек.

Относно гледането до гроб-има я тази нагласа у нас, и точно това писах. Болен-здрав-възрастните са в очакване "да ги гледаш". Не всички, но все пак навсякъде около нас ги има тези примери в изобилие. Просто навън се нагледах на независими старци. Ходещи, търсещи, активни дори в болестите си, без внуци и пра-внуци да са обвързани с това да ги водят, гледат и да им бършат. Тук съм свидетел и на здрави старци в очакване на същото. Смятам, че това им е заложено действително в разбиранията и не е осъзнато. Ще мине време, нещата ще се променят.

Това всеки си го решава - дали е дълг, дали не е, дали им е посилен. За щастие не съм била изправена пред тази дилема (моля се никога да не бъда поставена в този точно ъгъл).
Обаче мразя украсяването на реалността, за да пасне по-добре в представите на извършващия... да речем, спорно действие.
Домашните любимци не се "приспиват". Убиват се. Без да имат право на мнение.
Бременностите не се "махат". Ембрионите се убиват. И матките се остъргват.
Болните роднини не се "пращат при професионалисти". Изхвърлят се, за да се спаси / отърве здравият.
И това не е непременно винаги грешното решение - нито едно от трите - но би могло да бъде, евентуално, правилно само и единствено ако извършващият го има силите да се изправи пред действията си, да ги нарече с истинските им имена - и пак да ги направи.
Тогава очевидно това е, което иска или може.

И това също е валидно, да! Не ти е добре, ама какво ти е, един Господ знае. При една близка излезе рак, а правиха сърдечна операция няколко месеца по-рано ...
А ако имаш заплата 1000 лв., колкото струва и дома, и трябва да гладуваш, за да го дадеш в хосписа, още ли си ОК?
И преди да ме захапете, при мен не стоят така нещата, няма да обяснявам по какви причини, но ми е пределно ясно как може да стоят при някой друг и не се правя на дръж ми шапката, че моята България е цялата България /и България е образно казано, че да не се хване някой за това точно/.

Болните не се изхвърлят, щом още продължаваш да се грижиш и да контактуваш с тях. Да наричаш наемането на болногледач 'изхвърляне'  просто неадекватно. А и няманищо общо с аборти и убийства на животни.
Но ако ще ти е по-комфортно, окей - предпочитам да извърша 'изхвърлянето', да си запазя здравето от ДОразбиване и да виждам родителите си в целия им блясък и достойнство, а не да забърсвам сбръчкани оакани гениталии. По-добре е, отколкото всички накрая да сме на боклука.

Тя не говореше за грижа в дома, а за грижа в специализирано заведение.
Иначе за здравната култура съм съгласна.
Разбрах смисъла на казаното дотук - ако човекът Х се инати и не спазва режим, аз също ще се инатя и няма да го гледам. Малко се пада до тяхното ниво, но нейсе...
Скоро си говорихме и в офиса - какво да кажеш на човек, който ти заявява директно в очите "Ти като беше малка колко шоколад си изяла, пък нищо ти няма!" Или "Мъжът ти го захранихме на 2 м. с боб, пък ей го, нищо му няма, здрав си е!". Инак обаче проблемите със стомах, запек, килограми и т.н. на същия тоя човек някак не се забелязват. Не знам какви са вашите родители, но около мен всички се оплакват от твърдоглавието на своите, абсолютното им нежелание да влязат в крак с новостите по отношение на здравословния начин на живот.
И все пак, не всичко е предвидимо. Не можем да контролираме всички евентуални и потенциални заболявания, а който го мисли, доста се е самозабравил. А, и както се каза по-рано, мъъъничко надценява съвременната медицина.

katiABV, има болести и болести. Разликата между активно рехабилитиран от професионалисти след инсулт и оставен да вегетира на легло в къщи е огромна. Също е огромна разликата между здрав, чист, спортуваш, добре хранен възрастен човек и разплут от ядене на постни яхнии, хляб и салам. Първият по-рядко го поразяват инсулти, дори и да пуши и пийва. Не е нужно да отива в дом старият човек, но ако в къщи е оставен да лежи по цял ден, общуването с околните е сведени до тикане на попара или друга подобна помия в устата и позамиване с кесия преди смяна на памперса е по-добре да посещава дневен център с рехабилитатори, които знаят как да го стимулират положително. И да, въпрос е и на пари.

Ако старият човек е имал много деца и внуци и всички живеят наблизо не е трудно да бъде обгрижван и посещаван от семейството. 6-7 деца могат да го гледат по 2-3 месеца в годината. Да легне на едно, единствено дете и да е 24ч отговорност е много, много тежко.

 Майка ми е единствено дете и трябваше да си прекъсне добре платената кариера на палми и целогодишни зеленчуци, с голяма отпуска и да се прибере в България, защото родителите и ревяха, че са стари и сами. И двамата ходеха, тичаха и бяха способни да се гледат. Не искаха да идат при нея, сакън, да не умрат далеч от лелеяните гробища. Те самите никога не са гледали стар човек, защото майките им са починали в детството им а бащите им са починали сравнително млади, на около 70-75 и изведнъж, без да се залежават. Обаче тях трябвало някой да ги гледа, да готви и да сервира, на колосана покривка, цели 3 пъти дневно, в часовете, в които са свикнали. Защо? Защото я били изучили, гледали и детето и и купили апартамент. В годините, в които ги гледаше можеше да си купи точно 2 апартамента, ако не и повече. Те не искаха "чужд човек" в къщата си. Баба ми искаше да си живее в нейният апартамент, а майка ми да седи там да слугува. Когато я нямаше майка побъркваше по телефона малкото останали далечни роднини. Акъл и сила имаше колкото майка ми и мене заедно и до смъртта си смяташе наум, включая сложни умножения. Помнеше като слон.

Сега си представете да и бяха натресли и болен брат или сестра! Най-добрата приятелка на баба ми живя цял живот с леко умствено изостаналата си дъщеря и силно умствено изостанали я внук. Другата и дъщеря не можеше да иде у тях, защото двете кукута я биеха. Седеше у баба ми, а майка и ходеше да я вижда там. След смъртта и внукът и така жестоко биел майка си, че май я и уби. Тези хора бяха работили, защото по соца ги настаняваха на работа. След това нямаше работа и за нормалните. Не знам дали внукът, който е на 56г и не може да познава часовника е жив и какво яде. Баща му го е зарязал отдавна. Никой не се интересуваше от тях. Трябва да има някаква помощ за такива хора. От техните крясъци 2 блока не можеха да спят, но никой не им помагаше. Здравата сестра си живее в София с дъщеря си и внука. Те не даваха тя да ги доближи. Как да ги гледа?

Съседката на баба по етаж се хвърли от балкона. Беше на легло и синът и не даваше на дъщеря и да влиза да я вижда. Не допускаше и рехабилитаторите, които дъщеря и беше наела за да я раздвижват. Искала да умре. За нея щеше да е по-добре в дом или при дъщерята.
 
Ако човекът, който се нуждае от грижа няма дете или внук от същия пол какво правим? Не бих допуснала синът ми или друг роднина по низходяща линия да ми сменя памперсите. Това направо е гавра.

Да наложиш свои разбирания  за хранене е същото да ти дадат на детето  нежелани от теб храни ,така се реагира.
Молила съм мъжа си да се лекува и отговорът е  ,че си е негов живота, както иска ,така ще  е.И не са му важни една-две години повече или по-малко.Нищо не може да се направи насила.
Сега и  аз стигам до това-каквото ми е писано, стига да не е нещо засягащо други.Просто не ми е вкопчено в живота,както на някои-не хапва вчерашна храна примерно от страх за увреждане.Или тича при лекар от най-дребното.Чете и си поставя диагнози.
Истината е по средата май.Но не съм съгласна да променям живота на близък заради себе си.Да не бъркаме човечност и  нужди на човека от собственото добро.И  първо са младите ,старите накрая,техните и на децата им нужди са първи.Помощ не  е разбиване на твоя живот.