Колкото до плеймейтките, ясно е, че не говорим за такива, не виждам даже защо ги споменаваш.
Те и със средностатистически софиянец, работещ в IT-сектора, не биха се хванали, както остава за човек с профила на автора.
Те и със средностатистически софиянец, работещ в IT-сектора, не биха се хванали, както остава за човек с профила на автора.

За колегите, които препоръчват сайтове за запознанства - и аз мисля, че могат да му дадат някой и друг акъл на лични, но момчето няма проблеми да си уговори среща очевидно - писа, че е бил на такива, просто не му е харесало (което съвпада с моите впечатления). 
Затова "семейни отношения" е пълен с драми. Между другото сигурно мнението би трябвало да звучи като да е загубил 40-годишния, но на мен ми звучи като да е загубила приятелката Ви, за която от историята оставам с впечатлението, че не се съчетават особено изброените характеристики при нея
Затова "семейни отношения" е пълен с драми. 
Изцяло индивидуално е, на всичкото отгоре по всичко изглежда, че варира силно дори при една и съща жена в зависимост от мъжа и доколко го харесва. Има жени, които очакват мъжът да е (много) по-настъпателен, а те да са пасивни, има други жени, при които настъпателност може да се изтълкува наистина крайно негативно. Когато преди много много време съм мислил по въпроса как е уместно да се държа с една жена, взех съвсем съзнателно решение да подхождам винаги внимателно и максимално тактично, понеже многократно предпочитах някоя от пасивните (на които и без това не се кефя особено) да (си) каже за мен, че съм смотан (и отново - никоя не си е позволявала да ми каже подобно нещо в очите или дори да покаже недвусмислено, че си го мисли), отколкото да изглеждам като потенциален насилник на някое по-емаципирано или чувствително момиче (каквито основно харесвам).
Аз парите за моя хубав живот съм доказала, че мога да си изкарвам и без мъж, затова държа мъжът до мен да ми показва същото. Не желая някой добряк да ми седи на кълките и да го дундуркам. Има периоди, в които може единият или другият да поема руля, разбираемо е, всички имаме лоши моменти. НО, като цяло – да, не бих живяла с мъж, който цял ден човърка нещо там любимо, хоби, споява платки, много е добричък, душица, ама и един лев не може да изкара и да поеме отговорност за семейството си. Мъжът трябва да дава заявка за сигурност, че е голям човек и може да поема отговорност. Но не като магаре, а като равностоен партньор. А мрънкачки сред жените винаги ще има, угодия на всеки не може да се направи. Затова е важно човек да търси избира Неговия си партньор, любим, съпруг или там както искате го наречете.Препоръчани теми