Кукумицинке, явно нямаш никаква представа как се прави хляб в България, какво съдържа и кой го прави. Познавайки голям процент от хлебозаводите тук мога да ти кажа че повече от половината са на мутри перящи някакви пари и плащащи на майсторите пекари и пакетировачките 600-700 лв. А съставките на хляба са под всякаква критика. Не виждам, кой знае какво развитие в правенето на хляб дори да не работиш за някого, а да ди отвориш фурна. Големите хлебозаводи те смачкват. Клиентите купуват хляб на 60 ст. , без да си дават реална сметка как от Варна до Русе стига тоя хляб и какво съдържа, колко е цената на опаковката му и къде е печалбата от цялата работа. Бедния българин няма да купи хляб от 1,50 дори да е истински.
- Публикувана: 30 окт. 2018, 13:21 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2018, 20:45 ч.
Защо е толкова трудно да си намериш половинката в живота?
Ти, ако не се лъжа, също нямаш кой знае какво развитие, нито кариерно, нито финансово, в работата си. Даже мисля, че примерно да правиш хляб предполага да имаш много по-голямо признание и развитие, отколкото да работиш в офис на мобилен оператор или нещо от сорта.
Не съм сметнал, че трябва да знаеш. Не си прави изводи на база това, което не знаеш.
Цитат
Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.
Цитат
Ако получилият заем остане без работа – спират да му удържат вноски, ако заплатата му падне под минимума – също
Кукумицинке, явно нямаш никаква представа как се прави хляб в България, какво съдържа и кой го прави. Познавайки голям процент от хлебозаводите тук мога да ти кажа че повече от половината са на мутри перящи някакви пари и плащащи на майсторите пекари и пакетировачките 600-700 лв. А съставките на хляба са под всякаква критика. Не виждам, кой знае какво развитие в правенето на хляб дори да не работиш за някого, а да ди отвориш фурна. Големите хлебозаводи те смачкват. Клиентите купуват хляб на 60 ст. , без да си дават реална сметка как от Варна до Русе стига тоя хляб и какво съдържа, колко е цената на опаковката му и къде е печалбата от цялата работа. Бедния българин няма да купи хляб от 1,50 дори да е истински.
Ами, как да ти кажа. И в Алиекспреса продават дрехи, че и са евтини, но това не е спряло Макс Мара да продават, въпреки че техните са по-скъпи. Като собственик на малка хлебарница, въобще не играеш в една и съща лига с хлебозаводите. Има хора, които предпочитат да си купят ръчен хляб, с хубаво брашно, различни видове, пред хляба за 60 ст.
Игарьок, при условие, че сам си мрънкаш, че жена не можеш да вържеш и на концерт и на бънджи не можеш да си позволиш да отидеш, колко пък да съм се объркала колко си преуспял.
Защо е толкова трудно да си намериш половинката в живота? За мен аз си го имам отговора а той е,че всичко е станало толкова материялно,че чак ми се реве. Та кажете нещо вие по темата!
Погледнах и последна страница досега - няма нищо общо с темата. Мерят си социалния статус.
Дори да живееш с някого и дори да имате деца, в България вече а си се закачил за някаква добре платена работа, - 90% във фирми с чужди капитали - а вече си "голяяяма работа". Другарчето ти не се развивало. И хайде, търсим си с подхоящия статус. Разводи, раздели - на килограм. Повсеместно в мамата се пише, как никой за нищо не бил длъжен да се съобразява с някой друг, спокойствието му, щастието и т.н. Морал, ако е имал в българското общество, дори и фалшив, е отишъл, та се невеидял.
Затова моят съвет е проба-грешка,проба-грешка за колкото се може по-кратък период. Идеалната няма да срешнеш, трябва да ти е ясно. Но трябва сам да усетиш, с коя може да живееш до старини и искаш да е майка на децата ти. И действаш.
Ами, как да ти кажа. И в Алиекспреса продават дрехи, че и са евтини, но това не е спряло Макс Мара да продават, въпреки че техните са по-скъпи. Като собственик на малка хлебарница, въобще не играеш в една и съща лига с хлебозаводите. Има хора, които предпочитат да си купят ръчен хляб, с хубаво брашно, различни видове, пред хляба за 60 ст.
Игарьок, при условие, че сам си мрънкаш, че жена не можеш да вържеш и на концерт и на бънджи не можеш да си позволиш да отидеш, колко пък да съм се объркала колко си преуспял.
Има такива хора, но са отвратително малък процент, не защото другите не предпочитат, а защото не могат да си го позволят.
И произвеждащите "бутиковите хлябове", обикновено са лицето на други едни дейности, които не са много за дискусия.
Всъщност, голямо дуене от тема в тема- тук ще да е събрана представителната извадка на каймака на средната класа.
Ако беше вярно, с мед да ви намаже човек, ама като се разходи по другите теми и види с какво точно се хвалите, от какво се оплаквате и кога за последно сте споделили я книга, я представление, я изложба, която сте посетили, става забавно.
Всъщност, голямо дуене от тема в тема- тук ще да е събрана представителната извадка на каймака на средната класа.
Ако беше вярно, с мед да ви намаже човек, ама като се разходи по другите теми и види с какво точно се хвалите, от какво се оплаквате и кога за последно сте споделили я книга, я представление, я изложба, която сте посетили, става забавно.
Ако беше вярно, с мед да ви намаже човек, ама като се разходи по другите теми и види с какво точно се хвалите, от какво се оплаквате и кога за последно сте споделили я книга, я представление, я изложба, която сте посетили, става забавно.
Едно от добрите качества на зрелия индивид е да може да си прецени приоритетите за харчлък. Тъй като повечето хора нямат неограничени доходи, първо си плащат основните и задължителните разходи, после може да си угодят с някое хоби и незадължителен харчлък. Аз на опера и на футболен мач не бих отишла, дори и да се играе в задния ми двор. Театърът също не е сред хобитата ми. Живея скромно, не харча за дрехи, чанти, концерти и скачане с бънджи, но това е защото не искам - или изобщо или особено много, в сравнение с другите ми желани хобита. Харчим над една минимална заплата за животните, които гледаме. И би ми приседнало, ако са ми се досвидяли 100 лева за кастрация и съм си натъпкала животните с хапчета, водещи до тумори на млечните жлези и мъчителна смърт, обаче съм ги похарчила за изложба, а не за основни разходи като храна или за собственото ми здраве.
Ако ми беше сред приоритетите да скачам с бънджи или да ходя на концерти, щях да го правя, стига да ми остава някой лев след заплащане на основните разходи. Нямаше да мрънкам, че не мога да си го позволя, нито щях да се обяснявам как иначе съм с много добри доходи, ама точно пък за концерти и за бънджи не ми стигат, въпреки че това ми е мечта и цел в живота.
Защо е толкова трудно да си намериш половинката в живота? За мен аз си го имам отговора а той е,че всичко е станало толкова материялно,че чак ми се реве. Та кажете нещо вие по темата!
