Искам да кажа ... (152) през ноември 2018

Аз с винце

Отзад напред почвам:
Откъде може да се купи това, което е показала Титина? Много ме интересува.
Белинда да се оправя бързичко, че планове имаме за нея с Алина, а оперираните да се възстановяват по план и никога повече да не им се случва среща със скалпел!
Мари да се похвали като Мери!
Други има ли?

За книгите не мога да не се изкажа.
Имам четец, моят е Кобо и много хубава работа върши при пътуване или когато не искам да притежавам книгата. Вече не купувам стръвно книги, заради него. Но не мога да се лиша от моята библиотека, обичам я много. Не ми заема жизнено място - мъжът ми я направи на вилата по мое желание - на стените между вратите на стаите нареди полици и всичките ни книги са там - удобно наредени, винаги можеш да посегнеш към някоя. Дарих само някои, точно издадените след 90-та година - чиклит и други еднодневки, които, веднъж прочетени, наистина само за събиране на праха служат. Но истинските книги са си там и най-голямата ми радост е, когато третото поколение се заседи пред полиците да търси и разглежда. Госпойца Прекрасна лятото ходи там с приятелки и после ми разказва колко впечатлени били те и как питали  може ли да вземат тази или онази книга. Може. Аз обичам да давам книгите си, защото мисля, че книгите са, за да се четат, не да събират прах по рафтовете. Не ми се е случило да откажа книга досега. Е, наистина, доста книги си отидоха по този начин, но не страдам, важното е да бъдат прочетени. Книгите и цветята трябва да бъдат разпространявани колкото може повече, това е искреното ми убеждение. Не ми се е свидило никога да отчесна клонче от цвете, за да си го захване някой.
Казвала съм тука, това са трите ми любими неща - деца, книги и цветя, в разбъркан ред.
Онзи ден, в предверието на читалището, където ходя на гимнастика, бяха струпани най-малко един камион книги - навързани в черни чували, натрупани един връз друг, като строителен материал. Тук-там чувалите се развързали и прокъсали и от тях се подават любими, любими книги - Граф Монте Кристо, Портрет на една дама, Дилемата на Джаксън (Айрис Мърдок) - тези три запомних. И ми стана едно такова смесено - хем радост, че не са отишли на боклука, а са дошли в читалището, където ще им е хубаво и където са на мястото си, хем тъжно - били са на някого, който ги е купувал и чел с трепет и удоволствие, посвещавал им е част от скъпоценното си на земята време, а сега са в тези черни чували, чакат отново да станат обичани и любими... Като гледах изданията, това са горе-долу книгите, които почти всички от моето поколение (които са обичали книгите) са купували и редили по къщите си, вълнували са се с тях и са им бърсали праха. И най-вероятно тези хора вече ги няма и дошлите след тях, за които те не представляват ценност, са се освободили и , слава богу, по този достоен начин. Защото съм виждала и книги от същото "поколение" в контейнерите за боклук, което е много тъжна гледка.
А моите книги, докато не пречат на никого, надявам се, ще бъдат разглеждани, заемани и четени, защото са на много удобно място. Аз пазя книги от баба си и дядо си и са ми много мили и скъпи, отварям ги понякога, книги с ятова гласна и Ъ накрая и макар че трудно се четат, не бих ги изхвърлила.
Та съм за двете - и хартиени, и електронни книги. Всяко нещо с времето и мястото си.

И аз имам подобно двойствено отношение - като твоето, све4 - в случаите, в които говоря за пиенето. Хем смятам, че не бива, хем знам, че си трябва.

Светлчо, ти наистина си много мил човек и ларж откъм книги. Спомням си, докато бях бременна как ми изпрати "Като гореща вода за шоколад". Много, много мил жест!

Искам да кажа, че е 15:49 минути, почти се е стъмнило и не спира да вали дъжд.

При нас силен вятър вилнее навън. Със сняг.
Девойката нали само днес е втора смяна, та ми писа, че е на гости в съученик. Вместо да се прибира, чакали последния час по математика. Преди това- свободни.

Нека вали, бре ландлейк, и тука, и точно там, при вас. Дунава почти пресъхна, дайте му малко водица. Тая есен към ресторанта на понтона във Видин човек не може да изпълзи по трапа - толкова паднало нивото на реката, а с него се спуснало и кръчмето.

"Гореща вода за шоколад" беше за магическа приказка около живота на една мацка, която изливаше  в манджи чувствата около нещастната си любов към зет ѝ , нали?

Само при нас вали от онзи гаден росен дъжд, дето уж не вали ама те мокри! Как пък не падна един сняг? Цял ден предупреждават и нищо!

Да, Куркума. Същата.

И тук не спира, ама е сняг. Понатрупа Козуначето много се умори от играта в снега. Даже май не толкова от играта, колкото от придвижването с ботуши и космонавт - изглеждаше, сякаш ще излита в космоса Като се прибра, само със събличането, заспа като талпа.

И при нас е ръмеж, цял ден. Искам сняг и аз, но по-неприятното е, че от много рано е тъмно.

Бела, благодаря ти, че ми напомни - щях да питам Карз, като спомена размяната, дали търси някоя определена книга, да  ѝ я пратя, ако я имам.
За книги винаги съм насреща. Искайте и ще ви се даде!

Куркума, защо така си се раздвоил по отношение на пиенето? Ти преди смяташе твърдо, че бива и трябва. Аз таман взех да се убеждавам, че си прав и ти сега даваш заден. Ааа, немой така! Тъкмо снощи синът ми ме научи да си правя домашен коктейл пиня колада и се гласях днес да се упражнявам, да затвърдя наученото.

Нас пък си ни затрупа много. Рано сутринта започна с дъжд, но от 8 насам яко сняг. Утре сутринта шофирането ще е истинско приключение

Деца възпитавам, Свеч, невръстни. Не всяко нещо можеш им обясни.

Слушай сина си и напредвай!

Ооо хич не се вързвайте на Титина, тя е някакъв тип мазохист Това чудо боде ужасно! Метнах се веднъж по нейна препоръка, тя много настояваше да ме лекува, ама скочих като ужилена бе хора. Онези в цирка дето лягат на пирони и счупени стъкла помните ли ги? Е такова е това килимче. Обаче тя си чете книга на него.
п.п. Музика за растеж на косъм не ми е пускала, но и аз не бих се съглсасила де.

И при нас заваля нещо като сняг. Иху!