Малко Кадир.
Ох, как се уплаши асистенчето...
- Публикувана: 7 ноем. 2018, 10:30 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2018, 22:15 ч.
Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 376
Добро утро,
"........... А хора- океани- малцина! ................................Да се гмурнеш и да не можеш да изплуваш от "водните" им вселени. А и да не искаш да излезеш от дълбините им.. "
Славо̀мир Мро̀жек, полски писател, драматург и карикатурист.
Момичета,
Лек и приятен ден.
"........... А хора- океани- малцина! ................................Да се гмурнеш и да не можеш да изплуваш от "водните" им вселени. А и да не искаш да излезеш от дълбините им.. "
Славо̀мир Мро̀жек, полски писател, драматург и карикатурист.
Момичета,
Лек и приятен ден.
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-rep%C3%BAblica … 2169675170016661/
Момичета, ето какво разказа Ингрид Лавандиер за срещата си с Енгин.
Превод от испански Теменужка Христова.
Среща с Енгин Акюрек на феерията на книгата в Истанбул
Вече три години откакто познаваме и следваме Енгин Акюрек. От първия миг, в който го видяхме, бяхме впечатлени и запленени от неговата работа като актьор и писател. Човек, който чрез своите очи, ръце или само с един химикал успява да предаде и внуши толкова чувства и емоции на милиони хора, със сигурност е необикновен. Започнахме да се интересуваме от човека, изчетохме всичко написано за него и нашето възхищение продължаваше да се увеличава, докато започнахме да му посвещаваме част от нашето време. Изучавахме неспирно героите му, разказите му, но никога не бяхме имали възможността да видим отблизо човека, който прави чудеса. Питахме се: Какъв ли е в действителност?
Да бъдеш администратор на страници в социалните мрежи, посветени на Енгин Акюрек и да вършиш това с отговорност, изисква да посветиш голяма част от времето си в проучване на информацията, която се публикува за него, за да поддържаш информирана фен масата, която се събира там, да контактуваш с тях, защото те, също като нас обичат и подкрепят актьора до такава степен, че са го направили част от своите семейства.
Затова е логично и естествено да мечтаем някога да се срещнем с него лично и ако е възможно, да поговорим с него няколко минути. Ние не сме изключение, затова и планувахме от две години насам пътуване до Турция. Не бяхме сигурни кога да пътуваме, защото искахме да съчетаем среща с Енгин и пътешествие из Турция, за да опознаем малко родината му. Бяхме решили да спокойно да изчакаме подходящия момент и “знак”. Винаги съм вярвала, че ако обединиш ума и сърцето си с една ясна цел, животът ще ти покаже правилния път по който да вървиш.
Когато Енгин Акюрек реши да посети Латинска Америка(нещо немислимо преди 2 години), бях сигурна, че трябва да присъствам там. Не знаех дали ще мога да го видя, докосна или да говоря с него, но исках да изпитам чувството да го видя как пристига на нашият континент. Имах щастието да разчитам на безценната помощ от страна на перуанските ни приятелки, които ме посрещнаха с желание и солидарност и ми позволиха да взема участие в подготовката и галавечерта на премиерата на филма. Въпреки това, пътуването със сестра ми продължаваше да чака датата си.
Започнахме да осъществяваме тази идея с публикуването на книгата на Енгин, Sessizlik/Тишина. Първото подписване на книги в книжарницата в D&R в Суадие, Кадъкьой, ни изненада и не успяхме да се организираме. Но когато беше обявено участието на Енгин на Интернационалния пазар на книгата в Истанбул, не се замислихме изобщо и се захванахме с организацията на пътешествието ни. Вече знаехме кои градове и места в Турция искахме да посетим. Имахме и възможност да видим лично Енгин на Пазара на книгата. Свързахме се с Хасан бей, за да ни бъде екскурзовод. Той обаче имаше ангажимент с други туристи, но ни предостави услугите на съпругата си Либертат. Тя щеше да ни придружава през първите 6 дни от нашето пребиваване в Истанбул. Цял живот ще сме благодарни на тази прекрасна жена, с която вече ни свързва близко приятелство.
В неделя, 11 ноември, в 11:00 часа, пристигнахме в района на Пазара на книгата. Беше рано, но искахме да сме там навреме и без закъснение. Бяха пристигнали и други хора и всички ние се настанихме удобно, готови за дългото чакане. С пристигането на все повече хора, започнахме да разпознаваме лица, които бяхме виждали в социалните мрежи и имена, които бяхме чували. Опашката и очакването се превърнаха в калейдоскоп от прегръдки, усмивки, снимки, приятни изненади, като например да се запознаеш лично с Хюсеин Махта, с която поддържаме отдавна виртуално приятелство.
Приличахме на ООН: Мексико, Аржентина, Испания, Унгария, Украйна, Иран, Кувейт, Русия, Доминиканска република и Турция(възможно е да съм пропуснала някой). Усещаше се магическа енергия, всички бяхме щастливи, помагахме си с книгите, списъците, имената, снимахме се, смяхме се много, превърнахме досадното чакане в забавление. Хора от всички възрасти, говорещи различни езици, но се разбирахме перфектно, защото всъщност говорехме на езика на любовта към Енгин. Този език се разбираше лесно, не се нуждаеше от думи, щастието, изписано на лицата ни, се четеше отдалеч.
Когато нашият принц влезе, неговото присъствие изпълни пространството. Висок, слаб, строен, усмихнат, харизматичен, с неповторим ангелски поглед, който го отличава от тълпата. Започнахме да ръкопляскаме, той благодари с жест. Пристигна и екипът от Артистанбул, Доган китап, Кафасина гьоре и братът на Енгин-Ерен. Опашката от фенове с книги не спираше да се увеличава. Някои с книга, други с куп книги, но всички с една цел: да го подкрепим,да му благодарим и да му пожелаем много успехи.
Ние бяхме сред първите, но това не ни помогна много. Докато се организираха, се получи хаос. Благодарение на усилията на Либертат и на асистентите от Артистанбул, успяхме да се снимаме с Енгин. Той разбра от къде идваме и учтиво каза на Либертат да ни предаде, че съжалява, задето не разполага с повече време, което да ни отдели, но оценява усилието, което правим за да го подкрепим. Всичко се случи толкова бързо, бях онемяла, дори не се сетих да го прегърна, да застана по-близо или да му кажа нещо смислено и приятно. Докато отстъпвахме, имах чувството,че току що е приключила една битка и аз не знаех дали съм я спечелила или съм загубила. Излязох да подишам въздух, но скоро се върнах при другите и решихме да останем до края на мероприятието.
Успокоихме се и започнахме да се наслаждаваме и да снимаме. Поне се намирахме близо до Енгин! Очаквахме този момент вече 3 години, така че се отдадохме на изживяването на момента. С напредването на времето, Енгин се отпусна, беше вежлив с всички, позираше с удоволствие. Винаги се учудвам, че той няма лоша, грозна част. Ужасно фотогеничен е, независимо от какъв ъгъл го снимаш. Дадохме си сметка, че той оправдаваше всичките ни очаквания. Да го следваме с поглед беше чудесно.
Три часа той беше пред нашите погледи, напълнихме сърцата и душите си и успяхме да смалим хилядите километри дистанция до няколко метра. За минутка Енгин беше до нас, но после, гледайки позитивно на нещата, можахме да го наблюдаваме цял следобед.
Когато мероприятието приключи(бяхме останали около 20 човека) и Енгин се изправи да си върви, сестра ми се провикна “Обичаме те, Енгин!”. Той ни погледна, сложи ръка на сърцето си, усмихна ни се и изчезна от сцената. Ще продължи..... вселената се върти в наша полза.
От Админите на Енгин Акюрек Република Доминикана:
Ингрид Лавандиер и Аида Васкес
Ингрид и Аида вечерят със семейството на г-н Хасан.
https://www.facebook.com/notes/engin-aky%C3%BCrek-rep%C3%BAblica … 2169675170016661/
Момичета, ето какво разказа Ингрид Лавандиер за срещата си с Енгин.
Превод от испански Теменужка Христова.
Среща с Енгин Акюрек на феерията на книгата в Истанбул
Скрит текст:
Вече три години откакто познаваме и следваме Енгин Акюрек. От първия миг, в който го видяхме, бяхме впечатлени и запленени от неговата работа като актьор и писател. Човек, който чрез своите очи, ръце или само с един химикал успява да предаде и внуши толкова чувства и емоции на милиони хора, със сигурност е необикновен. Започнахме да се интересуваме от човека, изчетохме всичко написано за него и нашето възхищение продължаваше да се увеличава, докато започнахме да му посвещаваме част от нашето време. Изучавахме неспирно героите му, разказите му, но никога не бяхме имали възможността да видим отблизо човека, който прави чудеса. Питахме се: Какъв ли е в действителност?
Да бъдеш администратор на страници в социалните мрежи, посветени на Енгин Акюрек и да вършиш това с отговорност, изисква да посветиш голяма част от времето си в проучване на информацията, която се публикува за него, за да поддържаш информирана фен масата, която се събира там, да контактуваш с тях, защото те, също като нас обичат и подкрепят актьора до такава степен, че са го направили част от своите семейства.
Затова е логично и естествено да мечтаем някога да се срещнем с него лично и ако е възможно, да поговорим с него няколко минути. Ние не сме изключение, затова и планувахме от две години насам пътуване до Турция. Не бяхме сигурни кога да пътуваме, защото искахме да съчетаем среща с Енгин и пътешествие из Турция, за да опознаем малко родината му. Бяхме решили да спокойно да изчакаме подходящия момент и “знак”. Винаги съм вярвала, че ако обединиш ума и сърцето си с една ясна цел, животът ще ти покаже правилния път по който да вървиш.
Когато Енгин Акюрек реши да посети Латинска Америка(нещо немислимо преди 2 години), бях сигурна, че трябва да присъствам там. Не знаех дали ще мога да го видя, докосна или да говоря с него, но исках да изпитам чувството да го видя как пристига на нашият континент. Имах щастието да разчитам на безценната помощ от страна на перуанските ни приятелки, които ме посрещнаха с желание и солидарност и ми позволиха да взема участие в подготовката и галавечерта на премиерата на филма. Въпреки това, пътуването със сестра ми продължаваше да чака датата си.
Започнахме да осъществяваме тази идея с публикуването на книгата на Енгин, Sessizlik/Тишина. Първото подписване на книги в книжарницата в D&R в Суадие, Кадъкьой, ни изненада и не успяхме да се организираме. Но когато беше обявено участието на Енгин на Интернационалния пазар на книгата в Истанбул, не се замислихме изобщо и се захванахме с организацията на пътешествието ни. Вече знаехме кои градове и места в Турция искахме да посетим. Вече имахме и възможност да видим лично Енгин на Пазара на книгата. Свързахме се с Хасан бей, за да ни бъде екскурзовод. Той вече имаше ангажимент с други туристи, но ни предостави услугите на съпругата си Либертат. Тя щеше да ни придружава през първите 6 дни от нашето пребиваване в Истанбул. Цял живот ще сме благодарни на тази прекрасна жена, с която вече ни свързва близко приятелство.
В неделя, 11 ноември, в 11:00 часа, пристигнахме в района на Пазара на книгата. Беше рано, но искахме да сме там навреме и без закъснение. Бяха пристигнали и други хора и всички ние се настанихме удобно, готови за дългото чакане. С пристигането на все повече хора, започнахме да разпознаваме лица, които бяхме виждали в социалните мрежи и имена, които бяхме чували. Опашката и очакването се превърнаха в калейдоскоп от прегръдки, усмивки, снимки, приятни изненади, като например да се запознаеш лично с Хюсеин Махта, с която поддържаме отдавна виртуално приятелство.
Приличахме на ООН: Мексико, Аржентина, Испания, Унгария, Украйна, Иран, Кувейт, Русия, Доминиканска република и Турция(възможно е да съм пропуснала някой). Усещаше се магическа енергия, всички бяхме щастливи, помагахме си с книгите, списъците, имената, снимахме се, смяхме се много, превърнахме досадното чакане в забавление. Хора от всички възрасти, говорещи различни езици, но се разбирахме перфектно, защото всъщност говорехме на езика на любовта към Енгин. Този език се разбираше лесно, не се нуждаеше от думи, щастието, изписано на лицата ни, се четеше отдалеч.
Когато нашият принц влезе,неговотоприсъствие изпълни пространството. Висок, слаб, строен, усмихнат, харизматичен, с неповторим ангелски поглед, който го отличава от тълпата. Започнахме да ръкопляскаме, той благодари с жест. Пристигна и екипът от Артистанбул, Доган китап, Кафасина гьоре и братът на Енгин-Ерен. Опашката от фенове с книги не спираше да се увеличава. Някои с книга, други с куп книги, но всички с една цел: да го подкрепим,да му благодарим и да му пожелаем много успехи.
Ние бяхме сред първите, но това не ни помогна много. Докато се организираха, се получи хаос. Благодарение на усилията на Либертат и на асистентитр от Артистанбул, успяхме да се снимаме с Енгин. Той разбра от къде идваме и учтиво каза на Либертат да ни предаде, че съжалява, задето не разполага с повече време, което да ни отдели, но оценява усилието, което правим за да го подкрепим. Всичко се случи толкова бързо, бях онемяла, дори не се сетих да го прегърна, да застана по-близо или да му кажа нещо смислено и приятно. Докато отстъпвахме, имах чувството,че току що е приключила една битка и аз не знаех дали съм я спечелила или съм загубила. Излязох да подишам въздух, но скоро се върнах при другите и решихме да останем до края на мероприятието.
Успокоихме се и започнахме да се наслаждаваме и да снимаме. Поне се намирахме близо до Енгин! Очаквахме този момент вече 3 години, така че се отдадохме на изживяването на момента. С напредването на времето, Енгин се отпусна, беше вежлив с всички, позираше с удоволствие. Винаги се учудвам, че той няма лоша, грозна част. Ужасно фотогеничен е, независимо от какъв ъгъл го снимаш. Дадохме си сметка, че той оправдаваше всичките ни очаквания. Да го следваме с поглед беше чудесно.
Три часа той беше пред нашите погледи, напълнихме сърцата и душите си и успяхме да смалим хилядите километри дистанция до няколко метра. За минутка Енгин беше до нас, но после, гледайки позитивно на нещата, можахме да го наблюдаваме цял следобед.
Когато мероприятието приключи(бяхме останали около 20 човека) и Енгин се изправи да си върви, сестра ми се провикна “Обичаме те, Енгин!”. Той ни погледна, сложи ръка на сърцето си, усмихна ни се и изчезна от сцената. Ще продължи..... вселената се върти в наша полза.
От Админите на Енгин Акюрек Република Доминикана:
Ингрид Лавандиер и Аида Васкес
Ингрид и Аида вечерят със семейството на г-н Хасан.
Да бъдеш администратор на страници в социалните мрежи, посветени на Енгин Акюрек и да вършиш това с отговорност, изисква да посветиш голяма част от времето си в проучване на информацията, която се публикува за него, за да поддържаш информирана фен масата, която се събира там, да контактуваш с тях, защото те, също като нас обичат и подкрепят актьора до такава степен, че са го направили част от своите семейства.
Затова е логично и естествено да мечтаем някога да се срещнем с него лично и ако е възможно, да поговорим с него няколко минути. Ние не сме изключение, затова и планувахме от две години насам пътуване до Турция. Не бяхме сигурни кога да пътуваме, защото искахме да съчетаем среща с Енгин и пътешествие из Турция, за да опознаем малко родината му. Бяхме решили да спокойно да изчакаме подходящия момент и “знак”. Винаги съм вярвала, че ако обединиш ума и сърцето си с една ясна цел, животът ще ти покаже правилния път по който да вървиш.
Когато Енгин Акюрек реши да посети Латинска Америка(нещо немислимо преди 2 години), бях сигурна, че трябва да присъствам там. Не знаех дали ще мога да го видя, докосна или да говоря с него, но исках да изпитам чувството да го видя как пристига на нашият континент. Имах щастието да разчитам на безценната помощ от страна на перуанските ни приятелки, които ме посрещнаха с желание и солидарност и ми позволиха да взема участие в подготовката и галавечерта на премиерата на филма. Въпреки това, пътуването със сестра ми продължаваше да чака датата си.
Започнахме да осъществяваме тази идея с публикуването на книгата на Енгин, Sessizlik/Тишина. Първото подписване на книги в книжарницата в D&R в Суадие, Кадъкьой, ни изненада и не успяхме да се организираме. Но когато беше обявено участието на Енгин на Интернационалния пазар на книгата в Истанбул, не се замислихме изобщо и се захванахме с организацията на пътешествието ни. Вече знаехме кои градове и места в Турция искахме да посетим. Вече имахме и възможност да видим лично Енгин на Пазара на книгата. Свързахме се с Хасан бей, за да ни бъде екскурзовод. Той вече имаше ангажимент с други туристи, но ни предостави услугите на съпругата си Либертат. Тя щеше да ни придружава през първите 6 дни от нашето пребиваване в Истанбул. Цял живот ще сме благодарни на тази прекрасна жена, с която вече ни свързва близко приятелство.
В неделя, 11 ноември, в 11:00 часа, пристигнахме в района на Пазара на книгата. Беше рано, но искахме да сме там навреме и без закъснение. Бяха пристигнали и други хора и всички ние се настанихме удобно, готови за дългото чакане. С пристигането на все повече хора, започнахме да разпознаваме лица, които бяхме виждали в социалните мрежи и имена, които бяхме чували. Опашката и очакването се превърнаха в калейдоскоп от прегръдки, усмивки, снимки, приятни изненади, като например да се запознаеш лично с Хюсеин Махта, с която поддържаме отдавна виртуално приятелство.
Приличахме на ООН: Мексико, Аржентина, Испания, Унгария, Украйна, Иран, Кувейт, Русия, Доминиканска република и Турция(възможно е да съм пропуснала някой). Усещаше се магическа енергия, всички бяхме щастливи, помагахме си с книгите, списъците, имената, снимахме се, смяхме се много, превърнахме досадното чакане в забавление. Хора от всички възрасти, говорещи различни езици, но се разбирахме перфектно, защото всъщност говорехме на езика на любовта към Енгин. Този език се разбираше лесно, не се нуждаеше от думи, щастието, изписано на лицата ни, се четеше отдалеч.
Когато нашият принц влезе,неговотоприсъствие изпълни пространството. Висок, слаб, строен, усмихнат, харизматичен, с неповторим ангелски поглед, който го отличава от тълпата. Започнахме да ръкопляскаме, той благодари с жест. Пристигна и екипът от Артистанбул, Доган китап, Кафасина гьоре и братът на Енгин-Ерен. Опашката от фенове с книги не спираше да се увеличава. Някои с книга, други с куп книги, но всички с една цел: да го подкрепим,да му благодарим и да му пожелаем много успехи.
Ние бяхме сред първите, но това не ни помогна много. Докато се организираха, се получи хаос. Благодарение на усилията на Либертат и на асистентитр от Артистанбул, успяхме да се снимаме с Енгин. Той разбра от къде идваме и учтиво каза на Либертат да ни предаде, че съжалява, задето не разполага с повече време, което да ни отдели, но оценява усилието, което правим за да го подкрепим. Всичко се случи толкова бързо, бях онемяла, дори не се сетих да го прегърна, да застана по-близо или да му кажа нещо смислено и приятно. Докато отстъпвахме, имах чувството,че току що е приключила една битка и аз не знаех дали съм я спечелила или съм загубила. Излязох да подишам въздух, но скоро се върнах при другите и решихме да останем до края на мероприятието.
Успокоихме се и започнахме да се наслаждаваме и да снимаме. Поне се намирахме близо до Енгин! Очаквахме този момент вече 3 години, така че се отдадохме на изживяването на момента. С напредването на времето, Енгин се отпусна, беше вежлив с всички, позираше с удоволствие. Винаги се учудвам, че той няма лоша, грозна част. Ужасно фотогеничен е, независимо от какъв ъгъл го снимаш. Дадохме си сметка, че той оправдаваше всичките ни очаквания. Да го следваме с поглед беше чудесно.
Три часа той беше пред нашите погледи, напълнихме сърцата и душите си и успяхме да смалим хилядите километри дистанция до няколко метра. За минутка Енгин беше до нас, но после, гледайки позитивно на нещата, можахме да го наблюдаваме цял следобед.
Когато мероприятието приключи(бяхме останали около 20 човека) и Енгин се изправи да си върви, сестра ми се провикна “Обичаме те, Енгин!”. Той ни погледна, сложи ръка на сърцето си, усмихна ни се и изчезна от сцената. Ще продължи..... вселената се върти в наша полза.
От Админите на Енгин Акюрек Република Доминикана:
Ингрид Лавандиер и Аида Васкес
Ингрид и Аида вечерят със семейството на г-н Хасан.
Момичета, благодаря ви.
Чудесен разказ.
Добро утро момичета
Хубав и много успешен ден! Днес със сигурност е празник и някой празнува нещо...
Песента на Мари
ми дойде супер натаман тази сутрин за настроение. И да продължа в този ритъм - "Фабрика" и Наш сосед. Раздвижване и настроение.Сега с Хармония
можем да си изпием кафето спокойно с превода на Теменужка Христова който Мариянка е оформила и ни е предоставила .Скрит текст: 
Момичета
прочетох с огромен интерес написаното от Ингрид Лавандиер за срещата си с Енгин.За пореден път се убеждавам в правилността на своето фенство към Енгин.
Невероятен човек, актьор и писател.
Всички докоснали се наживо до него са във възторг и щедро споделят своите преживявания, чувства и мисли.
Аз лично изпитвам респект от тези фенове за които огромното разстояние не е пречка, а предизвикателство което те в името на любовта си към Енгин преодоляват и сбъдват мечтата си да го видят, да се докоснат до него, да чуят гласа му...
Много хубав разказ на Ингрид - личи ерудираност и стил на писането, прозира високата степен на организираност на визитата им в Турция /посетени толкова много места/ и добрината да сподели всичко това с хилядите Енгинови фенове по света.
Всичко ми хареса, но ще извадя няколко цитата, защото единият от тях е на 100% верен и може да се отнесе пряко към Мариянка
Моментът е да ѝ кажем отново и отново "Благодаря!" 
"Да бъдеш администратор на страници в социалните мрежи, посветени на Енгин Акюрек и да вършиш това с отговорност, изисква да посветиш голяма част от времето си в проучване на информацията, която се публикува за него, за да поддържаш информирана фен масата, която се събира там, да контактуваш с тях, защото те, също като нас обичат и подкрепят актьора до такава степен, че са го направили част от своите семейства."
...............................................
"...познаваме и следваме Енгин Акюрек. От първия миг, в който го видяхме, бяхме впечатлени и запленени от неговата работа като актьор и писател. Човек, който чрез своите очи, ръце или само с един химикал успява да предаде и внуши толкова чувства и емоции на милиони хора, със сигурност е необикновен. Започнахме да се интересуваме от човека, изчетохме всичко написано за него и нашето възхищение продължаваше да се увеличава, докато започнахме да му посвещаваме част от нашето време. Изучавахме неспирно героите му, разказите му, но никога не бяхме имали възможността да видим отблизо човека, който прави чудеса. Питахме се: Какъв ли е в действителност?"
"Приличахме на ООН: Мексико, Аржентина, Испания, Унгария, Украйна, Иран, Кувейт, Русия, Доминиканска република и Турция(възможно е да съм пропуснала някой). Усещаше се магическа енергия, всички бяхме щастливи, помагахме си с книгите, списъците, имената, снимахме се, смяхме се много, превърнахме досадното чакане в забавление. Хора от всички възрасти, говорещи различни езици, но се разбирахме перфектно, защото всъщност говорехме на езика на любовта към Енгин. Този език се разбираше лесно, не се нуждаеше от думи, щастието, изписано на лицата ни, се четеше отдалеч."
"Когато нашият принц влезе,неговотоприсъствие изпълни пространството. Висок, слаб, строен, усмихнат, харизматичен, с неповторим ангелски поглед, който го отличава от тълпата. Започнахме да ръкопляскаме, той благодари с жест. Пристигна и екипът от Артистанбул, Доган китап, Кафасина гьоре и братът на Енгин-Ерен. Опашката от фенове с книги не спираше да се увеличава. Някои с книга, други с куп книги, но всички с една цел: да го подкрепим,да му благодарим и да му пожелаем много успехи."
Здравейте момичета!
Днес сряда е поредния ден на КПА!
Благодаря на Марианка и Темнужка за разказа на Ингрид Лавандиер.
Прочетох го с чаша кафе, сложено от Марта!
Хареса ми разказа на дамата и това ,че е сбъднала мечтата си!Описва го като,строен
усмихнат,с ангелски поглед.
И за мен Енгин е уравновесен човек, балансиран и с мирен характер.Часове наред
се среща с много хора и проявява баланс, контролира се и винаги се усмихва!
Комисарят с чай......
Лек ден момичета!
Днес сряда е поредния ден на КПА!
Благодаря на Марианка
и Темнужка за разказа на Ингрид Лавандиер.Прочетох го с чаша кафе, сложено от Марта
!Хареса ми разказа на дамата и това ,че е сбъднала мечтата си!Описва го като,строен
усмихнат,с ангелски поглед.
И за мен Енгин е уравновесен човек, балансиран и с мирен характер.Часове наред
се среща с много хора и проявява баланс, контролира се и винаги се усмихва!
Комисарят с чай......
Лек ден момичета!
Препоръчани теми