Подсъзнанието може всичко/69 Линкове за всички техники има на 1 стр.

  • 57 271
  • 754
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 82
Мисля, че са още в детството
Как да простя на починалия си баща?
Мислех, че съм го направила, но явно не съм

# 571
  • Мнения: 5 459
Отидете на психолог, или психотерапевт, ако тази зависимост към баща ви ви тормози...

# 572
  • Мнения: 4 770
Мисля, че са още в детството
Как да простя на починалия си баща?
Мислех, че съм го направила, но явно не съм

За да простите трябва да осъзнаете, че няма смисъл нито да съдите, нито да таите негативни емоции и мисли в себе си. Така само си вредите и се отклонявате от това да живеете пълноценен живот и да вървите по своя път. Също така хабите енергия напразно. Самоанализът помага в такива случаи.

# 573
  • Бургас
  • Мнения: 6 170
Мисля, че са още в детството
Как да простя на починалия си баща?
Мислех, че съм го направила, но явно не съм

За да простите трябва да осъзнаете, че няма смисъл нито да съдите, нито да таите негативни емоции и мисли в себе си. Така само си вредите и се отклонявате от това да живеете пълноценен живот и да вървите по своя път. Също така хабите енергия напразно. Самоанализът помага в такива случаи.

+мога да добавя, че за да стане това трябва да се анализира многократно, но и да наблюдаваш емоциите си, като постепенно се стремиш да гледаш отстрани, а не като участник.Не става за ден, два.Също така подкрепям и по-горните съвети-трябва да се говори за това, най-добре наистина със специалист, защото повечето близки хора нямат търпението да слушат постоянно едно и също.А за да преодолееш нещо трябва да го изкараш  от себе си, да го преживееш отново, но осъзнато, така постепенно болката ще намалее.

# 574
  • Мнения: 8 590
В този ред на мисли, с кого  (по принцип) споделяте?
Къде поставяте граници - с чужди хора, с приятели, с психолога, в семейството само?
Ще ми е интересно да разбера. Случвало ли се е да споделите с 'приятел' и след това да се използва тази информация срещу вас?

# 575
  • Мнения: 3 118
Случвало ли се е да споделите с 'приятел' и след това да се използва тази информация срещу вас?
Определено да и то неведнъж. Споделена тайна не е тайна. (ако разбира се държиш да бъде такава).
Смятам, че някои хора наистина не могат да държат това, което ги мъчи в себе си и имат нужда да го споделят с някой (който и да е). Аз не изпитвам такава нужда. Не че съм човек без проблеми, но се самоанализирам и си правя изводи. Не казвам че това е най-правилното, защото понякога човек само от неговата камбанария не вижда пълната картинка, а дори да я види не винаги знае как да се справи с дадена ситуация. Във връзка с въпроса ти - не бих споделила с близък или приятел проблема си само за да ми олекне. Толкова масово наблюдавам злободневно любопитство у хората, че някак си отдавна престанах да споделям лични чувства и преживявания. И осъзнавам, че въобще не ми липсва. По-скоро, ако се налага, бих се доверила на професионалист.

# 576
  • на острова на мечтите
  • Мнения: 5 680
И аз съм от тези,  които споделят много. И съм си патила. И от приятели и от непознати. Все се заричам да си затварям голямата уста, ама понякога  забравям добрата стара приказка, че мълчанието е злато и повтарям стари грешки.
Петенце, добре завърнала се!

# 577
  • Мнения: 2 246
И аз съм от тези, които не споделят много точно поради тези причини. Но все си мисля, че идва момент, когато имаме нужда да споделим с някой макар и непознат онлайн. Самото споделяне може да доведе до различна гледна точка, нещо, което не сме догледали и така да достигнем до отговора на загадката.

# 578
  • Мнения: 3 118
Но все си мисля, че идва момент, когато имаме нужда да споделим с някой макар и непознат онлайн.
И това съм го правила. Оказа се, че човека отсреща въобще не е бил непознат и злоупотрби с инфото, таааа както казах си имам едно наум и бая обици на ушите.
Не е по темата, сори.

Скоро научих за така наречените констелации. Вие чували ли сте, участвали ли сте? Там се задават много въпроси по темата, която ви интересува и се разнищват. До колкото знам, се разиграват сценарии от няколко участника, като може да има и "публика". Аз не съм участвала, но имам позната, която беше много доволна от резултата.
Има доста инфо в нета.

Онзи ден пък чух за пръв път понятието "индивидуален коучинг" и как един мениджър е успял да промени поведението си и да намери подход към подчинените си. И пак тръгнах да търся допълнително инфо.

Последна редакция: пн, 17 юни 2019, 13:59 от Пит

# 579
  • Бургас
  • Мнения: 6 170
Интересни са и полезни констелациите.Ако имаш възможност отиди, дори и само като наблюдател ще ти бъде полезно и ще получиш някаква яснота.

# 580
  • Мнения: 5 459
Аз последно време споделям само с половинчо и детето. Единствено на тях вярвам. Ако споделя нещо с  баща ми, той го казва на майка ми, а тя на целия град.

# 581
  • Мнения: 8 590
Моля, разкажете чрез пример за констелациите и как точно се подбира групата, стана ми интересно. Какво се разбира точно под фамилия в този маериал - до кое коляно Simple Smile

# 582
  • Мнения: 5 459
Аз съм ходила два пъти на семейни констелации. Платих си 50 лева /беше промоционално/ и гледах като теле в железница. Абсолютно нищо не разбрах....

# 583
  • Бургас
  • Мнения: 6 170
Всичко става на случаен принцип, нищо не знаеш предварително.Аз не съм поставяла тема, просто участвах в чужди, но се оказа, че имаха общо и с мен.Иначе ако правиш твоя е хубаво да имаш повече информация.Общо взето за мен е нещо като очаквай неочакваното.Може чрез чуждите теми да видиш някои твои болезнени въпроси, да видиш или направо да усетиш ако участваш.

# 584
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Моят опит относно прощаването- дойде с осъзнаването. Случи се внезапно, все едно ме удари гръм... просто в един миг осъзнах, че всички (и всичко) сме свързани и само нашите възприятия ни заблуждават, че сме нещо отделно. Започнах да разбирам хората (което никак не ми се отдаваше до скоро и имах постоянни проблеми в комуникацията) отлично и съответно спрях да се сърдя и обиждам, вместо това проявявам съчувствие и желание да помогна (макар да знам, че не мога да форсирам промяна у другите). Разбирам какво кара всеки човек да постъпва по един или друг начин... хората реагират по определен начин не защото са добри или лоши, а защото това е единствения възможен начин, по който могат да реагират спрямо техния личен опит.
Да живееш с обида, вина или каквото и да било негативно чувство, те натоварва много (и напълно ненужно). С времето това неизбежно се проявява и на физическо ниво и възникват болести.
Много ми се иска да могат всички хора да осъзнаят колко е лесно да се отърват от негативизма в живота си, достатъчно е просто да направят път на любовта. Обичта към себе си е смисълът на всичко (оттам тръгва и прошката).

Общи условия

Активация на акаунт