След тригодишна възраст е вече късно ..... Масару Ибука

А аз например имам 100 % глухота с едното ухо още от 2-шна, въпреки това започнах да свиря на цигулка когато бях на 4 г. Много ми се отдаваше, всички казваха, че имам голям талант, изнасях концерти. Това обаче е наследствено по линия на майка ми и нейната майка. Сега дъщеря ми също е много музикална, без ние да знаем един ден в училище били на посещение от голям детски хор. Направили прослушване и моята нищо, че беше с ангина тогава направо ги изненадала с глас.

Вярно е, че до 3 год мозъкът учи с лекота - езици примерно - но не съм съгласна, че всички деца имат еднакъв капацитет. От бебе си личи кое е умно и кое не дотам и е смехотворно да си мислиш, че можеш да промениш кой знае колко наличните ресурси, па ако ще и до 3 год възраст. Може да го научиш на много неща, но не можеш да го научиш да мисли, ако не може. Още по-малко да го направиш гении. При всички положения предпочитам щастливото детство и живот като цяло, отколкото напъни да ме правят зорлям гении. Освен това винаги можеш да хванеш болест на мозъка която от гении да те направи зеленчук и кел файда, че цял живот си тренирал

еееххх   ако Моцарт беше жив да прочете тази тема ....

Да,ама Моцарт е уникален.

Доколкото помня, Моцарт не са го карали да учи и езици.

до 3 год. възраст надали са го карали да прави каквото и да било, но на 4 годишна се е "изложил" с писането на някакво муз.произведение   
пп.май той беше гения на тази възраст.

Мисля, че подобни изявления са вредни и хората, които не възпитават децата си може да ги използват като оправдание.

Периодът до 3-годишна възраст е най-важният в живота на детето, защото тогава е най-изразена нервнопластичността. По-рано се смяташе, че до тази възраст всяка секунда се образуват по 700 нови невронни синапса в мозъка, но по най-нови данни става дума за около 1 милион!  За развитието на челния дял на мозъчната кора, който има най-голямо значение за развитието на индивида като човек - като мислещо и говорещо разумно същество, имат значение на първо място не играчките, а ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА в семейството и специално отношението към детето! Категорично е установено, че при сираци и деца, отглеждани без майчина любов и ласки, мозъкът изостава в развитието си и като големина.  Още в утробата отношението на родителите и наличието на стресове от различен характер оказва влияние върху лимбичната система и архипалиума . При опити с мишки е установено, че ако в утробата единият плод се подлага на неприятни въздействия, които могат да се приемат като заплашващи живота, съответното животно излиза на бял свят по-едро и по-силно, но с по-ниска интелигентност за разлика от близнака, на който му е спестен този тормоз. При хората е по същия начин - среда, която заплашва индивида, която го кара да оцелява от най-ранна възраст, която е лишена от родителски и особено майчински ласки, развива именно архипалиума - това е най-старият и нисш мозък, свързан с инстинктите за оцеляване, а не мисленето и творческите способности. Точно одеве гледах документален филм за едно от децата от материала по-горе, което е било отглеждано от кучета от 3 до 6 годишна възраст, при което се наблюдава непоправимо недоразвитие в съответните зони на мозъчната кора и съответно липса на невронни вериги в лимбичната система. Гениите се раждат, но подходящата среда и обучение, трудът просто ги дооформят и са необходимост, за да се доразвият и изразят. Но за всяко дете най-важният фактор в първите години е отношението на майката на първо място, но и на двамата родители към него за правилното развитие на съответните участъци на мозъчната кора и емоционалния мозък! Връзките, които се формират тогава, вкл. и негативните, остават за цял живот! Все пак последните могат да бъдат коригирани. А на г-н японеца - много му здраве.

Какво значи отношението на майката? Имаш предвид да го гушка и обгрижва или да му говори много, да му обяснява. И защо ако е второто точно майката трябва да го прави - който и да комуникира с него все ще е от полза. Питам защото ме впечатли опита с мишките как се родила голяма и тъпа мишка. Така едното ми дете се роди голямо и доста якичко - така си е и до днес - като херкулес е физически, ама с ученето хич го не бива. И верно че като бебе много не му обръщах внимание в смисъл да му говоря, щото още не се бях научила да гледам деца, но пък нон стоп беше залепен за мен - носех го в слинг по цял ден.

Доста дълго е за отговор, накратко ще се опитам да обобщя. Майката е най-важният човек в живота на едно дете. Девет месеца то се развива в нея, чува гласа й, поема нейните емоции, страхове или радост и чувство за щастие, "знае" дали е желано или не, изобщо бебето разбира и знае много повече, отколкото повечето хора изобщо предполагат.  Всичко се регистрира и записва на дълбоко подсъзнателно ниво - от времето на структурирането на емоционалния мозък още в началото на бременността и нататък, после с появата на този свят първите няколко години на най-интензивно натрупване на впечатления. Но не само има впечатления и емоции, а се създават и убеждения, независимо че на някои това може да им изглежда невероятно. Но е факт.  И тези впечатления и убеждения изобщо може да не са положителни и да определят как се развива нататък детето и съответно вече реакциите му и характера му като възрастен, възприемането на света около него и самия себе си в него, връзките му с другите хора, семейството, което създава и т.н.  Формирането на дълбоко заложени в подсъзнанието убеждения в детска възраст има капитално значение за живота на индивида.
Наистина, детето може да получи любов и разбиране и от друг човек, не само от майката. И да - най-важно за живота на едно бебе и на едно дете е отношението на родителите му към него, да говорят с него, да го гушкат, да му обясняват, да участват в игри с него, а не просто да му хвърлят играчките и да го оставят, да му се чете, да се пее с него,  да се обсъжда това, което се прави, да се научи да изразява чувствата си и да научава за чувствата на другите... Всичко това развива челния дял на мозъчната кора и активира позитивни невронни вериги в лимбичната система, като същевременно неутрализира до голяма степен архипалиума, който се задейства тогава, когато детето се чувства заплашено и предприема реакция за защита. Според изследвания при хора, които са преживели сериозни психологически инциденти като малки, има доста по-голяма вероятност от развитие на определени заболявания като възрастни. Вредните и негативните преживявания рано в живота могат да доведат до промяна в експресията на гените! 

El mariachi, би ли могла да дадеш линк към изследването, което спомена. Стана ми интересно как е възможно само единия близнак да е подложен на застрашаващо въздействие.
Иначе по темата не мисля, че става дума за учене на езици или математика. По скоро е за развиване на уменията за учене. Развиване на критично мислене, аналитичност и любознателност - това са неща, които насочват индивида към самоусъвършенстване и самообучение.

Аз само да спомена, че хиляди азиатчета учат пиано по системата Сузуки, ама не са произвели втори Глен Гуд. Щото всеки може да се обучи до ниво 80%, 95%...ама магията става на ниво 99.999%.

Почвам да осъзнавам някои неща - синът ми наистина е много чувствителен и все от нещо недоволен. Може би и се чувства нон стоп несигурен и застрашен. Но това си му е природата - така е от как се роди. Освен нещо през бременността да се е случило, но нямам идея какво. При всички положения е бил желан, лека и щастлива бременност. Това е една от темите, по които науката за сега може да има само предположения, но не може реално да помогне.
А за стимулацията до 3 год възраст - не е ли ако детето ходи на ясла да получава повече стимулация. Там все пак има педагози, които активират децата. Отделно децата едно друго се активират. Една майка трудно ще активира детето си така - трябва нон стоп нещо да му меля, което е доста изтощително. Ако са големи фамилии като преди, където прехвърлят  детето между баби, братя и сестри... може, ама днешно време реално си седи само с майка си, която обикновено е толкова изморена, че не и е до нищо. Трудно ще го среща всеки ден с други деца - повечето родители са на работа и децата им на ясла. Отделно и времето не винаги е подходящо за висене по площадки.  Идеята ми е, че яслите повече стимулират мозъка от тази гледна точка, въпреки че може да носят и много негативни емоции (примерно моят престой в ясла и бил много кратък и мъчителен и едва не са ме уморили). Но моите деца на яслата си се чувстваха ОК за щастие.
Като цяло не можахте да ме убедите, че при едно нормално гледане на дете (в смисъл не е хвърлено само или да живее сред животни) може да повлияе чак толкова на интелекта. Познавам жена с двамата родители глухонеми - тя не е и си е съвсем нормална, говори си и ако не ти каже кви са били родителите и няма и да разбереш, че са били глухонеми.

Нещата, които реално влияят на развитието на мозъка, са доста прозаични: сън, хранене и растеж. Ако едно дете изостава физически, няма как да е гений интелектуално. Лош сън - и ако ще сто Монтесори през деня да му организираш, пак ще е назад с материала, че и проблемно.

Стимулацията е индивидуално нещо - няма рецепта. За едно дете може да е много добре, а друго да назадне.

Във всеки случай японското гледане на деца е съвсем друго нещо, там се очаква майката да е много отдадена - напуска работа и става в 5, да прави оризови топки с формата на панда и цветенца от чушка и морков. Иначе ще се посрами с кутията за обяд. И други такива неща, като изпити за петгодишни (дали могат да завържат на панделка престилка зад гърба си) за прием в елитна детска градина.

И при целия тоя зор - японците са произвели голямо количество компетентни хора, които обаче не могат да счупят един "таван" и да се превърнат в световни гении. С изключение на комикс рисувачите - там нямат равни. Наистина са няколко нива напред пред света, ама кой ли чете комикси...

В яслата има постоянен шум, който всъщност вреди на мозъка. Децата до 3 предпочитат да си играят сами или с 1-2 деца и въпреки че проверяват своите вокални способности, предпочитат да е тихо наоколо.