Не общувам с родителите си, защото...

Имам полу-сестра, която адски много обичам и имаме голяма разлика във възрастта. За съжаление, това с преференциите го има и в моето "семейство". Нашите не ми дават 1 стотинка от 5 години вече, пращат евентуално по някой лев за РД/Коледа и дотам. Оправданието е че нямат пари, но реално не е точно така, защото при абсолютно всеки разговор с майка ми, ми се обяснява какво е купено на сестра ми, какво предстои да се купи и т.н. Дори за здравословни проблеми, които изискват пари, аз такива не получавам, нито се коментира финансовата част на въпроса. Примирила съм се и съм си ограничила контакта с тях. За съжаление, няма как да се променят. Ще го осъзнаят евентуално някой ден, но ще е късно. Само се моля, ако имам повече от едно дете някой ден, да не ги деля по този начин.

След, като си възрастна, обвързана и независеща от тях, защо се оплакваш тук и защо изобщо се занимаваш с тези изверги и насилници?

странно и непонятно за мен е такова делене...
затова се зачудих да не би авторката да е осиновена
с две деца съм, за мен е немислимо да ги деля, каквото за единия, такова и за другия...
умът ми не го побира просто това с деленето

@Salsisha, много се радвам, че не можеш да разбереш терзанията ми, но едно такова делене още от дете, няма как да не засегне човек. Мен лично, винаги ме е боляло много.

Може би скромността ми в случая- ми е изиграла лоша шега, всичко да се приеме като даденост, но боли, много боли...

Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да прекъснеш всякакъв контакт с тях.
Баща ми е по същия начин. 4 деца и винаги той е бил деления. За да се докаже, че и той не е за изхвърляне какво ли не правеше за родителите си. Никога не са го похвалили, никога не са се интересували как е той или ние. Обаждаха се само, когато им трябваше някаква помощ. По стечение на обстоятелствата другите им деца заминаха в чужбина и пак остана само баща ми. Постоянно беше при тях, помагаше както можеше и пак не получи одобрение или някакво човечно отношение от тях.
Аз това не мога да го разбера. Отразях ги всичките от неговата рода. Такива хора са паразити. Няма нужда да се натоварваш психически заради тях постоянно. Бъди сигурна, че те винаги ще са такива. Дори и да се надяват след години ти да си им опората, пак брат ти ще е на първо място.

И като те е боляло много, защо пак се вреш в тия? В така нареченото семейство? Човек, когато го боли от нещо, спира да го прави. Като се изгориш веднъж, пак ли ходиш да си вреш ръцете в огъня? Мазохистка ли си?

Salchisha,  явно си решила да си контра на всичко.

Да, явно съм мазохистка, това е нещо, което ме мъчи в продължение на години, не мога да го надживея. Получих много адекватни огговори на лични, от които смятам да се възпозлвам. На теб какъв ти е проблема, кремвиршче?

Сестра ти пълнолетна ли е?

Е, какво аз да съм контра, кой мислиш би те посъветвал да продължаваш да общуваш с тези хора? Защо би го правил някой? Ако ми отговориш, може би ще отговориш и на себе си, но виждам че не можеш и ми връщаш въпрос на въпроса.

Не мисля, че който и да е човек, заслужава подобно отношение от родителите си и ако го е получил, той трябва моментално, при първа възможност да ги махне от живота си.

Иначе ... не ми е проблем семейството ти, а на теб? Ако не е - за какво е всъщност темата? Ако вече си получила отговорите - за какво още стои темата?

Кремвиршче, отдавна съм ги отсвирила, не се безпокой.

Като всеки един критичен към себе си човек, реших да проверя с вас дали не съм прекалено строга.
Иначе, животът си тече...С моето момче-гърче ще направим една българско-гръцка сватба, на които родителите ми няма да бъдат поканени ,естествено, така че life is life...

Лично от теб, не очаквам съпричастност от теб, кремвриш, дано и да не ти се налага да попадаш в моята ситуация, иначе мнения  се дават много лесно....

На мен вече ми е късно да попадам, но не мога да схвана, какво се бунтуваш, след като ти пиша зарежи ги, ти отговаряш - ще ги зарежа, няма да идват на сватбата ...? Но в същото време, не си съгласна с мнението ми? Не си съгласна, но сама казваш, че правиш точно това?

Или просто имаш нужда да се заядеш с мен, защото не смееш с майка си? Хайде малко да стъпваме по земята, за разнообразие?

Не си сгрешила. В крайна сметка наистина когато човек не се чувства добре някъде просто трябва да затвори вратата след себе си и да приеме, че му е такава съдбата. Трудно се приема и цял живот боли, колкото и да се опитваш да не ти пука. Ама, какво да се прави, живот...  И аз не общувам с родителите си, често не се сещам почти за тях, но от време на време си боли. Белезите са до живот.

Ми, не, кремвиршче, съжалявам, че не си схванала същността на поста ми. Най-малкото, което целя с тази тема е да се заяда с теб, нито те знам коя си, нито от къде си.

Много се радвам, че не си стигнала до моите страдания и, че не може да покажеш емпатия..., но, моля те, не се обаждай повече....

Няма как да ми влезеш в положението, явно при теб всяка преценка е хипотетична,  няма как да прецениш...

А да бъдеш предаден от майка си, боли най-много, уверявам те.

На твое място бих преустановила всякакъв контакт със тези хора, независимо от кръвната връзка.
Ти си се борила сама в живота си да успееш и постоянно получаваш огорчения от тях. Това на теб ще ти бележи психиката, защото когато си отхвърлен от човек, който ти е близък (най-вече идейно, като роля в живота ти и като образ родител, брат), сформираш ниска самооценка и чувство за вина.
За мен тяхното поведение е непростимо и дори не бива да се анализира, тъй като те са нарушили фундаментални принципи за собственото си съществуване и обществена роля. Първо, една майка не трябва да дели децата си. Моята майка също прави ласкави изказвания за брат ми, а срещу мен напук на моите успехи излива всички критики. Въпреки, че съм буен характер и съм нещо като “черна овца”, отново ми се помага в моментите, в които остана без работа, сменям жилища и  т.н. Не винаги са доволни от решенията ми, но ме подкрепят.
Брат ти не е изпълнил нито една социална роля в живота си правилно до този момент. На първо място той е мъж, което значи, че е абсолютно неприемливо, неадекватно и смешно той до 30-годишен да не успее да изкарва сам прехраната си. Също така абсолютно осъждам физическото му посегателство над жена. На второ място, той е син. Като син, той трябва да подхожда с разбиране и дълг към родителите си, а не да е пиявица, която гледа само да смуче от тях. На трето място той е брат. Вместо да е закрилник, съветник, той краде от теб, извършва физически посегателства над теб и те изнудва емоционално да го търпиш, защото явно ти си единствената, сформирала отговорност и осъзнаващата ролята си на дъщеря, по-голяма сестра и жена.

Моят съвет е това за “чепат и труден” характер въобще да не ти се набива в главата. Много често искрените и интелигентни хора са наричани “лоши характери”. Не мисля, че си лош човек. Просто ако искаш да създадеш нормално семейство някой ден и членовете му да не страдат, трябва сериозно да се абстрахираш от този модел на отношения и да се дистанцираш от тези хора. Така ще съхраниш и психиката си.

BloodyMery съжалявам за това, през което е трябвало да минеш и това , което преживяваш.😔

Иначе само да допълня нещичко.
Гледам , че със Салсиша не се разбираш много. Тя всъщност наистина не се заяжда. Докато не мина малко повечко време с нея в една група и аз така си мислих. Оказа се , че просто е пряма, казва това, което мисли(много хубава черта) и това е нейния стил на изразяване. 😋😊
Истинско доказателство , че истината може да боли, понякога!😁🙄❤